Мъж излиза в задния двор на дома си
(там никога не стига твърдият есенен вятър)
държи в ръката малка чаша ракия
и нежно си приглажда косата
тук побелелите коси на глада
тук тези на деня в който бе герой
сред хиляди герои
тук следите на погнусата
знаците на онзи който докосна с млади пръсти величието
онези на страха
на необятното щастие
на всемогъщото познание
В дъното на небето просветва звезда
която нарича надежда
мъжът вдига чашата си
и пие
Сънувах, че Бодлер прави секс със сянка в стая, където беше извършено престъпление. Но не му пукаше. Все едно и също, казваше.
Сънувах, че съм на 15 и действително напускам Южното полукълбо. Като пъхам в раницата единствената книга, която имам (Trilce на Вайехо), тя избухва в пламъци. Беше 7 вечерта и аз хвърлям овъглената си раница през прозореца.
Сънувах, че съм на 15 и отивам у Никанор Пара да се сбогувам. Заварвам го изправен, облегнат на черна стена. Къде отиваш, Боланьо? казва. Далеч от Южното полукълбо, отговарям му.
Сънувах, че превеждам Маркиз дьо Сад с брадва. Бях полудял и живеех в гората.
Не винаги.
Защото
например
в Макао
опиумът
е опиум за народа.
Пейзажа спира тревата е зелена
Облачето пересто бетонния стълб
Килнат наляво къщата неизмазана
В далечината вдясно от спрелия рейс
Петно рапица пламти с биодизела
Който ще произведе
Сънувах, че сънувам и в тунелите на съня срещам съня на Роке Далтон – съня на смелите, умрели за една шибана химера.
Сънувах, че правя с Анаис Нин 69 върху огромна базалтова плоча.
Сънувах, че трупът се завръща в Обетованата земя, качен на гърба на Легион Механични Бикове.
vs. archives 