Пиши за вдовиците изоставените
старите, сакатите, лудите.
Зад Големите Войни и Големите Гешефти
разтърсващи света са те.
Живеят ден за ден, молят за пари назаем
изследват малките червени петна
върху градовете ни
върху спортните ни състезания
върху песните ни.

След хиляда години няма да остане нищо
от написаното през този век.
Ще четат откъслечни фрази, следи
от изгубени жени
отломки от недвижни деца
очите ти бавни и зелени
просто няма да съществуват.
Ще бъде като Гръцката антология
дори по-далечно
като плаж през зимата
за друга почуда и друго безразличие.
Израсъл съм редом с революционни пуритани
Бил съм критикуван оказвали са ми помощ подбутвали са ме герои
на лирическата поезия
и махалото на смъртта.
Искам да кажа че моя лиризъм е РАЗЛИЧЕН
(всичко вече е изразено но позволете
да добавя още нещо).
Да плувам в блатата на превземката
за мен е като Акапулко от живак
Акапулко от рибя кръв
подводен Дисниленд
Където съм в мир със себе си.

Пусто небе над безвидна земя
Невидима долу преди буквата да удари валяка
Октомврийски щурец обаждащ се гръмко
От нищото пишещата машина на баща ти
Небето свило се на свитък
Сега какво ще кажеш за истината
За индуцираната вирусно афония за молещото
За край отчаяние на асматичен пристъп
За бунта срещу природните закони на вдишването
Избавящия удар на буквата върху времепространственото огъване
На небесата свиващи се на свитък както е писано
Вече те обичам окончателно.
Преди обичах те от път на път
преди предито – като загуба на съзнание
и в основата си хипотетично.
Като на обладание гледах на теб в началото
като на обладана ти самата след това
а след това на следтовато – като на загубена.
А сега…? Загубил съм разсъдъка си!
За любовта на разума загубих смисъла
сега не разсъждавам – чувствам
не размишлявам, не доказвам – дишам.
Тази светлина ми липсваше на блясъка!
Вече те обичам окончателно.
Сега, във този миг и на мига
обичам те. Вече се покръстих!
Вече съм обичащият вечно.
1972
Защото вчера не дойде умирах
защото не видяха моите очите ти
защото топлината заскрежи се
защото стъпките ти не усетих…
Сънувайки те за да не те изгубя
сънувах че очите ти ме гледаха
сънувах стъпките ти и отдалечих смъртта си
сънувайки сънувах че те виждам.
В съня ми устните ти казваха:
очите ми са вперени в очите ти
усещаните стъпки мои са
очите ти на моите разчитат.
Тогава засънувах: вече се събуждам!
тогава бе когато ме погледнаха очите ти
тогава бе когато стъпките усетих –
тогава бе когато ти се приближи.