vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Скъпа Марио, на душата годеницо“

 

Скъпа Марио, на душата годеницо
Сложена си прекалено тясно.
Една такава цепеница
Струва прекалено много мъжка сила.

Проливам семето си
Все преждевременно –
След цяла вечност наистина
Но дълго преди амина.

Скъпа Марио, на душата годеницо
Дебелата ти девствена ципа
Довежда ме все до бяс.
Що си толкоз тясна?

Що трябва тъкмо аз
Щот дълго залежала си
Да се мъча вместо някой друг
Тъкмо аз, когото ти обичаш за капак?!

1920

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „През стаята мина вятър“

 

През стаята мина вятър
Сини сливи детето хапваше
Защото бялото си тяло
Отдаде тихо, времето си да прекара.

Но преди това тя демонстрира такт
Защото гол го искаше
Тяло като кайсия
Не се ебе по гащи.

Наистина при лудите игри
Никоя наслада в повече не бе й.
След това умело се изми
Всичко хубаво с времето си.

1920

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Когато тя отмести с поглед виолетовото“

 

Когато тя отмести с поглед виолетовото
Към изневяра се запътих с колене прерязани
По стълбите надолу, но в моето легло
От сън спасяващ вече бях лишен
Загърнах тялото си аз тогава в свежа дреха.

Небето млечно бе. Аз мислех хладно.
И смеех се със всички членове, отпаднали.
И после друго нямаше. От зори до здрач
Пътувах аз надолу по Мисисипи.

А привечер ми дойде да плача.
Тогава смъртната ми дреха
Отмита бе от сълзи и
Аз гол заспах, но не между краката й
А на студени камъни под мечката голяма

1919

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Музите“

 

Когато Железния ги шиба
Пеят по-гръмко Музите.
Посинените им очи
Кучешки го превъзнасят.
Задникът потръпва от болка
Срамните части – от желание.

1953

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Решението“

 

След въстанието на 17 юни
Секретарят на Съюза на писателите нареди
Да раздават листовки по Алея Сталин
На които можеше да се прочете, че народът
Е изгубил доверието на правителството
И само с удвоен труд
Можел да си го върне. Няма ли
Да е по-просто правителството
Да разпусне народа и
Да си избере друг?

1953

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Маската на злото“

 

На стената ми виси японска дърворезба
Маска на зъл демон, покрита със златен лак.
Със съчувствие гледам
Подутите вени на челото, загатващи
Колко усилия коства да си зъл.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „По хълмовете се открива злато“

 

По хълмовете се открива злато
По крайбрежието откриват петрол.
По-големи богатства носят сънищата за щастие
Които тук записват върху целулоид.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Градът Холивуд ме научи“

 

Градът Холивуд ме научи, че
Раят и Адът
Могат да са един град: за бедните
Раят е Ад.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Всяка сутрин, за да си изкарвам хляба“

 

Всяка сутрин, за да си изкарвам хляба
Отивам на пазара, където изкупуват лъжи.
С надежда
Се нареждам сред продавачите.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ах, дошло ми е до гуша“

 

Ах, дошло ми е до гуша
Да пазя шугавото си тяло от нищета
Да ям месо, за да не умра
От ден на ден
Прекалено много усилия
И малката печалба
Вечер да не си пукнал
Това не стига

Около 1925