vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Св. Роберто Троянски“

 

Възхитителни троянци Ветерани на чумата
и проказата Несъмнено живи В точката нула
на верността Възхитителни троянци
борили се за Красота
Преброждайки пътищата осеяни от машини
които не функционират Моята метрика моите интуиции
моята самота в края на работния ден
(Що за рими са това? рекох, държейки меча)
Дарове придвижващи се в пустинята:
вие самите Възхитителни граждани на Троя

 

 

 

 

 

Advertisements

Роберто Боланьо „Ще се отдалечиш“

 

Ще се отдалечиш от тази кървава путка
дето първо се смее и после плагиатства
стихотворенията ти Ще се опиташ да забравиш
сянката гърба който готви
смътнияа хъркащ куп докато ти
в другата стая пишеш
Ще се запиташ как е била възможна
Тази проклета миризма излизаща изсред
краката й Манията да си мие
зъбите по всяко време Така е
вече никога няма да ти разкаже същата
история на изнасилвания и психоаналитици
Нито ще излезе от разказа й бащината
кола за да паркира в твоята
памет (Тази уникална наблюдателница
откъдето виждаше че колата
винаги беше празна) Без повече
дълги замръзнали филми Жестовете й
на безутешност Страхът който едва
успя да докоснеш с връхчетата на пръстите
Ще дойде един щастлив ден в който ще се запиташ
как изглеждаха ръцете й грапавите й
лакти Преливането на лунната светлина
върху косата покриваща лицето й
Устните й произнасящи в тишина
че всичко е добре И всичко
ще е добре несъмнено когато приемеш
реда на гробовете И се отдалечиш
от дългите й луничави крака и от болката

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „В тази безутешност, татко“

 

В тази безутешност, татко, където от смеха ти оставаха само археологически останки.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах, че Паскал говори за страха“

 

Сънувах, че Паскал говори за страха с кристални думи в кръчма в Чивитавекия: „Чудесата не служат за обръщане във вярата, а за осъждане“, казваше.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Наполовина направени останахме, татко“

 

Наполовина направени останахме, татко, нито сварени, нито сурови, изгубени в огромността на това безкрайно бунище, блуждаейки и грешейки, убивайки и молейки за прошка, манийно-депресивни в съня ти, татко, сънят ти, който нямаше граници и в който сме ровили хиляди пъти и после отново хиляди пъти като латиноамерикански детективи, изгубени в лабиринт от стъкло и кал, пътувайки под дъжда, гледайки филми, където се появяват старци, крещящи торнадо! торнадо!, гледайки нещата за последен път, но без да ги виждат, като призраци, като жаби на дъното на кладенец, татко, изгубени в мизерията на утопическия ти сън, изгубени в многогласието на гласовете и бездните ти, манийно-депресивни в необхватната зала на Ада, където се готви Хуморът ти.

 

 

 

 

 

Вече знаем

 

Вече знаем, че няма да пробягаме стадиите
на толкова дълго мечтания стадион
от разделите останала е кухата патетика
булимията на реторически фигури
транзакции в отвъдното

върви най-сетне по дяволите

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Яките пичове не танцуват. Структура от сенки на американския континет“

 

Режисьор Норман Мейлър

 

Яките пичове не танцуват
Яките пичове пристигат в погранични градчета в тъмна доба
Яките пичове нямат пари, прахосват парите, оглеждат се за малко пари в мънички и влажни стаи
Яките пичове не ползват пижама
Яките пичове имат големи и твърди патки, които времето напуква и омеква
Яките пичове хващат патките си с ръка и напоително оросяват скатове и пустини
Яките пичове пътуват с товарни влакове надлъж големите пространства на Северна Америка
Големите пространства от Б филмите
Филми с насилие където кметът е безсрамник и шерифът кучи син и нещата отиват назле
Докато се появи якият пич стреляйки наляво и надясно
Пръснати от едрокалибрени куршуми гръдни кошове се спускат над нас
Като нафори на окончателно избавление
Яките пичове правят секс с камериерки
В женски стаи с бедно обзавеждане
И изчезват преди зазоряване
Яките пичове се придвижват с окаяни превозни средства надлъж големите пространства на Латинска Америка
Яките пичове споделят пейзажа на пътуването и меланхолията му с прасета и кокошки
Назад отлитат гори равнини планини като зъби на акула реки без имена напразни усилия
Яките пичове събират трохите на спомените без да мрънкат
Яли сме викат ебали сме друсали сме се лафили сме до зори с истински приятели
Кво друго може да искаме?
Яките пичове пръсват синовете си по големите пространства на Северна Америка и Латинска Америка
Преди да се изправят пред лицето на смъртта
Преди да посрещнат с лице опразнено от надежда посещението на Кльощавата Костеливата
Преди да посрещнат със сбръчкано от безразличие лице визитата на Кръстницата Владетелката
Пингвинката Плешивата Най-грозната на Бала
Най-грозната и Най-изпъкващата на Бала

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Никой не ти праща писма сега“

 

Никой не ти праща писма сега Под фара
на свечеряване Устните напукани от вятъра
На Изток. правят революцията Котка
спи в ръцете ти
Понякога си безпределно щастлив

Роберто Боланьо „Барселонски следобеди“

 

В сърцевината на текста
се намира проказата.

Добре съм. Пиша
много. Много
те обичам.

Роберто Боланьо „Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар“

 

Не се вслушвай в гласовете на мъртвите приятели, Гаспар.
Не се вслушвай в гласовете на непознати, които умряха
В шеметни свечерявания на чужди градове.