vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Даниил Хармс „Скъпи Никандр Андреевич“

Скъпи Никандр Андреевич,
получих писмото ти и веднага разбрах, че е от теб. Първо си помислих, че току-виж не е от теб, но веднага щом го отворих, на мига разбрах, че е от теб, а иначе за момент си помислих, че не е от теб. Радвам се, че от доста време си женен, защото когато човек се ожени за този, за когото е искал да се ожени, значи той е постигнал това, което е искал. Та много се радвам, че си се оженил, защото когато човек се ожени за този, за когото е искал, значи той е постигнал това, което е искал. Получих вчера писмото ти и веднага си помислих, че това писмо е от теб, после обаче ми мина през ума, че сякаш не е от теб, но го отворих и гледам – наистина е от теб. Много добре си направил, че си ми писал. Първо не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че и по-рано, преди да престанеш известно време да ми пишеш – също ми пишеше. Аз веднага като получих писмото ти, реших на мига, че е от теб, и освен това много се радвам, че си се оженил. Щото ако на човек му се е приискало да се ожени, той трябва на всяка цена да се ожени. Затова много се радвам, че ти най-накрая си се оженил тъкмо за човека, за когото си искал да се ожениш. И много добре си направил, че ми писа. Много се зарадвах като видях писмото ти и дори веднага си помислих, че е от теб. Вярно е, че докато го отварях за миг ми мина през ума мисълта, че не е от теб, но после все пак реших, че е от теб. Благодаря, че ми писа. Благодаря ти за това и много се радвам за теб. Ти може би не се досещаш защо толкова се радвам за теб, веднага ти казвам, че се радвам за теб, защото си се оженил и то тъкмо за човека, за когото си искал да се ожениш. А това да знаеш е много хубаво: да се ожениш тъкмо за този, за когото искаш да се ожениш, защото тогава именно постигаш това, което си искал. Ето тъкмо затова толкова се радвам за теб. И освен това се радвам също, че ми писа. Още отдалече реших, че писмото е от теб, а като държех вече в ръка, си помислих: а ако не е от теб? А после си мисля: е, не, разбира се, че е от теб. Отварям аз писмото и в същото време си мисля: от теб ли е, или не е от теб? От теб – или не от теб? А като го отворих, видях, че е о от теб. Много се зарадвах и реших също да ти напиша. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, написах в това писмо, а останалото ще напиша по-нататък, че сега съвсем нямам време. Добре, че поне ти ми писа. Вече знам, че ти отдавна си се оженил. Аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, а сега пак разбирам – абсолютно вярно, ти си се оженил. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага като видях писмото ти, реших, че си се оженил. Е, викам си, това е добре, че пак си се оженил и в тази връзка си ми написал писмо. Пиши ми коя е новата ти жена и как стана всичко. Предай поздрав на новата ти жена.

Даниил Хармс „Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец“

Гимелкумов гледал момичето в отсрещния прозорец. Но момичето в отсрещния прозорец нито веднъж не погледнало Гимелкумов. „Това е от срамежливост“ – мислел си Гимелкумов.

––––––––

Гимелкумов си боядисал лицето със зелен туш и се приближил към прозореца. „Нека всички да си мислят: колко е странен“ – говорел си сам Гимелкумов.

––––––––

Свършил тютюнът и Гимелкумов нямало какво да пуши. Той смучел празната лула, но това още повече усилвало мъчението. Така минали два часа. А после тютюнът се появил.

––––––

Гимелкумов блещеше очи на момичето и мислено й заповядваше да обърне глава. Това обаче не помагало. Тогава Гимелкумов почнал мислено да заповядва на момичето да не го гледа. Това също не помогнало.

–––––––

Гимелкумов търсел вътрешната идея, за да се потопи за цял живот в нея. Приятно е по някой пункт да си все едно луд. Навсякъде и във всичко вижда такъв човек своя пункт. Всичко налива вода в мелницата му. Всичко има пряко отношение към любимия пункт.

