vs. archives

Сякаш времето, представено в класическата форма на старец, духаше безспир върху един плосък сив камък с черни жилки, покрит с прах, докато издълбаните в камъка букви станат съвършено разчетими.

Няма лирическа поезия, която да не е кълколене или чуруликане на егоисти, трели на мошеници, клокочене на предатели, пущане на мехурчета на кариеристи, извивки с гласа на педали.

Университетът на Санта Тереса приличаше на гробище, което изведнъж бе започнало да размишлява. Приличаше също на празна дискотека.

синьото небе се превива в белите ръце на Средиземно море

Важното е да е добре написано, каза. Не, казах му, знаеш, че не това е важното.

Онази премигваща граници се нарича Съдба
но аз й викам Откачено Момиченце
Онази която препуска стремглаво по линиите на ръката ми
се нарича Разрушение
но аз й викам Тихата Стъпчица.
Avui i sempre,
amics*.

*Сега и винаги, приятели (катал.) (б. пр.)

Живей времето си
но кое е времето ти времето
на живота в ъгъла заврян от странни светлини
времето на съня натежал от момчета времето
на самотата в месарски магазин времето на олигавените гърди
червената шия живей времето си скъпа
но при какви условия но върху колко
трупа но насред каква война на колко впечатления
в стълкновение (отде се взе толкова красива не знам не знам
не знам) живей времето си скъпа
нека светлините се запалят нежно за теб
сънищата да измислят герои с бузи бели
от щастие самотата да е за теб любовно
упражнение да се съвкупяваш веднъж седмично поне
и времето ти да се удължава като бамбукова пръчка
по гръбначния стълб на любимия

приятно е да можеш да се вкопчиш в нещо
просто и реално
като да ти липсва някой.

Франк О’Хара

Слушам Барни Кесел
и пуша пуша пуша и пия чай
и правя опит да си направя препечени филийки
с масло и мармалад
но откривам че нямам хляб и
вече минава полунощ
и единственото което има за ядене
е почти пълна бутилка
с пилешки бульон купен тази
сутрин пет яйца и малко
грозде и Барни Кесел свири
на китара приклещен между
чука и оголен ел. ключ
мисля че ще спретна нещо с бульона и
после ще се завра в леглото
да препрочитам Изобретението на Морел
и да мисля за някое русо момиче
докато се унеса и
почна да сънувам.

Има дни, в които виждам в лицето ти
лицето на баща ми, който казват
приличал на баща си
Погледът на Леон Боланьо се явява в твоите
полуотворени очи
особено когато излизаме на разходка
и хората те поздравяват със сърдечни жестове
В други случаи мисля, че не е така: тази челюст
на борец, тази пепеляво руса коса
предразположеността към празнуване и хаос само препращат
към жаравата на собствената ми носталгия
И все пак приличаш на него: особено
през тези януарски дни
когато излизаме на разходка хванати за ръка
насред една крехка и настойчива светлина

Родих се в Чили през 1953-та и живях в няколко и
различни домове.
После дойдоха приятелите нарисувани от Посада
и най-прозрачната област в света
нарисувана от стар и класически мексикански художник
от 19 век чието име успях
напълно да забравя.
Между единия край и другия виждам само
собственото си лице
което излиза и влиза от огледалото
неколкократно.
Като във филм на ужасите.
Знаеш ли какво имам предвид?
Онези на които викахме психария.