vs. archives

Достигната веднъж оголеността на кланицата, всичко придобива неприемлива театралност.

Написа на немски странно стихотворение за депортацията на Троцки.

Държат се така, сякаш настъпва слънчево затъмнение.

Мечът на съдбата за пореден път съсича главата на хидрата на слепия случай.

Само шум, шум като от смачкване на листове, шум като от изгаряни книги.

Дори на най-бедните улици се чуваше смехът на хората. Някои от тези улици тънеха в пълен мрак, подобни на черни дупки, и смехът, който извираше неясно откъде, беше единственият знак, единствената информация, с която разполагаха обитателите и посетителите, за да не се изгубят.

Гласовете, които чувах (гласове, никога лица, нито фигури), идеха от пустинята. Аз бродех в пустинята с нож в ръка. В острието на ножа се отразяваше лицето ми.

Реалността е като надрусан сутеньор насред гръмотевична буря.

Стените бяха тапицирани с червена шумоизолираща материя сякаш салонът беше шумоизилорана стая в лудница за курви.

Бриз, който миришеше на автомобилно масло, на сухи растения, на портокали, на гробище с циклопски измерения.