vs. archives

коктейли от безидейни
и анемични хроноси
разбъркани елейно
с дрогирани кайроси
в обърканите времена
и времената подравнени
с погазени закони
и законите втвърдени
мистични инсталации
в които вкиснати господства
дестилират слава
и като амфибии да се държим
ни принуждават
в плерома и пълнота
на минерални терми
и изсушени в паника
енергийни призраци
с паднали батерии
пред втория закон
на термодинамика
и в пълната безделност
изникващи банално
инструкции за живот
и смърт потискана анално
заради една последна авантюра
в последно шествие литийно
и в балотаж за празен трон
на който не царува никой
и чистият език
изхлузен от жаргони
привиквайки отново
обичайните си идиоми
в профанно щастие оголен
съншайн ваканция
на францискански орден
и в струване добро на всички
и в изкупуване на благовремие
ще потвърждава
краткосрочните си намерения
с последното число висящо
на декретираните липси
и имагинерни вземания
на разорени финансисти

за пореден път наблюдаваме корпоративния абонамент за литературните награди в бг

защо пак мълчим

нима мизерната надежда, че някой ден, когато никой от корпорацията не е издал книга същата година, може да ни огрее е достатъчно основание за това недостойно мълчание

отказването от настоящото достойнство с оглед на бъдещи ползи не е просто фундаментално сгрешено, то е опасно

както е опасен никулден за шараните, които не искат да се възползват от опцията на чудото

и като в изкушението на св. антоний да възроптаят

Миглена Николчина твърди, че съм теоретично и естетически близък до Корпорацията.

Нека веднъж завинаги да й бъде казано от мен следното:

Не съм теоретично и естетически близък до някой, който не възрази, когато бях наречен „черна маймуно“.

Не съм теоретично и естетически близък до някой, който не възрази, когато анонимен плъх оклевети жена ми, колежка на Миглена Николчина.

Не съм теоретично и естетически близък с Вас, политически коректни лицемери, които нямахте нищо против расистките и сексистки гадости, адресирани до мен и жена ми от Ваш анонимен плъх.

Вече Ви казах веднъж сбогом, очевидно не Ви стига.

Считайте се за напсувани и пратени по дяволите

от мен, Владимир Сабоурин.

„Приподписах Манифеста заради три неща: 1) и аз съм против публичното съчленяване на поетическа и академична кариера (наказаните с поетическо ingenium трябва да са по-тихи от тревата в академичните среди, така че да се вижда единствено онова озарено, ангажирано със знанието лице), а за другото лице – или да не се знае, или само да се подозира; 2) заради възкресяването на автора и респ. на отговорността му да бъде етически субект; 3) заради отявлено антикомунистическия етос на манифеста (семейна травма, какво да правиш).“ (ФБ пост, 06.12.2016, 12:45 ч.)

1. След привиждането на Нова социална поезия като по дифолт „лява” и жалейката, че не е достатъчно такава по рудници и перници (Силвия Томова), новият политически етикет, прилепен на случващото се, е „популизъм”. Нова социална поезия е „поетико-популистко движение” (Петя Хайнрих).

2. Както рамкирането „поезия и ляво”, така и „поезия и популизъм” предполагат политическо дефиниране на явлението Нова социална поезия. В случай че двете рамки не са лесни метафори на нещо неясно, нека помислим за логиката на „поетико-популисткото” определение.

3. Доколкото новото политическо назоваване идва от български автор, живеещ в Германия, резонно е да се предположи, че „популистко” ще има федералнорепубликанскогермански обертонове с тамошна актуалност.

4. Що е „популистко” в момента във Федералната република? Най-общо националистическо-ксенофобското, расисткото, националсоциалистическото в крайна сметка.

5. След (недостатъчно) „лявата” Нова социална поезия идва ред на (достатъчно) дясноекстремистката (както това се нарича по Немско).

6. На практика остана само една политическа валенция, с която Нова социална поезия да бъде етикетирана: неолибералната.

7. Очакваме с нетърпение окуражаващ знак от Корпорацията, припознаващ ни като техни хора.

… светът на новите тоталитаризми
и либерални фокуси където
сам в клетка се набутваш без чужда помощ
омлетът магически приготвен
преди яйцата да са строшени още
и как свободното движение на стоки
означава всъщност контрабанда
свободното движение на хора
нелегално имигрантство
търговия с проституция и дрога
движението на идеи – хакерски лудизъм
единната Европа в кошмарите на Ницше
проспекти на статистическата грешка
в рамките на недопустимост
и колективният живот на изключения
където суверенът се разпада
в сериалните препратки
на изкуствено поддържан рейтинг
към референциалната си зануленост
и в недопустим контакт с тълпите
търсачи на неувредима фигура
в която социалната си немощ запечатват
фантазия за еднопосочно задаване на власт
и производство на закони
без да се опираш на закона
опитомяване на нищото
от което редът ще произлезе
комичната легалност на управляващото тяло
и конституция формирана от хора
с друг формат на самозванци

Пробвай да се изправиш
От седалката със закопчан колан
В булчинска с рокля на конвертит
Не спирай да пробваш

„Все пак не разбирам, защо трябват „врагове“ за да се създава Нова социална поезия? „Въпросът за 1 милион долара“ не получава отговор, който е равностоен на обявената сума.“ (Хенрике Шмит, ФБ пост от 2.12.2016, 20:07)

Благодаря за въпроса. Позакъснял е, но ето моят отговор все пак:

1) „Отговорът е прост, може би стряскащо прост: десетилетният мирен преход в литературата след края на 90-те превърна прокарването на дистинкции „приятел-враг“ в жизненоважен акт по реконструирането на продуктивните напрежения на литературното поле. Разграждането на политическата система, започнато от Симеон ІІ, има своя точен еквивалент в литературната система: превръщането на радикалния политически потенциал на постмодернизма на 90-те в деполитизиран кариерен академично-корпоративен ресурс, удобен за мирно съешаване с лайфстайл литературата с цел постигане на комерсиално оптимални хибриди.“ (Манифест на новата социална поезия, 1.4);

2) за по-нататъшни разяснения вж. Карл Шмит и глобалните корпоративни черешки.