vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Хуго Бал „Бягство от времето“ 46

 

Словото и образът са едно. Художници и поети образуват едно цяло. Христос е образ и слово. Словото и образът са разпнати.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 45

 

13.VІ. Образът ни различава. В образа ние улавяме. Каквото и да е то – нощ е – ние държим отпечатъка в ръцете си.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 44

 

Дадаистът се бори срещу агонията и шемета на смъртта на времето. Неблагоразположен спрямо благоразумната сдържаност, той практикува любопитството на човек, който чувства една развеселена радост и от най-съмнителната форма на фронда. Той знае, че светът на системите се е срутил и че времето, което притиска за плащане в брой, е открило ликвидационната разпродажба на лишените от Бог философии.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 43

 

Дадаистът вярва повече на откровеността на събитията, отколкото на духовитостта на личностите.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 42

 

Дадаистът обича необикновеното, дори абсурдното. Той знае, че в противоречието се утвърждава животът и че неговото време като никое друго преди цели унищожаването на великодушното. Затова всеки вид маска му е добре дошъл. Всяка игра на криеница, съдържаща натхитряща сила. Директното и примитивното му се явява насред огромната неестественост като невероятното само по себе си.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Александѫр Николов „Васил Левски“

 

по Владимир Сабоурин, Елена Кьосева и Златомир Златанов

Ти искаше да бъдеш мост,
По който да гори пожар.

Нека момчето си остане момче,
Дори да гледа в очите на убийците си
С необяснимия поглед на целеустремеността.

Дори да буди недоумение у своите критици:
Как така да унищожим империята
Без да избием жените и децата ѝ?

Как така ‘чиста и свята република’ за всички,
Без значение от тяхната народност и религия?

Ти знаеше,
Че миналото е голата сянка на всички неясноти,
Която бъдещето украсява с парадна униформа.

Ти знаеше,
Че настоящето е бременно с минало
И синовете искат да умъртвят бащите си,
За да станат бащи на самите себе си и дядовци на бащите си.

Ти знаеше,
Още когато миналото бе твое настояще,
Че бъдещето ще се случи в миналото.

Ти знаеше,
Че името ти ще бъде превърнато във фетиш
От предразсъдъците на предишните визии,
От предразсъдъците на настоящата визия.

Погледът на сляп човек, който халюцинира небе.

Видяхме революцията, но знаем ли
Кой дял от завещанието ѝ наследихме?

Над зевовете на всеки произвол
Ти искаше да бъдеш мост,
По който да гори пожар.

 

 

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 41

 

12.VІ. Това, което наричаме дада, е шутовска игра, родена от нищото, в която са заплетени всички възвишени въпроси; гладиаторски жест; игра с изтърканите останки; екзекуция на позите на моралността и обилието.

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 40

 

Цара тормози заради списанието*. Предложението ми да бъде наречено Дада се приема. […] Дада означава на румънски да, да, на френски дий-конче и детско конче/мания. За немците е знак за детинска наивност и изпълнена с радостта на оплождането привързаност към детската количка.

* Първият брой на списанието излиза в крайна сметка под едноличната редакция на Т. Цара през юли 1917 г., след оттеглянето на Бал от дадаизма (б. пр.).

 

(да се продължи)

 

 

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 39

 

18.ІV. […] Нищо не дразни хората така, както разточителството на образование и интелигентност, което им се подаравя.

 

(да се продължи)

 

 

 

Хуго Бал „Бягство от времето“ 38

 

14.ІV. Нашето Кабаре е жест. Всяка дума, казана и изпята тук, изразява поне едно – че това унижаващо време не е успяло да изтръгне от нас респект към себе си.

 

(да се продължи)