vs. archives

Днес бивша моя студентка, от която нямам лоши спомени, ясно и отчетливо заяви, че това, от което имаме нужда в момента, е Червената армия.

Нищо особено общо взето, нормален рашизъм, обикновен руски нацизъм.

Особено е само усещането, че бивш твой студент е обикновен нацист. Сигурно така се е почувствал Хусерл след ректорската реч на Хайдегер. Аз не съм Хусерл, тя не е Хайдегер, но странността на усещането е подобно.

Никога не съм имал като преподавател претенцията да формирам личности. Както в университета, така и в поезията вярвам единствено на препредаването на някакъв обективен пламък от индивидуална свещ на индивидуална свещ.

Нещо повече: преди 24 февруари изпитвах интимен и открит афинитет към крайнолявото и крайнодясното. Непетрорубладжийското, негазорубладжийското крайноляво и крайнодясно. Политическият авангард като естетически авангард.

Преподавател и поет без наивна откритост към екстремното е мошеник. Червената армия е точка на невъзврат.

Загиващите империи са смешни. Смешна е Римската империя в Сатирикон, смешна е Испания на Дон Кихот, смешна е Австроунгария на Мъжът без свойства. Дойде й редът и на Руската империя.

Не би трябвало да има драма и големите руски романисти говорят за това още от края на СССР: Омон Ра на Пелевин, Ден на опричник на Сорокин, многотомната История на руската държава на Акунин, завършена навреме в навечерието на войната.

Само русофили, ченгета, русофили ченгета и ченгета русофили виждат някаква драма в смешния край на Руската империя.

Ты меня уважаешь?!? повтарят те настървено.

Но това е монолог на алкохолик, вечния патетичен смешен руски алкаша.

Очаквайте

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

ИВАЙЛО БОЖИНОВ, визуален артист на БРОЙ ХХХV

& Ивайло Божинов, Hitchcock

Гласа му отеква
Когато се спуска по пързалката

При битките в пясъчника
Не се в впечатлява от нечии крясъци

Бори се мълчаливо
Игнорира разгневени родители

Няма по-тих и прецизен
Разговор между баща и син