vs. archives

и ти ще трябва да избираш

на борда ли да се качиш
или пък корабите да подпалиш
с артистите да плачеш за Хекуба
или да влезеш в ролята на Хамлет
с реалния трагизъм извън самата роля
на ситуацията нерешима
каква ми е Хекуба
и на Хекуба какво за мен й пука
палячьовци с претенции
за всекиго да се раздават
и в действителност за никой
в общества на дизентигрирани
спектакли и в ремикса
на бюрократично листване
в търсенето на решения
относно как решението да се избегне
в отложения цикъл
на капиталистическия рай
и комунистическата хипотеза

Така частната генеалогия на Буквара резултира в мащабна инициация. А езиковото съзнание на възрожденските човеци започва да работи за едно политическо „влизане в света“. Оттук обсесията от обществения договор в контекста на педагогическия проект на Берон изглежда като невинна репетиция за организиране на статуквото.

Из „Рибният буквар: отхраняние на социалните животни“

… защото историята на потиснатите учи
че обитаваме тук извънредно
и разривът ни всмуква
без приложимо правило към хаоса
освен печата на суверенните решения
в узурпацията на бандити
като върховна симулация на ред
в зоната на неразличимост
където ищците деградират
в ответници на злото
суверени във фигура на homo sacer
и агонизиращата церемония
на трансцендентните намеси
ще ти покажа съдебната игра
в която всички съдят всички
без да има потърпевши в крайна сметка
престъпници навлекли магистратски тоги
палач и жертва в едно и също
некротично тяло
на танатофилски биополитики
и ксено-икономики на нечовешкост
тайната на беззаконието скрита
в произвола на самата суверенност
с отхвърлени блюстители
мрачната държава на съдебно разтакаване
където законът сам по себе си е престъпление
и моралът най-тъмна конспирация
помията на един последен Съд
разливана на кюп великодушно
като в неделна кухня за бездомни
самогаранцията в мястото на първата лъжа
да проявява негатива си
защото точно под лампата е тъмно
и затова ще трябва лампата да счупиш
за да се разлее светлината

провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла

Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа

моля те, прекрачи прага на историята и ела да ме вземеш
от афганистан, от чили, от камбоджа, от гроба на фидел кастро,
от отломките на омразата, кладата, в която всяка вечер нощувам,
лозунгите, които ще напиша по улиците на париж, по булевардите на москва
внимание, моята кожа гори, няма глад, нямам глас,
като одрано животно, никой не знае защо останало живо, съм,
моля те, ти, който ме държа при глада, при мизерията, при тишината,
ела,
виж – с маркери съм написала по тетрадките,
с графити съм издраскала по стените,
с нокти – по меките повърхности на тяло ми
моята кожа гори,
социалните ми възможности на продавачка, на проститутка, на миячка
на училищните коридори, на курва по дискотеките, на уморена жена у дома си, приключиха,
моля те, ела с упътванията си за интеграция, национализация и еманципация,
с нежния си глас, бъди ласкав с мене, нека, когато умирам
ти бъда полезна, може би е утеха, че мазнините на моето тяло,
станали на сапун, могат да мият твоето,
виждаш ли, ние все пак се обичаме

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже,
че съм безотговорен, защото под отговорни се разбират негърски
Чичо Томовци.
Малкълм Х

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петимата се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони нареждаш лично
Никой да не бъде претърсван петимата по план заемат местата си трима
На първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума в нарушение на протокола
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната си пушка

и ти ще трябва да избираш

между абсолюта на кръга
и Голямото Отвън извън кръга
но всъщност в него
измежду странни чужденци
и чужденеца в теб
на интимно отчуждена травма
какво от туй че като чинии се трошим
и акробатът се превръща в клоун
мухата в стъкленицата жужи
и хамстерът превърта сферата
на звезден фитнес
неизчислимото не се брои
и грешката не е нито в нас
нито пък в звездите
сферично отчаяние на светове
в отхвърленото знание за абсолюти
с довода на циркулярни аргументи
връщащи това което сам си вложил
и чужденецът в теб загробен
как след смъртта ти безнаказан се измъква
той няма нищо лично против теб
защото ти си само средство
на мигриращите гени
при обстоятелства мигриращи
на вечна катастрофа
в царството на средствата без цели
и лудия купон на погребалните агенти
които панически разграбват
бутици със сезонно намаление
по брега на Хадес

Георги Касабов remix

първо:

уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви

изкачвате Бузлуджа всяка година

Закичени с рози
пеете песни
с музика – барабани и кларинети

в черните си казани варите телата на децата от Лим

триете опушените си пръсти в мазните си фишеци

и заспивате до Хаджи Димитър

после:

стари и млади –
се спускате всички отвред
– като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове –
с викове
с вой
политате надолу от Бузлуджа всяка година
без ред

прегазвате децата от “Индиго” и плюете на посинелите си пети

и всякога:

изтръгвате гласа на Божия син заедно с гръкляна и пироните,

изгаряте кръста и крещите мир да е, че ще има жертви.

There’s class warfare, all right, but it’s my class, the rich class, that’s making war,
and we’re winning.
Warren Buffet

богатите в бг литературата станаха още по-богати

класовата война на богатите срещу бедните, наречена мирен преход, се изостря

богатите печелят

продължаваме напред

1. Политическата поезия служи на двама господари, от които по-силният е реалната политика.

2. Реалният господар на политическата поезия заличава разликите в употребите й от страна на неолибералния академичен постмодернизъм, от една страна, и литературната нова левица, от друга.

3. Доколкото е същностно анархистична, поезията допуска политическото единствено като негативна дистинкция спрямо всички форми на статуквото.

4. Както в модуса на академичния постмодернизъм, така и в този на литературната нова левица политическата поезия е ключова съставна част от статуквото и крепящата го реална политика. Въпрос на обозримо биологически време е политическата поезия да осребри поезията в реалната политика.

5. В този смисъл поезията, в която вярваме, е по дефиниция радикално аполитична.

6. Политическата поезия служи на княза на този свят, на чийто край се уповаваме.