vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Иван Карадочев

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Включването ми в един литературен проект, движен от преобладаващо млади хора, за моята възраст може да бъде само позитивно. С уговорката, че не пиша поезия, а се опитвам да я преживявам и мисля. В естетически план това беше вариант да се провиди нов поетичен смисъл след модернизма в неясното постмодернистко поле на поезията. Нова трансцеденция и нов етос. Това преценявам, че си струва.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

На конкретните поводи гледам малко отстрани. Трябваше да прецизирам някой от естетическите си предубеждения, формирани като реакция на тоталитарната нормативност. Имам предвид социалните съдържания на поезията.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

В полето на поезията всичко оставя следа. Дори нейните последствия да се изявят със закъснение. Разбира се субектите са авторите на НСП.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Обезпокоено е меко изразено. А неговите алтернативи са автономни естетически инициативи като НСП.

5. Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Разбира се, че бих го преподписал. Манифестът е възможност поезията да локализира свое езиково пространство в началото на духовността и по този начин да заеме полагащото ѝ се място в културната актуалност.

 

 

 

 

 

 

Очаквайте МИШЕЛ ФУКО в превод на ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

 

Очаквайте

МИШЕЛ ФУКО в превод на ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в септемврийския брой на сп. „Нова социална поезия“:

Хомосексуалистите, твърди психиатричен трактат, често се самоубиват. „Често“ ме очарова. Да си представим, значи, източени, хилави, бледоскулести момчета, неспособни да прескочат прага към другия пол, остава им само да вървят към смъртта цял живот, от който излизат незабавно, затръшвайки с все сила вратата. А това безпокои неминуемо съседите. Вместо сватба, женитба със смъртта. Другият бряг вместо другия пол. Ала са толкова негодни да умрат докрай, колкото и да живеят истински. Хомосексуалистите и смъртта взаимно се злепоставят в тази тъй смехотворна игра. Да поговорим малко за самоубийството.

(& Michel Foucault / Владимир Градев)

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Ваня Вълкова

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Един лайк от май 2017 във ФБ не е всъщност подписване, а просто мигновена съпричастност. Като автор напълно заставам зад 90% от идеите и думите на Манифеста, а останалите 10% се пазят за моето лично поле на разбиране. Преди майския-его-сблъсък бях чела Манифеста два пъти и точно поради това се заинтересувах и исках да представя пред и да публикувам стихове в НСП.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Лятото на 2016 за мен няма образ. Аз знам за НСП от май 2017 . Точно тогава и изпратих и публикувах в НСП. Точно, преди и по време, на ГОЛЯМОТО разцепление в екипа на Нова социална поезия. Тази неистово избухнала БОМБА в публичното фб пространство ме направи външен наблюдател, но и коментатор, на неспиращи фотонни стрелби и размяната на диалози между част от, вече бившото ядро, на НСП и това окончателно ми помогна да застана в творческото поле на моя истински интерес – точното място между мен и добрата поетична среда.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Да. Една от наистина важните промени, поне за мен, е, че НСП е творчески организъм-място за диалог, който има силно привличане и то абсолютно некомерсиално, непопулистки, нерейтингово или партийно автори, които пишат качествени текстове и поезия. Това е дискусионна и променяща се среда на обмен на идеи, поезия, думи, визия и мисли. Среда която предлага, дава, получава и образова.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Да. Статуквото беше твърдо ядро, което не пропуска никой да премине, дори в орбита около него. С много малки изключения, но те пък бяха свързани с популистки рекламни игри и рейтинг. А това ядро беше обвързано с представи, които декларират тезата, че поезия може и е желателно да публикува само човек, който е: наш приятел както и да го разбирате; завършил нещо свързано изобщо с хуманитарни дисциплини. Почти винаги.

5. Би ли (пре)подписала в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Всъщност да, но реално не обичам да подписвам каквото и да е било, ако то дори и минимално може да ограничи моето поле за творческо действие. Чувствам се и искам да съм част от НСП и ще съдействам в проектите, събитията и идеите които ще имаме и имаме.

