vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 1“

 

1
Братя, ако бях при вас
Ако бях на източните снежни полета един от вас
Един от хилядите, теглещи снаряжението насред леда
Бих казал, както казвате вие: сигурно
Трябва да има път за връщане вкъщи.

Но, братя, скъпи братя
Под железните шлемове, под черепната кутия
Щях да знам това, което знаете вие: няма
Вече никакъв път за връщане вкъщи.

На картата в училищния атлас
Пътят до Смоленск е не по-дълъг
От малкия пръст на Фюрера, но
На снежните полета Смоленск е по-далече
Много далече, прекалено далече.

Снегът не се задържа вечно, само до пролетта
Но и човекът не издържа вечно. До пролетта
Няма да издържи.

Значи трябва да умра, знам това.
В одеянията на разбойник трябва да умра
Да умра в ризата на подпалвач и убиец.

Като един от многото, един от хилядите
Преследвани като разбойници, убивани като подпалвачи и убийци.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Разследването“

 

Властите провеждали разследване
Така се говори. В квартала
Нощем Вече никой не спи.

Никой не знае кой е бил
Нито кой закон е престъпен
Всички са заподозрени.

Когато народът трябва нощем да замита подозрението под изтривалката си
Купищата престъпления на висшестоящите
Могат да останат
Незабелязани.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Дълго още го виждаха да гребе“

 

Дълго още го виждаха да гребе. До самия край
Той се мъчеше да достигне брега. Но в края
Бе завлечен надолу. Това, от което се страхуваше
Настъпи. Врага си
Не успя да убие и не оцеля. Но
На борещите се заедно с него той остави
Един отслабен враг.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Учещият“

 

Първо градих върху пясък, после градих върху скала.
Когато скалата се срути
Вече не градях върху нищо.
После често пак градих
Върху пясък и скала, както дойде, но
Бях научил нещо.

Тези, на които поверих писмото
Го хвърлиха. Но тези, на които не обърнах внимание
Ми го върнаха обратно.
Тогава научих нещо.

Каквото поръчах, не бе предадено.
Като пристигнах, видях
Че е било грешка. Правилното
Бе направено.
От това научих нещо.

Белезите болят
Когато застудее.
Но често ми се случва да казвам: само гробът
Няма да ме науча на нищо.

Около 1935

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „През втората година на моето бягство“

 

През втората година на моето бягство
Прочетох в един вестник, на чужд език
Че съм бил изгубил гражданството си.
Не се натъжих, нито се зарадвах
Като прочетох името си редом с много други
Добри и лоши.
Жребият на избягалите не ми се струваше по-лош от този на
Останалите у дома.

1935

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Адът на разочаровалите“

 

Като оставихме зад гърба си Ада на разочарованите
Стигнахме в Ада на разочаровалите.
В сив град, изпълнен с пазарна врява
Срещнахме загубилите лицата си.

Всеки, на когото се натъкнехме, гледаше встрани.
Забързваше крачка този, след когото тръгвахме. Но ги видяхме
Облечени в евтини и скъпи дрехи, стари
И млади, от двата пола.

Още се забелязваха у мнозина
Следи от някогашна голяма красота, която сигурно е съблазнявала
Умни чела и – което поразява най-дълбоко – остатъци
От честна усмивка.

Прекършилите се пред заплахите
Държаха още главите си по начин
Който ще видиш у тези, дето не можеш да сплашиш.
Казалите някога „Щом казвам, че ще дойда, значи ще дойда“
Вече наистина не ги очаква никой – но
Те все още бързо си проправят път сред тълпата.

Сега всички са заедно, само сред свои хора, но още впримчени
В рисковани начинания. Надниквайки отвън в канторите
Видяхме как си показват един на друг акредитивите
Сочат с пръст многото печати и подписи
Но с палеца прикриват местата
Където е изтрита годината.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Съседът“

 

Аз съм съседът. Аз го издадох.
Ние не искаме в нашата кооперация
Никакви подстрекатели.

Като провесихме знамето с пречупения кръст
Той не провеси
Като го подканихме да го направи
Той ни попита дали в нашата стая
Дето живеем с четири деца
Имаме свободно място да държим знаме.
Като му отвърнахме, че отново вярваме в бъдещето
Той се изсмя.

Че го биха на стълбището
Не ни хареса. Разкъсаха му куртката.
Това не беше нужно. Излишни куртки
Няма никой от нас.

Но сега поне го няма и в кооперацията цари мир.
Имаме си достатъчно грижи, поне
Да е мирно.

Не е да не забелязваме, че някои хора
Гледат настрани като ни срещнат. Но
Ония, дето го отведоха казват
Че сме постъпили правилно.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Той седя с тях“

 

Той седя с тях
По време на тяхната борба
Когато те приемаха всеки
Който им помагаше.
По-късно обаче, във времето след битката
Когато поставиха по-високи изисквания
Искаха да знаят името му
Месторождението, заниманията му през свободното време
И: на кого още е помагал
Той изведнъж изчезна.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Песен за хаоса“

 

Сестро, покрий си главата, братко, изтегли ножа си, векът е разглобен.
Знатните непрестанно се жалват, а дребните хорица са изпълнени с радост. Градът казва:
Нека прогоним силните изсред нас.
Разбиват вратите на административните сгради, трошат се табличките със списъците на робите.
Господарите са впрегнати на мелничарските камъни. Невиделите зрака на деня са излезли на светло.
Абаносовите кутии за волни пожертвования са разбити, великолепното кедрово дърво го насичат за легла.
Който нямаше хляб, има хамбари. Който живееше от подаяния
Сега сам раздава.

Къде си, военоначалнико? Моля, моля, моля, въведи ред.
Синът на големеца вече е неразпознаваем, детето
На господарката става син на робинята й.
Сановниците търсят подслон в плевника. Когото едвам
Допускаха да спи край крепостните стени, сега се изтяга в креват.
Който преди гребеше в лодката, сега притежава кораби. Огледа ли се
Собственикът за тях, те вече не са негови.
Петима мъже са изпратени с поръчки от господарите си. Те отвръщат:
Хващайте сега сами пътя, ние пристигнахме.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Тоя е пътник“

 

С оня там гледай да нямаш вземане-даване
Той е заподозрян
Че ги е видял да извършват престъпление.

Той свил зад ъгъла и видял
Касапницата им. Сега
Той е пътник.

Никой няма да се вслуша в думите му
Това е прекалено опасно. Той самият
Не говори разбира се с никого. Но децата му по време на обяд
Слухтят за всяка изпусната дума и
Докладват на службите.

Той все още се мота насам-натам
Защото ония все още не са се разбрали за плячката
Имат нужда от него – взаимно да се заплашват.

1934