vs. archives

Стаята беше с необичайно висок таван, стените бяха боядисани в червено, червено на залез в пустинята.

Остана известно време със слушалката, залепена за ухото. Шумовете, които дочуваше, сякаш идеха от пропаст. Шумовете, които чува човек, пропадащ в пропастта.

Виждаше го седнал върху огромен вулканичен камък, гледайки я тъжно, облечен в дрипи и с брадва в ръка.

На свечеряване небето приличаше на месоядно цвете.

Думата свобода му прозвуча като камшичен удар в празна аудитория.

За миг си представи везните, които държи в ръка сляпото правосъдие, само дето вместо две блюда тези везни имаха две бутилки или нещо, което приличаше на две бутилки. Бутилката – нека я наречем така – отляво бе прозрачна и пълна с пясък от пустинята. Тя бе продупчена на няколко места, през които пясъкът изтичаше. Бутилката отдясно бе пълна с киселина. Тя нямаше дупки, но киселината разяждаше бутилката отвътре.

Аз съм гигант, изгубен насред изпепелена гора. Но някой ще дойде да ме избави.

съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко

покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата

видя само черни мравки и после черни паяци върху повърхност от сол; мравките се бореха с паяците