4 Искам да възпея атлантическия океан Омиващ бреговете на всички родини по избор Португалската родина на морска ода Американската родина на възпявам електрическото тяло Всички португалии и всички америки на свободния избор Който е по-голям от всяка възможна родина Който е по-голям от всеки възможен избиращ Възпявам английския и испанския на летището в хюстън Възпявам тропическата буря през октомври Неразличима в хюстън хавана сантяго Възпявам машината за букети на входа Възпявам троновете за лъскане на обувки Възпявам абсолютното нищо тук-таме с еднофамилни къщи Възпявам абсолютното нищо на свободата Възпявам тексас подобен на марс Възпявам всички португалии и всички америки На свободния избор без достатъчно основание Свободата свободата свободата свободата Без необходимо и достатъчно основание Възпявам морска ода възпявам електрическото тяло Възпявам тексас подобен на марс Възпявам океана подобен на старогръцкия космос Възпявам атлантическия океан
Искам да възпея атлантическия океан Индиговооранжевия хоризонт на запад На незалязващото слънце спряло над океана Смелата визия, че пътувайки на запад Може да се стигне до западните индии Не по крайбрежието на познатото Не покрай носовете на надеждата Напролом през големите води под твърдта Готови всеки миг да се продънят в нищото Искам да възпея хитроумността на генуезеца Хитроумната отчаяно смела рационална вяра В сферичната направа на твърдта Теория като всяка друга теория На която няма как да заложиш живота си Който може да бъде заложена само на голата вяра Хитроумната отчаяно смела рационална вяра В индиговооранжевия хоризонт на запад На незалязващото слънце спряло над океана Хоризонт на очакване и хоризонт на събитие Искам да възпея атлантическия океан Величавите води под твърдта готови Всеки момент да се продънят в нищото Под незалязващото спряло слънце На индиговооранжевия хоризонт на запад Над величавия океан, в който се отразява Възможността за отсъствие на всяка твърд Нищото на отсъствието на господа в чист вид Отразено във величието на атлантическия океан Искам да възпея този океан Под индиговооранжевия хоризонт На величавото отсъствие на всяка твърд Искам да възпея атлантическия океан
2 Атлантическия океан е ритъма На радостния триумфален сблъсък На пружиниращата плът на вълна С пружиниращата плът на вълна На най-пружиниращата женска плът На оттеглящата се вълна с най-пружиниращата Мъжка плът на прииждащата вълна Ритъма сънуван от майка на танкера Ритъма сънуван от бебето й ритъма на радостта На триумфалния сблъсък на най-пружиниращата Най-женската плът на оттеглящата се вълна С най-пружиниращата мъжка плът на прииждащата Този сблъсък е ритъма на атлантическия океан Този сблъсък е бебето в утробата на танкера Насред океана в неспирния ритъм На сблъсъка на женската и мъжката плът На женската и мъжката вълна ритъма На радостния им триумфален сблъсък В бебето в утробата на танкера насред океана В спомена за триумфиращия ритъм на атлантическия океан Във всяко египетско робство на всяка суша В сянката на всеки бряг, който е умирането Триумфиращата радост на спомена За сблъсъка на оттеглящата се и прииждащата вълна Радостта радостта радостта радостта На ритъма на атлантическия океан Триумфиращата радост на ритъма на океана
1 Искам да възпея атлантическия океан Омиващ несъществуващите ми родини Големите води под твърдта създадена от господ Както и големите води над твърдта Където него вече го няма, но той раздели С твърдта горната от долната вода, в която Да се отразява величественото му отсъствие Величествено отразено във величието на океаните В големите води под твърдта искам Да възпея несъществуващия остров на свободата Искам да възпея несъществуващата свободна България на непобедилото априлско въстание Искам да възпея атлантическия океан Свободата свободата свободата свободата В която се отразява великото отсъствие на господ Отразено във величието на водите под твърдта Във величието на атлантическия океан Омиващ несъществуващите ми родини
Когато бях млад поет, мразех майка ми. Но бях добре възпитан и дресиран от нея. Като всеки добър футурист при всеки скандал я наричах най-накрая чисто и просто курва. А тя се грижеше за мен, когато доста често съвсем не бях добре с главата. Тя не коментираше, че съм зле с главата. С месеци ми правеше рибена чорба от мерлуза която имаше вкус на течна пепел. Когато след месеци някой ден поисквах допълнително тя разбираше, че започвам да се оправям. И скандалите както си трябва започваха отначало. Като всеки добър футурист я наричах курва. Като бях млад поет мразех майка си. А тя се грижеше за мен, когато често съвсем не бях добре с главата. Сега седя в кафенето на флорентинските футуристи и на големия поет Дино Кампана и си спомням за майка ми.
