Стенописът изобразяваше Девата от Гуадалупе сред пищен пейзаж, в който имаше реки, гори, златни и сребърни мини, петролни кули, огромни полета с царевица и жито, необятни ливади, където пасеше добитък. Девата бе разперила ръце сякаш даром поднасяше цялото това богатство. В лицето ѝ обаче имаше някакво несъответствие. Едното око на Девата беше отворено, а другото – затворено.
химн на загубена война, изпълняван в тъмното
на половината път между забравено гробище и сметище
Присъни му се кратер и някой, който обикаляше около кратера. Този някой вероятно съм аз, каза си в съня, но не му отдаде никакво значение
Ако не вярваш в Бог, как да вярваш в някаква скапана книга?
нещо като металически вятър, шума на пустинята, шума на затворите в нощта
полицаите уморено се заеха със задачата като войници, впримчени във времеви continuum, които отново и отново се изправят пред едно и също поражение
През септември почти нямаше убийства на жени. Имаше сбивания. Имаше трафик на дрога и задържания. Имаше фиести и горещи безсънни нощи. Имаше камиони, натоварени с кокаин, които прекосиха пустинята. Имаше Чесни, които прелетяха в бръснещ полет над нея като духове на покръстени индианци, готови да обезглавят всичко по пътя си.
чудовищно бебе, което живееше в околностите на Санта Тереса, разхождаше се из пустинята, като ядеше скорпиони и гущери, и никога не спеше
погребани в масови гробове в пустинята или пръсната пепелта им насред нощта, когато дори посяващият я не знае къде, на какво място се намира