ПП. Мислейки по тези въпроси още от месец май, мога да кажа, че самата дума-понятието МАНИФЕСТ, като програмно обръщение, по своята природа е чисто модерно явление. Литературно-художествено или политическо, а в пост-пост модерната ситуация неговият смисъл се е размил; вече не е различим и обърква. Мисля леко е избледнял и вече е с по-меки очертания. В началото на миналия век са написани доста литературни и художествени манифести и те са били много важни за очертаването на полето на въздействие и физиономията на течения, като манифести от руския авангард и/или манифеста на ДАДА или „Майскиият манифест“ на ВМРО. Така да се каже манифеста като явление е вид ПРО-послание, с ясни правила и посоки на действие и винаги неговата генеалогия е революционна, тоест стъпва на искания за радикална промяна и ясно деклариране на ценности.

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Александѫр Николов

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Всъщност го подписах съвсем скоро – септември ще станат приблизително два месеца, иначе следя проекта още от самото му създаване. Видях как постепенно придоби популярност във фейсбук. Чух как познати започнаха да говорят за НСП. Поколебах се дали и аз да не се включа, но на онзи етап сметнах, че времето не е дошло. Сега е друго.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Както казах, тогава все още не бях част от НСП, но това, което видях отстрани, беше как постепенно НСП си проби път в литературното пространство, как продължава да си пробива път в литературното пространство и как – дай боже – ще взриви старото литературно пространство, за да проправи път на новите автори и новата естетика.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Разбра се, че постмодернизмът е отживелица и има своя алтернатива – и то не само една, а букет от алтернативни стилове и начини за правене на литература, обединени под шапката на НСП, която е достатъчно широка, че да има място за всеки автор да изрази себе си… А да – и се оказа, че авторът изобщо не е мъртъв, а е по-жив от всякога и има все по-изгарящото желание да твори.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Статуквото се изплаши от Манифеста и от хората зад манифеста, които всеки ден стават все повече и повече. Аз съм алтернативата, Ти си алтернативата, Ние сме алтернативата!

5. Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Бих го преподписал, да. Манифестът е в основата на всичко случващо се в НСП. Той е причината, поради която станах част от НСП.

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Иван Маринов

 

Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Манифестът продължава да бъде и ще бъде актуален дотогава, докогато сдвояването на академизъм и лайфстайл (квази)литературност съществува.

Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Като оттогава спорадичен сътрудник за мене бе важно създаването на платформа с ясно изразена ценностна програма, която би отменила диреното в младостта оправдание за некачественост и конвейерност на писането. Последвалите опити за наводняване (или заблатяване?) на НСП с естетически ексхибиционисти бяха за радост пресечени навреме.

Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Труден въпрос. Всеки, който бе писал досега, продължава да пише – и тук конфигурацията воля-за-сцена-на-всяка-цена бе надвиснала застрашаващо над НСП. Свободната сцена не означава, че всичко трябва да бъде публикувано. В духа на Манифеста Свободната сцена е символ и емблема на високата отговорност на всеки автор и редактор пред самата сцена и пред самия себе си (какво и защо пиша и публикувам?). От други Свободна сцена бе разбрано другояче – като възможност за монстрация на производство, като панаирна сергия пред възможно най-многобройна клиентела.

Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Вероятно бе обезпокоено, защото бе прекъсната неговата монологична диктатура в литературното поле; защото себевзискателните автори добиха възможност да се борят за публичност без да проституират със своите убеждения (което бе, е и продължава да бъде изискване за публикуване в тотал(итар)ната формация/институция на статуквото).

Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Да! Като възможност за култивиране на авторски почерк и дръзване на себеизговаряне – но тогава и само тогава, когато себеизговарянето е и мислене/творене за социалното и против всеки опит за калциране в клишета и конформност. Може би морално и естетически късогледото писане осигуряват възхитата на обикналата баналностите публика, но това (само)залъгване има своите по-далечни измерения, които не са безобидни. Днес Манифестът се нуждае от автори, които уважават достатъчно себе си, за да съхранят радикалността на изискванията към своето писане и за чието авторско име текстът е преди всичко автопортрет със своя физиономия (защото императивите за стандартизация и осигуряваща пазарен успех взаимозаменяемост са сирени, чийто глас изкушава много автори).