Забавно е как целият генноинженерен екип, отговорен за продукта Господинов, оглушително и насрано мълчи, докато публично е**т в г**а създанието им.
Точно по Kill Bill 2: White chicks call it disdainful treatment.
Ама късането на дебелия крадлив мафиотски г*з, конструиран от вас, няма да спре, white chicks, поради вашето disdainful treatment.
Този път Господинов има нужда от вашата помощ for real.
Академична, държавна, национална. На комсомолския Интернационал. Имате да спасявате задника на скалъпения от вас световноизвестен народен писател.
Ако нещо още нещо някой не е разбрал, имам откраднато от гроба на Prof. Dr. Jesús Sabourín Fornaris (1928-2002) заглавие: „Работникът и смъртта“ (2016).
Или да измислите нещо по мафиотски в рамките на закона мълчаливо юридическо?
Проф. Ал. Кьосев да ми звънне по телефона като през пролетта на 2016? Милен Русков да ми пише на лични?
І Поводът на този текст е случаен, иманото за казване в него не. Размених тази сутрин коментари за съвременната българска литература с българка, живееща в САЩ. От години имам да формулирам в окончателен вариант, като final cut, отношението си към българската литература изобщо. Рождество Христово е чудесен момент да го направя.
Твърдя, че съвременната българска литература е типичен случай на mafia state, чиито механизми възпроизвеждат приетото и работещото в българската държава като международно призната mafia state.
След първо фейковото, а по-късно нефейково (но пак в основата си ПР-фейк) обявяване на кандидатурата на Г. Господинов за Нобел, за капо ди тути капи на българската литературна mafia state публично и де факто бе обявен Георги Господинов.
Капо ди тути капи е този, който на даден несвободен пазар контролира ресурса за раздаване на порциите. Бъдещият български нобелист – fake it until you make it – вече има ресурса да го прави чрез българската mafia state държава, издателството министерство на културата в сянка и банаджийската инфраструктура.
Поради работата ми в академичната сфера познавам мнозина бенефициенти на порциите, които при случайни срещи ме поздравяват (!), дори ме прегръщат и още по-дори лайкват (!) мои постове тук. Добре е все пак да се имат официално за уведомени от този текст, че вече знаят, че аз знам, че те знаят, че аз знам, че са бенефициенти на порциите, раздавани от капо ди тути капи на българската литературна мафия.
Последният за момента аутинг на все още неформалната длъжност на Г. Господинов като капо ди тути капи на българската литературна mafia state бе Бакърчето, закичено за него с китка здравец по поръчение на глобалния неолиберален комсомол лично от Ivan Krastev (Financial Times contributing editor). Още един случай на височайшо международно признание на всепризнати mafia states в съгласие с твърдите принципи и меките китки на Запада.
Оттук насетне всеки си знае: да говориш за mafia state статута на Г. Господинов е 1) грубо нарушаване на омертата, 2) език на омразата, 3) ресентимент (бг-вулго черна завист)… to be continued.
Това са скучни провинциални игрушки на сцената на белия свят. F-word them.