–––––––

Изведнъж страшна алчност обхванала Гимелкумов. Но върху какво се разпростирала тази алчност, не било ясно. Гимелкумов повтарял правилата за сричкопренасяне и дълго размишлявал върху буквите с т в, които не се разделят. „В момента съм много ал – чен“ – говорел си сам Гимелкумов. Хапела го бълха, той се чешел и разделял на ум думата „естество“ на срички, за да я пренесе от единия на другия ред.

Даниил Хармс „Четирима немци“

Четирима немци ядели свинско и пиели зелено пиво. Немецът на име Клаус се задавил с парче свинско и станал от масата. Тогава тримата други немци почнали да го освиркват и гръмогласно да се гаврят с пострадалия. Но немецът Клаус бързо преглътнал парчето свинско, прокарал го със зелето пиво и бил готов да им отвърне. Тримата други немци, след като се погаврили с гърлото на немеца Клаус, преминала сега към краката му и почнали да крещят, че краката на немеца Клаус били доста криви. Особено един немец на име Михел се подигравал на кривите крака на немеца Клаус. Тогава немецът Клаус посочил с пръст немеца Михел и казал, че не е виждал друг човек, който толкова глупаво да изговаря думите „криви крака“. Немецът Михел погледнал останалите с въпросителен поглед, а немеца Клаус погледнал с поглед, изрожаващ крайна неприязън. Тогава немецът Клаус пийнал малко зелено пиво със следните мисли в главата си: „ето че между мен и немеца Михел се заформя кавга“. Останалите двама немци мълчаливо ядели свинско. А немецът Клауз, отпивайки малко пиво, погледнал всички с вид, който казвал следното: „Знам какво искате от мен, но аз за вас съм заключено ковчеже“.

Даниил Хармс „Аз съм сам“

Аз съм сам. Всяка вечер Александр Иванович отива някъде и аз оставам сам. Хазяйката ляга рано и заключва стаята си. Съседите спят зад четири врати и само аз седя в малката си стаичка и горя газената лампа.
Нищо не правя: кучешки страх ме наляга. Тези дни седя вкъщи, защото настинах и прихванах грип. Вече цяла седмица поддържам ниска температура и ме боли кръстът.
Но защо ме боли кръстът, защо от седмица поддържам температура, от какво съм болен и какво трябва да направя? Мисля за това, прислушвам се към тялото си и започвам да се плаша. От страха сърцето започва да трепери, изстиват краката и страхът ме хваща за тила. Чак сега разбрах какво означава това. Притискат тила отдолу и ти се струва, че още малко и ще смачкат цялата глава отгоре, тогава ще изгубиш способността да следиш състоянията си и ще се побъркаш. В цялото тяло се появява някаква слабост, която почва от краката. И изведнъж ти проблясва: а ако това не е от страха, а страхът е от това. Тогава става още по-страшно. Дори не успявам да отвлека мисълта си настрани. Пробвам да чета. Но това, което чета, изведнъж става прозрачно и пак виждам страха си. Поне Александр Иванович да се върне по-бързо! Но по-рано от след два часа е безсмислено да го очаквам. Сега той се разхожда с Елена Петровна и й обяснява своите възгледи за любовта.

Даниил Хармс „Интересно, че безсмъртието“

Интересно, че безсмъртието винаги е свързано със смъртта.

Даниил Хармс „В един град“

В един град, но няма да кажа в кой, живеел човек на име Фома Петрович Пепермалдеев. Той бил с обикновен ръст, обличал се просто и незабележимо, повечето време ходел със сива толстовка и тъмносини панталони, носел очила с кръгла метална рамка, сресвал косата си на път, бръснел мустаците и брадата и изобщо бил напълно незабележим човек.
Дори не знам какво е работел: я в някоя службица в пощата, я нещо в дъскорезния завод. Зная само, че всеки ден се връщал вкъщи в пет и половина и лягал на дивана да си почине и малко да поспи. После ставал, кипвал вода в електрическия чайник и сядал да пие чай с пшенично хлебче.

