Облак тухлен прах димки на агитка
стържене на багер лай на овчарки циганска
каруца товари останките ново зареждане дрехи
втора употреба последен отблясък по горните етажи
окончателното решение е близко
László Nemes, Son of Saul, 2015
Определям себе си като благоразумен човек
Не като озарен професор
Нито като пророк, знаещ всичко.
Изненадвам себе си наистина понякога, играейки
Ролята на разгорещен кавалер
(Щото не съм светец от цепеница)
Но не се определям като такъв.
Скромен глава на семейство
Фиерабрас, плащаш данъците си.
Нито Нерон, нито Калигула –
Клисар, човек от гъмжилото
Чирак на светец от цепеница.
Дизайн Ваня Вълкова
Благодаря на Кристофър Бъкстон за превода, на Христина Василева и Венци Арнаудов за щедрото му подпомагане, на Венци Арнаудов, Христина Василева, Томас Хюбнер и Павел Петков за редакцията и коректурите, на Ваня Вълкова за дизайна на корицата, на Томас Хюбнер за издателско-логистичната помощ, на Нова социална поезия и Сирма Данова за смелостта да го направя.
Забранена е молитвата, кихането
Плюенето, възхвалата, колениченето
Благоговеенето, воя, храченето.
В това помещение е забранено да се спи
Ваксинира, говори, отлъчва от църквата
Да се настройва инструмент, да се спасяваш с бяг
да се прихваща чужд сигнал.
Строго е забранено да се тича.
Забранено е пушенето и съвкупляването.
Дизайн Ваня Вълкова
Не казвам, че слагам край на нещо
Не си правя илюзии в това отношение
Исках да продължа да стихоплетствам
Но вдъхновението свърши.
Поезията се държа добре
Аз се държах ужасно.
Какво печеля, ако кажа
Добре се държах
Поезията се държа зле
Щом се знае, че аз съм виновния.
Какъв е смисъла да се правя на ударен!
Поезията се държа добре
Аз се държах ужасно
Поезията приключи с мен.
Дизайн Ваня Вълкова
Двойка прясно женени
Спира пред гроб.
Тя е в безупречно бяло.
За да виждам, без да ме видят
Скривам се зад колона.
Докато тъжната булка
Плеви гроба на баща си
Заниманието на несъвършения кавалер е
Да чете списание.
Дизайн Ваня Вълкова
В продължение на половин век
Поезията бе
Рая на превзетия глупак.
Докато пристигнах аз
И се установих с моето влакче на ужасите.
Качвайте се, ако искате.
Да е ясно, че не отговарям, ако слезете
Кървейки през носа и устата.
Дизайн Ваня Вълкова
Щом минат годините, щом минат
Годините и се отвори във въздуха ров
Между душата ти и моята. Щом минат годините
И аз бъда само някой обичал навремето
Същество, спряло за миг пред твоите устни
Нещастно, уморено да скита из паркове
Къде ще си ти? Къде тогава
Ще си, дъще на целувките ми!
Дизайн Ваня Вълкова
Ръст среден
Глас нито тънък, нито дебел
Големия син на начален учител
И на шивачка за всякакви поправки
Мършав по рождение
Макар и предан на добри софри
Изпити бузи
И по-скоро обилни уши
Лице четвъртито
На което очите едвам се отварят
И нос на боксьор мулат
Надвесен над уста на ацтекски идол –
Всичко това озарено
От нещо средно между ирония и коварство –
Не особено в час, нито пълен будала
Бях каквото бях: миш-маш
От олио и оцет
Кървавица от ангел и добитък!
Дизайн Ваня Вълкова
vs. archives 