II И все пак, скъпи съвременни български писатели, имате ли някакъв план как да живеете след очертаващото се окончателно решение на въпроса на съвременната българска литература (свободен превод от нацистко-немски)?
Според мен, лично мнение, би трябвало да имате поне някаква идея как ще изглежда живота ви през близкото десетилетие след недвусмисленото, макар и неформално, какъвто е мафиотският ред, ръкополагане на Г. Господинов за капо ди тути капи на българската литературна mafia state.
Напълно приятелски – цяло чудо е, но аз имам приятели сред съвременните български автори – ви обръщам внимание, че би било добре да помислите за някаква форма на емиграция от съвременната българска литература, пък била тя вътрешна, трансцендентна, трансцендентална или просто оттегляне в някое село.
Именно на вас, скъпи приятели поети, държа да споделя без претенции лично моя скромен план за след вече очертаващото се „окончателно решение“ и вече официалното закриване на съвременната българската литература.
Който не колаборира, ще бъде закрит, би казал Мунчо. Няма проблем, той е един от малкото, за да не кажа единственият, герой от българската литература, с когото се идентифицирам.
ІІІ Ето планът ми, който имам от години, но окончателната интронизация на Г. Господинов като капо ди тути капи на българската литературна mafia state ме кара да го обнародвам.
Лично за мен тази интронизация настъпи, когато ГГ небрежно каза в едно от безбройните си интервюта пред духачи и духачки на колене, че вече ще е срамно да не го обичаме, т.е. да не упражняваме доброволно съответните практики.
Обнародвам, да не каже някой, че не е знаел, когато Международният литературен съд в Стокхолм обяви местния капо ди тути капи за международно признат такъв.
Планът е елементарен, какъвто трябва да бъде всеки план за реално оцеляване. Концептуалната му арматура е понятието на медиевиста – уви, руски – Дмитрий Лихачов (осъден на 5 години лагери „за контрареволюционна дейност“ през 1928): език-посредник.
Когото го интересува чисто теоретическият аспект на нещата, може да задълбае в концепцията на Лихачев за културата и литературата-посредник. Аз я ползвам чисто приложно, определяйки за себе си българския – езика, на който пиша – като език-посредник.
По стечение на биографични обстоятелства литературната ми социализация не беше посредством българската литература. No offence, просто така се случи. Когато вече в сравнително зряла възраст започнах да я чета, веднага усетих, че не е моята чаша чай. Но реших, че не трябва поради това да сменям езика, на който пиша.
Така за мен литература и език неизбежно се разделиха. Вътре в себе си казах сбогом на българската литература – и продължих да пиша на български.
Това е екзистенциалният смисъл на понятието „език-посредник“. Пишеш на език, който няма отношение към литературата, която създаваш, макар че е националният език на съответната – но не твоята – литература.
Простичко казано, езикът-посредник описва ситуация на временно пребиваване в транзитен бежански лагер, като временното спокойно може да бъде цял живот. Това е реалният ми досегашен живот като поет и това е планът ми за след очертаващото се „окончателно решение“.
Няма значка дали ще напусна транзитния бежански лагер на езика-посредник приживе или творбите ми ще го напуснат посмъртно.
Това е смисълът на езика-посредник – напускането му. Като стълбата от пропозиции на Витгенщайн, която трябва да бъде бутната, след като се изкачиш там, където е родината ти, за която трябва да се мълчи.
Когато олодумаре всемогъщия бог
Ходеше по тази планета имало само огън
Огън и пламтящи скали олодумаре решил
Да има земя с планини равнини и савана
Там дето огъня бушувал най-яростно
След като бога го укротил останали
Огромни и много дълбоки падини
В най-дълбокото се родил олокун океана
Той е най-старата мъжка йемая
Женската йемая е майката царица
Защото тя е водата сладка и майчина
Майка над всичко що живее на земята
Ако тя не вали не расте сладката царевица
Така се родили водата океан и водата майка
vs. archives 