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

5. Би ли (пре)подписал/а в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

 

Отговорите в септемврийския брой на сп. „Нова социална поезия“

 

 

 

 

 

 

Отговор на Златко Ангелов

 

1) реалната конкуренция в бг лит-рата – поне в поезията – бе създадена през лятото на 2016-та

2) макар и в рамките на малък пазар, конкуренцията Е възможна, показваме го (разбира се, само в областта на поезията, но това вече е нещо)

3) при наличието на минимална конкуренция вече са налице условията на невъзможност на налагането на ЕДИН модел, както беше преди миналото лято

4) това не е малко

5) най-интересното тепърва предстои

 

 

 

 

 

Сьомга от норвежки развъдник оплаква участта на семейство български гастарбайтери

 

Нашия цикъл от зрънце
В кристалния извор надолу
До устието солта на земята на бащините
Води маточната топлота на гълфстрийма опасващ

Света като океана на древните пътят обратен нагоре
До извора смъртоносното хвърляне на семето производствения
Цикъл на норвежкия остров завод затвора на садките горко им
На мъжа и жената дошли от бедния юг тук трудът прави

Свободен две смени по три часа при минус пет горко й
На жената която почиства филето ни горко на белите дробове на мъжа
Вкарващ с мотокар плътта ни в камерите за шоково охлаждане горко им

На мъжа и жената дошли от топлия юг на нашия остров
Завод леден ад заради зрънцето
Бъдеще на децата си

 

 

 

 

 

 

На жена ми

 

Пепел виждам пепел
Сенки от пепел под краката

Ти си сладост ти си ухание
На горска ягода напечена
В усойното си скривалище

 

 

 

 

 

Поезия и обучение

 

1. След разбиването през лятото на 2016-та на корпоративния модел на бг литературата, олигархично съешващ лайфстайла и академията, се набелязва нов начин на осъществяване на контрол над литературното поле, обединяващ интересите на спектакъла и академията – обученията по поезия.

2. Ако в изходния модел академията директно контролираше полето чрез пишещи поезия университетски преподаватели по творческо писане и лично чрез най-успешния хибрид между лайфстайла и академия в лицето на Г. Господинов, сега водещата роля е на фигури на спектакъла, изявяващи се парттайм като пишещи.

3. Новият корпоративен хибрид между спектакъл и академия нарича себе си просто „творческа академия” – творчеството от спектакъла, академията от академията, колаборираща със спектакъла.

4. Опосредяването на платената услуга обучение по писане през тромавата структура на университета е заменено с гъвкаво, непосредствено, чисто пазарно свързване на потребителя с услугата.

5. От университета новото начинание заимства, пазарно ориентирано тривиализирайки, разграничението между теория и практика. Реално става дума за все същите академични фигури, които се изявяват и като писатели, т.е. просто обединяват в самите себе си „теорията” и „практиката”, претенциозно разграничени в рекламния анонс на академията.

6. Творческата академия изплита още по-плътна мрежа от вече наличните зависимости между академични фигури, лица от спектакъла, платформи за поетически четения, водещи български издателства и дори производители на биохрани и напитки в ролята на партньори на иновативния проект.

7. Творческата академия обещава възможности за реализация на обучените в нея да пишат, което в българските условия означава в прав текст нелегитимно преференциален достъп до медии и издателства посредством академично-спектакълната мрежа на академията.

8. Моделът на творческата академия е нова степен на корпоративното структуриране и овладяване на литературното поле, в сравнение с която старите лайфстайл-академични хибриди започват да изглеждат като високи и солидни, почти естетически незаинтересувани упражнения по стил.

9. Творческата академия е джойнт венчър на обществото на спектакъла и академията, в която по-малкият академичен партньор осигурява легитимност на един чисто пазарен модел, който в българските условия по необходимост разчита на налични олигархични мрежи, затягайки ги още по-плътно.