vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Берт Брехт „Изискваме и той да ни покаже голото си тяло“

 

Изискваме и той да ни покаже голото си тяло
Мълчанието тогава да усети, да остави
Въжета, ръкавици, гъба, кофа и да слезе
От ринга насред победата на пладнето

Иди, където искаш, по-бързо само
Напускането е безплатно, тъй или пък иначе:
Насладата си яж от нашата  чиния
Или пък грижата си пий от нашта чаша.

Около 1926/27

 

 

 

 

 

Берт Брехт „За градовете 2“

 

Хора безчет се изнасят, на половин улица
След тях белосват стените
Никога не ги виждат повече, те ядат
Друг хляб, жените им лягат
Сред други мъже със същите стенания
През свежи утрини висят
От същите прозорци лица и бельо
Както преди

Около 1926

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Чух, че Тимур си направил труда“

 

Чух, че Тимур си направил труда да завладее света.
Не го разбирам:
С малко ракия забравяш света.
Не че казвам нещо срещу Александър
Само
Дето съм виждал хора, дето
Си беше цяло чудо
Че те
Изобщо бяха живи.
Великите мъже отделят прекалено много пот.
Във всичко виждам само доказателството
Че не са могли да бъдат сами
И да пушат
И да пият
И такива неща.
И сигурно са били толкова мизерни
Че да не им стига
Да си седят при една жена.

Около 1926

 

 

 

 

 

Берт Брехт „По обед си бръснех краката“

 

По обед си бръснех краката
Вечер седях в храсталака край брега
И луната се надигаше високо
Със зелено сияние
И Той ми рече блед и тих:
Как само се надига! Как само се надига!

Около 1924

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Хубавата епоха“

 

Лице в лице
С червените ми кепенци
Аз имах, докато Господ още ме обичаше, циферблат
Все играех карти и много пушех
И женската винаги беше кравооко топла и закопана томахавката
Вечер пиене в кръчмето Шери Бренди
Към едиайсе се отправях леко към жената
И заспивах към дванайсе с отмаляла плът

Около 1924

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Обзе ме треската“

 

Обзе ме треската
На строенето на градове и на петрола
Мислите ми бяха прерии
И влакове за Илинойс.

Пшеницата от Дакота ме накара да забравя
Баща си и майка си и един мъж от Манхатън
И заедно с мен
Много от Илинойс
Това ми докарва заплатата.

Около 1924

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Берт Брехт „По време на сивите дни“

 

Ужас как зъба на времето бавно гложди
При все че два пъти се избръснах
Закърпих си чорапите, снимах се гол
И във всички магазини за екзотични плодове питах за карти за игра
Тия вестници, може да си докараш декубитус
А живота е толкова кратък и
На харизан кон
Не му гледаш
Зъбите
Еми може да се махнеш, ако не те устройва
Но вечер ще ме видите пак зад червените ми кепенци
Да си гризя големите пръсти на краката, превит от скука
И ще ме чуете да крещя като болен добитък
Ехо, Вие
Овесете ми на шията едно курве

Около 1923

 

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Omnes vulnerant ultima necat*“

 

Преди към гроба гола да потегли
Любимия й секвестира и леглото
И плюе без да каже дума във окото
За курвата причастие последно.

И глас изсред домовете оттекна:
Щом изхрачиш гадостта си, Бог изхрачва теб.
Да бъдат смазани от домовете си не искат
Но към камък да посегнат не им стиска.

Около 1923

*Всички (часове) нараняват, последният – убива (лат.) (прев. Пепа Лунгарова).

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Германска разпродажба“

 

О, мила мрачна страна, ти
Си обнищяла
Чепато трагичен дъб, какво печелиш
От поробването на мъжа, който те сече?
Дълбоки диви реки, каква ви е
Заплатата? Чия собственост сте? Чие предприятие
Задвижвате вие?
Светли буки, през колко
Потни длани ще минете преди
Да станете на топлина, скъпо платена?

Около 1923

 

 

 

 

 

Берт Брехт „Една сутрин, дъжд валеше из ведро“

 

Една сутрин, дъжд валеше из ведро
В заден двор, дъждът валеше сив
Седем мъже със седем пушки
Една жена надвиха.
Не може ли устата й да се запуши
Що все за тва говори тя
Има ракия, има и хорали
Що е тва досадно дуднене

1923