vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 27

 

Сънувах, че съм на 15 и действително напускам Южното полукълбо. Като пъхам в раницата единствената книга, която имам (Trilce на Вайехо), тя избухва в пламъци. Беше 7 вечерта и аз хвърлям овъглената си раница през прозореца.

 

 

 

 

 

Advertisements

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 26

 

Сънувах, че съм на 15 и отивам у Никанор Пара да се сбогувам. Заварвам го изправен, облегнат на черна стена. Къде отиваш, Боланьо? казва. Далеч от Южното полукълбо, отговарям му.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 44

 

Сънувах, че превеждам Маркиз дьо Сад с брадва. Бях полудял и живеех в гората.

 

 

 

 

 

Роке Далтон „Ревизионизъм“

 

Не винаги.
Защото
например
в Макао
опиумът
е опиум за народа.

 

 

 

 

 

Полицейска проверка за колани

 

Пейзажа спира тревата е зелена
Облачето пересто бетонния стълб
Килнат наляво къщата неизмазана
В далечината вдясно от спрелия рейс
Петно рапица пламти с биодизела
Който ще произведе

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 41

 

Сънувах, че сънувам и в тунелите на съня срещам съня на Роке Далтон – съня на смелите, умрели за една шибана химера.

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 36

 

Сънувах, че правя с Анаис Нин 69 върху огромна базалтова плоча.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 20

 

Сънувах, че трупът се завръща в Обетованата земя, качен на гърба на Легион Механични Бикове.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 17

 

Сънувах, че съм стар и болен детектив и че търся отдавна изчезнали хора. Понякога случайно се поглеждах в някое огледало и разпознавах Роберто Боланьо.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 14

 

Сънувах, че сънувам, бяхме изгубили революцията преди да сме я направили и решавам да се връщам вкъщи. Опитвайки се да си легна, се натъквам в леглото на спящия Де Куинси. Събудете се, сър Томас, му казвам, скоро ще се развиделее, трябва да тръгвате. (Все едно Де Куинси е вампир.) Но никой не ме чува и отново излизам на тъмните улици на Мексико Сити.