Даниил Хармс „Един монах влязъл в гробница“


Един монах влязъл в гробница при покойниците и извикал: „Христос воскресе!“ И всичкото там в хор му отговорило: Воистину воскресе!

Даниил Хармс „Стоях в специалната зала на Градската библиотека“

Стоях в специалната зала на Градската библиотека и разглеждах каталозите. До мен стоеше госпожица в зелена блузка. Изведнъж почувствах, че ми става курът. От госпожицата течеше някакъв възбуждащ ме ток. Но ми беше с нещо неприятна. Изведнъж разпознах в нея моята красавица от плажа. Внимателно се вгледах в нея и видях, че сега е бременна. Ето какво ми е неприятно в нея и все пак курът ми стана, дори преди да я позная.

Даниил Хармс „Дърводелецът Кушаков“



Имало един дърводелец. Викали му Кушаков.
Веднъж той излязъл от вкъщи и се запътил към магазинчето да купи дърводелско лепило.
Времето се било затоплило и на улицата било много хлъзгаво.
Дърводелецът направил няколко крачки, подхлъзнал се, паднал и си сцепил челото.
– Ех! –казал дърводелецът, станал, запътил се към аптека, купил лейкопласт и си залепил челото.
Но щом излязъл на улицата и направил няколко крачки, той пак се подхлъзнал, паднал и си разбил носа.
– Пу! – казал дърводелецът, отишъл в аптеката, купил лейкопласт и си залепил носа с лейкопласта.
После пак излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си сцепил бузата.
– Вижте сега – казал аптекарят на дърводелеца – толкова често падате и се наранявате, че ви съветвам да купите няколко лейкопласта.
– Не! – казал дърводелецът – повече няма да падна!
Но щом излязъл на улицата, пак се подхлъзнал, паднал и си цепнал брадичката.
– Мръсна поледица! – извикал дърводелецът и пак се отправил към аптеката.
– Е, виждате ли – казал аптекарят. – Ето, пак паднахте.
– Не! – изкрещял дърводелецът. – Нищо не искам да чувам! Давайте по-бързо лейкопласта!
Аптекарят дал лейкопласта; дърводелецът си залепил брадичката и побързал да се прибере вкъщи.
А вкъщи не го познали и не го пуснали да влезе.
– Аз съм дърводелецът Кушаков! – крещял дърводелецът.
– Разказвай тия на друг! – му отговорили отвътре и заключили вратата и сложили верижката.
Дърводелецът Кушаков постоял на стълбището, изплюл се и излязъл на улицата.

Даниил Хармс „Сонет“

С мен се случи удивителна случка: изведнъж забравих кое идва първо, 7 или 8?
Отидох при съседите и ги попитах какво мислят по въпроса.
Представете си удивлението ми, когато те изведнъж установиха, че също не могат да си спомнят реда на броенето. 1, 2, 3, 4, 5, и 6 помнели, а по-нататък забравили.
Всички заедно отидохме в магазин „Гастроном“, който се намира на ъгъла на Знаменска и Басейнна, и се обърнахме към касиерката с нашето недоумение. Касиерката тъжно се усмихна, извади от устата малко чукче и, като помърда малко с нос, каза: „Според мене, седем е след осем в случаите, когато осем е след седем“.
Благодарихме на касиерката и радостни изскочихме от магазина. Но тогава, замисляйки се върху думите на касиерката, ние отново пооклюмахме, тъй като думите й ни се сториха лишени от всякакъв смисъл.
Какво да правим? Отидохме в Лятната градина и почнахме да броим там дърветата. Но като стигахме в броенето до 6, спирахме и започвахме да спорим: по мнението на едните следваше 7, а по мнението на другите – 8.
Щяхме много дълго да спорим, но за щастие от една пейка падне дете и си счупи и двете челюсти. Това ни отвлече от спора ни.
А после се разотидохме по домовете си.