vs. archives

Чувствам се с теб като след дълъг брак
Чувам будилника ти си до мен ставам за работа
Не си ми точно родина, но дъщеря ми е родена тук
С остаряването се завръщам все по-благодарен
Към спокойната ти провинциалност и безразличие
На голям малък град на малка страна
В която ти си непомерно объркващо те голяма
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти твоята резервираност
На периодично и неумолимо прегазвана от селяци
Буржоазка дори ти съчувствам като на нея
Ти не знаеш какъв късмет изкара с мен
Почти като на прага дъблин или лисабон
Да не го напомням е основа на щастливия брак
Отлично знаеш, че никога няма да ти изневеря
Прекалено много съм пътувал в предишни животи
Ти няма как да ми изневериш в отворена връзка
С кариеристи от тукашното и глобално село
Обичам червените премигващи корони
На топлоцентралите ти чувствам се с теб
Като след дълъг брак чувам будилника
Ти си до мен ставам за работа

Не бях глезено, но бях предпазено дете
Не видях смъртта на баба си с която
Израснах държах й преждата дядо
Протойерей владимир дренски почина
Година преди да се родя нося името му
Без да съм познал смъртта му
Бях кръстен в нея от баща ми хесус
Sabourín посвещавайки ме в тайнството й
Татко беше с алцхаймер и ме обичаше
О колко само ме обичаше сбогува се с мен
Като сияен блейк дари ме с абсолютната свобода
Чичи викаше ми той като дете няма вина
Смъртната сянка на вината се спусна
Над живота ми с болката на жените
Раждащи отглеждащи обичащи ме в мъки
Мъките на маргарита мъките на сирма окончателно
Без обратна предавка ме направиха поет
Татко няма вина мамо сирма простете ми

Искам да сляза към теб момиче
Момента е идеално неподходящ знам
Но досега не успях в нито един от идеалните
Нито през пролетната ти ученическа врява
Нито през пладнето на пан на разгорещените ти
Следобеди на сладост и отчаяние
Нито през божественото ти есенно умиротворение
Не не можах през всички тези години
Минавайки покрай теб повтаряйки наум
Непотребни измъчени безжизнени поетически
Заклинания ти не искаше това момиче
Слизам накрая сега в януарската нощ
Отдавна си си легнала дори праговете ти
Не издават наличието на спящо момиче
Виждам само застиналото черно сребро
Белите и жълти опали на уличните лампи
Лунните пътечки на магистралното осветление
И пак черното сребро по-черно когато
Над теб се надвесвам за миг и се дръпвам
Ти не настояваш ти спиш във вечното
Моминство на черното сребро на януарската нощ
Ти не зовеш ти не отблъскваш приемаш
Политащите изпращаш отдръпващите се
Ще е проблем ли питам както бих попитал
Спящо момиче ти спиш в януарското
Моминство на черното си сребро изпращаш
Отдръпващия се приемаш политащия

Седя в бистрото на подуенския неоавангард
Всички сме в пълен състав аз ми и майселф
Черните братя не се стараят особено
Дават го мазно избива ги на шаде
Която в предишен живот слушах
До смърт обичайки сибилата
От шлезвигхолщайн от самата граница
С нидерландия този интензивен опияняващ
Дъх на прясна риба между краката й
Черните братя не се стараят аз доста
Любовта е болест преносима по полов
Или чисто духовен път при втория случай
Често с летален изход написах
Само едно стихотворение
За опияняващия дъх на риба

Тук си толкова млад и смел
Това момиче го видя на излизане
Някой ти подвикна от отсрещния тротоар
Виж само какво парче, ти вече я беше видял
Но подвикването на неаполското момче
Завинаги се вряза в чувството ти
За красотата й твърдата светлосянка
Твърдия и доста по извит контур
На устните отколкото при учителя липи
Силна глава милостиво склонена
Към младенеца и двете хлапета ангели
Трите хлапетии гледат нагоре към теб
Като мръсни просекинчета от южна италия
Или кученца оваляни в прах очакващи
Кърма или някакво парченце ти докосваш
Смуглите краченца на бебето
Зеленикавокехлибарените ти очи
Гледат надолу някъде покрай хлапетата
Втренчили очакващи погледи в теб
Не знаеш накъде гледат очите й търсиш
Погледа на неаполското момиче

Познавах отнякъде тази жена
Това достойнство неразличимо от красотата
Тази красота неразличима от достойнството
Начина, по който ръката й докосваше
Рамото на първородния й син казваше
Всичко това беше жена, в която любов
И истина съвпадаха в един-единствен жест
Видях я да изскача на улицата след детето си
За да омекоти удара на връхлитаща кола
Бащата е нощен охранител тази майка беше
От елитна част на специални сили участваща
В операция по екстракция и спасяване на заложници
От територия под контрола на мафията
Заложника бе нейния едничък син

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отключваш вратата и влизаш
Мирише на запустение и лайна
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
В края на празния коридор те чака
Любимото мъртво тяло любимата й коса
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отваряш кофата за биоотпадъци
Радостта на белите червеи гмежта
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно че можеш
Да се помириш със смъртта
Зад прозорчето на крематориума
Уюта на планинска хижа празна душа
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Кажи истината и се покай.

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отключваш вратата и влизаш
В стаята мирише на запустение и лайна
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
В края на празния коридор те чака
Любимото мъртво тяло любимата й коса
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта
Отваряш кофата за биоотпадъци
Радостта на белите червеи гмежта
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Не е вярно че можеш
Да се помириш със смъртта
Зад прозорчето на крематориума
Уюта на планинска хижа и празна душа
Не е вярно, че можеш
Да се помириш със смъртта

Кажи истината и се покай.

Отдавна не знам откъде знаех
Че нещото на поезията нищото й
Е деня на мъртвите знаех го
Когато като пишлеме пишех
Кур на бялата страница знаех го
Когато за първи път се влюбих
И напълних гащите от страх
Както по-късно видях при покойник
Знаех го когато видях лицето
На смъртта в откраднатия труд
Наречен капитал вкаменен
Като вмръзнало в леда лайно
Знаех го когато ти умря и в моргата
Беше последната ни любовна среща
В моргата не на шибаното погребение
Къде ритуално те бяха обезобразили
И целунах челото на чужда жена
Знаех го когато ме упрекваше
Че съм обсебен от грозното
И беше толкова толкова красива.

Стоя в сияния студ
С търговищката принцеса
В родния й град не знам защо
И в тиквата ми в сърцето ми
В гащите ми блъска ю ту

It’s a beautiful day

Със самото събуждане
От воле пиша в леглото яко
Стихотворение посвещавам го
Изпращам го отговарят ми
Оди се шибай мадафака

It’s a beautiful day

Реалността няма значение
Поезията е сияния път в нищото
Езиците са дим на напушили се
Маймунски прайдове вселенското
Съзнание е син неонов геврек

It’s a beautiful day