vs. archives

В примката на надземни тръби на топлофикация
Шоурум на великата стена охранявана от билбордове
Хранителна борса ограда от гофрирана ламарина с парцалаци
Стари предизборни плакати бензиностанция на газпром борса гуми
Ръждива вентилационна тръба да бъде твоята воля и под земята глух
Коловоз климатици накацали върху кръпки индивидуална изолация
Фиданки посадени в стари гуми зазидан училищен параден вход
Голи тухли от сгурия гол итонг жп прелез към несъществуващо
Светло минало надземен участък на метрото
Вечната форма изливана в бетон

Андрей Звягинцев, Левиафан, 2014

Ти си лесничей
Налагащ закона в тайгата
Справедливост за бракониерите
Несправедливостта за корпорациите
Любовта вечния селски скандал
На вечното бебе без баща тя
Ще пречупи гръбнака ти.

Виктор Демент, Находка, 2015

Футуристични надлези над кръгови движения
по пътя за морето ти си пътник в рехав извънсезонен
пътникопоток вкочанен от студ в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя черно е желязото в илиада
стоманено архилоховото зимно черно море

 Николай Фенерски, Морската градина, Бургас, 2018

Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов.

Не откривам една неясна или прекалена теза в текста на К. Василев. Пределно ясно и отчетливо се аргументира, че капиталът вече има свое изкуство и в България. Той е платил скъпо на експерти от гилдята, които срещу високи хонорари са препоръчали съотвеното изкуство като рентабилна инвестиция, а и за самото изкуство.

К. Василев в прав текст твърди, че това скъпо оценено изкуство е псевдофолклорен шит, опакаван в конвертируем попарт.

В стоковото позициониране на този изконно-глобален шит взимат участие както експертите, така и пряко държавата, държавата на олигарсите.

Вече и в България олигарсите имат свое изкуство, защитавано от експерти и Държава, ни казва ясно Кирил Василев.

Почти единодушният вой е неизбежен. Не разбирам от визуални изкуства, но К. Василев разбира. Но и без да разбирам, в литературата е същото: изконно-глобален шит, зад който застават експерти и Държава в услуга на олигархията, която държи вече да има добър вкус.

За него е платено скъпо с откраднатите пари на нашите родители и наши.

https://www.kultura.bg/bg/article/view/26964

На Александѫр Николов

За кратко стои изправен
вертикално над приземилия се кош
после започва да се накланя наляво става
плосък отдясно комерсиален призрак на дали
в пустинната февруарска равнина до бензиностанции близнаци
от двете страни на магистралата сляга се напълно перка
на левиатан вкаменелост на стотици километри от морето
сокол летящ успоредно на пътникопотока на нивото
на телената ограда най-накрая празна черупка от охлюв
на дъното на изоставен открит басейн

Атракционен балон каца в Северна Индия в местния затвор

Рядко ще видиш
мъртва врана на моравата
пред централна автогара поддържана
бяла от сланата на февруарското утро
обещание на скорошна зеленина и свежест
несправедливостта на природата неубедителната
подреденост на някой който е пътник
човешкото безсрамие на умирането
пред очите на другите на показ
не я касае

Андрей Звягинцев, Елена, 2011

Това е preview на новата ми книга, която предстои да излезе в CreateSpace. Благодаря на всички, които ме подкрепиха да издам първата си книга на английски!

https://www.createspace.com/Preview/1239231

Изсред небесното нищо
между два калкана връхлитат
като сърпове на жътваря пикиращи
парчета алуминий дронове миг преди
натискането на спусъка някъде в аризона

ято гълъби се спасява в паника
господарите на лазура чертаят несмущавано
кръгове над необятното сметище

Sondermülldeponie Gallenbach

Очаквайте

Интервю с ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в Брой 11 (Март) на сп. „Нова социална поезия“:

Какъв ми е Спиноза? Образец и стимул. Та той е умът, който реално се освобождава от всичко външно и постига независимостта, самоконтрола, полета на мисленето, той е един от тези съвсем малко хора, живели на света, които показват, че могат истински да мислят. А самата Етика я виждам като мистичната, par excellence, книга на модерността: тя е храм в пустинята и който влезе в нея може да познае божественото

Дизайн Ваня Вълкова

Очаквайте

In Memoriam ДИМИТЪР ЗАШЕВ (1948-2018)

от ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в Брой 11 (Март) на сп. „Нова социална поезия“:

Улавящите преходността на живота и светските неща в мрежите на метафизиката и нихилизма философи най-често обезсърчават с лишения си от изящество универсален дух. Ала битието и нищото не са единствените отговори: до тях се стига и чрез цвета на самите неща, чрез отсяването на почти нищото, на зрънцата, на прашеца, на летливите листенца

Дизайн Ваня Вълкова