колко смешни бяха бюргерите преди 24-ти с тяхната култура на вината
колко яки бяха русокосите бестии от североизток преди 24-ти, по-високо от ницшеанството на руската мафия немаше
хитроумните му бюргери след 24-ти с тяхната смешна култура на вината
Това е платено съобщение
Каквото е всичко отдавна не излизам
От махалата за първи път предприемам
Това далечно пътуване с прекачвания
Откакто има навигация на телефоните
Разчитам че мога да се справя понякога
Картите на града от детството ме подвеждат
Но все пак стигам до набелязаното място
Минавам под огромна естакада набелязвам я
Като спомен за да мога да се върна обратно
Следвайте стрелките на пода казва
Охраната на входа аз съм стар емигрант
От друга страна в която за пътя се питаше
Но тук няма кого да се пита надлъж и нашир
Бременни жени които внимавам да не бутна
Въпреки огромните пространства на някакъв
Кошмарен дом чийто стопанин вече е мъртъв
На връщане питам отново охраната на изхода
Как да стигна до спирката за навръщане
Това ще е първият фотьойл в живота ми
Който ще сглобя.
Само кучето лае
Гонейки топката
Само щастливо дете
Следи безмълвно играта
Само сияйни усмивки
И гърлен смях на играчите
Само тихо пролетно слънце
Глухонеми са.
Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска филология през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, току-що уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.
През 90-те го изгубих от поглед, докато обществото на спектакъла не ми напомни за него, отново с прякор. Беше го получил след като академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.
Този изящен субект, когото селяндурско мъжкарската околна среда отново и отново свеждаше до прякори.
Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от „Юмручното право на свободата“ на Фасбиндер. Любо беше сардонично мрачен. Друг път пред Кристал ведро сардонично разказа как щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки поздрав.
Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.
Почивай в мир, изящен юмручен боецо. Обичам те, Любо.
Вчера минах покрай сградата на телефонната станция на Оборище. Беше полуразрушена, отделни стени стърчаха без покрив в нищото, два багера ровеха из вътрешностите.
Гледката беше призрачна, на една пряка от Френското посолство, до скъпите ресторанти и наблюдаващите разрушението буржоа.
Това ли иска Западът?
В това училище се обръщаха към нас на фамилно име. Той се казваше Годько, с ударение на второто о, не си спомням малкото му име.
Беше руснак, но различен от другите руснаци в елитното екстериториално руско училище. Беше най-дебелият в класа, потеше се като прасе. Аз бях предпоследен при кросовете, той беше твърдо последен.
Беше руснак, но беше видимо самотен сред руснаците. Когато другите го дразнеха, реагираше като раздразнено едро животно. Когато го оставяха на мира, беше щастлив в самотата си.
Говореше руски с някакъв гърлен акцент, превръщащ гътата в хъта. Акцентът на руския му подчертаваше неговата невписаност в идеалния образ на културата на империята.
Знаех, че е украинец, но думата тогава не ми говореше нищо. И нищо общо с красавицата киевчанка, която срещнах години по-късно.
Слава на Героите.
Моят учител в поезията е Бертолт Брехт.
След като Хитлер идва на власт, Брехт емигрира и започва да пише поезия, чиято пряка цел е поражението на нацистка Германия.
Аз сега не мога да пиша поезия, но нагласата ми е същата. Всеки мой ред има за пряка цел поражението на нацистка Русия.
Никога не съм предполагал, че Русия ще стане нацистка страна в буквалния смисъл на думата. Отчасти поради наивност, отчасти поради интимна детска привързаност към руската литература. Поетът, който пробуди в детските ми години поета в мен, е Пушкин.
Всичко, което знам за Русия отвътре, от 10 години съветско елитно екстериториално училище, поставям на служба на поражението на нацистка Русия.
С всеки мой ред до падането на Путлер ще заявявам:
Нацистка Русия трябва да бъде разрушена.
Не виждам друг начин да спася за себе си моя Пушкин.
Нацистка Русия трябва да бъде разрушена.
1. Русия не е нападала Украйна, но Украйна обезателно трябва да спре да се защитава.
2. Специалната операция не е война, но икономическите санкции са война.
3. Войната бе започната, за да не бъде започната война.
4. Наборници не са пращани в Украйна, но някои от тях са умрели там.
5. Родилният дом са го бомбардирали, защото там са се намирали нацисти, преоблечени като бременни жени, но все пак не са го бомбардирали.
6. Специалната операция върви по план, руските войски не срещат съпротива, но за 20 дни е превзет само Мариупол и обкръжен Херсон.
7. Всички украински самолети са унищожени с ракети на летищата, но след две седмици Украйна подло е бомбардирала Беларус.
8. Да желаеш смъртта на украинците е разрешено по руската телевизия, но да желаеш смъртта на руските окупанти във ФБ е екстремизъм.
9. Руските войска не воюват с мирните жители, а с нацистите – с всички 40 милиона нацисти.
РУСКИ ОПОЗИЦИОНЕН ВКОНТАКТЕ
Държа я в двете си ръце, защото е тежка.
Галя матовата й хладна кожа.
Мириша я на мястото на сшиването на колите.
Благодаря на майка й.
vs. archives 