Аз няма да господствам
Нито ще говоря неистина
Нито ще действам без обмисляне
Нито ще слугувам на човек
Нито ще демонстрирам недоволство
Нито ще съм ненужен
Но направеното от мен
Нека бъде направено: да господствам
Но казаното от мен
Нека бъде казано: неистина
Но действията ми
Нека бъдат свършен факт: без обмисляне
Затова нека бъда забравен
Аз съм нищо.
1929
Не питай, камарад
Накъде води твоят път.
Твоят път води
Надолу.
Като стана на една година, камарад
Ти проходи
Ти тръгна –
Надолу.
Ти тръгна да се учиш
Ти тръгна на работа
Ти тръгна свеж
Ти тръгна с труд
Камарад, недей бърза прекалено
Ти вървиш надолу.
Ти си взимаш жена, камарад
Раждат ви се деца
Заедно вие поемате по пътя
Надолу.
Но в събота ти пътуваш с влака с другарите
Вие пеете, размахвате отпред знамето
Вие вървите под ударите на барабана
Надолу.
Ние марширувахме заедно, камарад
Ние демонстрирахме
Ние обсъждахме новото време
Ние се разотиваме.
Къде
Ще се срещнем?
Долу.
Защото и ти, камарад
Не вървиш винаги
Надолу.
Щом веднъж легнеш под земята
Вече няма да вървиш надолу.
1929
Ала и под нас има
Още низини
Под които отново изглежда
Има низини и също ние
Нещастните
Биваме наричани
Щастливци
От други.
1929
Името ми е Чарлз Линдберг
На 25 години съм
Дядо ми беше швед
Аз съм американец
Сам си избрах моя летателен апарат
Той лети с 210 км. в час
Името му е „Духът на Сейнт Луис“
Заводите за самолети „Райън“ в Сан Диего
Го построиха за 60 дни. Аз присъствах при монтажа
60 дни и 60 дни чертах
Върху карти на сушата и морски карти
Маршрута на моя полет.
Аз летя сам
Вместо спътник взимам повече бензин
Аз летя на апарат без радио
Аз летя с най-добрия компас
Три дни чаках най-доброто време
Но прогнозите на метеорологическите станции
Не са добри и се влошават:
Мъгла над крайбрежието и буря в открито море
Но сега не искам да чакам повече
Сега се качвам на самолета
И поемам риска.
1929
Заминавам за южните брегове
Можеш да дойдеш с мен
Когато съм ти в гръб аз
Ти летиш с лекота.
Около 1928
Докато разликата между тоталитаризъм и демокрация е сравнително лесна за разпознаване, с разликата между (нео)либерализъм и демокрация не е така, не само защото старите либерални версии са нещо като спирачка пред новото неолиберално чудовище.
Демокрацията се изразява предимно в популистка суверенност и излъчване на управляващи правителства, което става чрез избори.
Но апаратът на управление (в смисъла, който му придават Фуко и Агамбен) се формира по логиката на пазарна перверзия, която не подлежи на публичен закон, а на частни машинации и интервенции.
Апаратът произвежда конюнктурата на анонимни субекти.
Демокрацията – безпомощни субекти на подчинение.
Неолиберализмът управлява, демокрацията забавлява.
Зоната на контакт между тях е премахната, освен преди избори, когато неолибералните елити изменят на пазарната си перверзия и предлагат демократични мерки – намаляване на такси и данъци – които са неизпълними.
Или върхушките се замерят с компромати, които не водят до юридическа ефективност.
Апаратът е сложно образувание от модули, агрегати, елементи, както…
View original post 606 more words
Когато целият град измря
От тиф
Умря и моят баща.
Майка побегна. Аз
Още не бях на белия свят.
1928
Всеки знае, че отделният недоверчив човек
Е склонен към престъпление
Престъпникът обаче
Има основание да е недоверчив.
Не ми казвай, че твоето недоверие
Се основавало на престъпленията на другите.
Откъдето и да идва недоверието, недоверчивият
Е склонен към престъпление.
Едни, паднали във водата, стигат като на игра до брега на реката
Други с труд, а трети изобщо не стигат.
На реката това й е безразлично.
Ти трябва да стигнеш до брега на реката.
Знай: никой освен теб
Не може да изисква от теб да живееш.
Недоверчивият
Има прекалено високо мнение за себе си
Преследваният
Не оценява нищо по-високо от преследваното!
Земетресенията могат да те погълнат
Но те не са замислени срещу теб.
Земята, която те е погълнала
Едва ли се е наситила.
Съвсем по друг начин стоят нещата с недоверието
Между класите.
Около 1926/27
Казах му, че трябва да се изнесе
Живееше тук вече седем седмици
И не искаше да се изнесе
Хилеше се и си мислеше
Че се шегувам
Като вечерта се върна у дома, куфарът
Му стоеше пред вратата. Тогава
Имаше учудени.
Около 1926/27
vs. archives 