vs. archives

В мрачни времена
Ще се пеят ли още песни?
Ще се пеят още песни
За мрачните времена.

1938

Бояджията говори за идните велики времена
Горите растат още.
Полята раждат още.
Градовете  не са изравнени със земята още.
Хората дишат още.

*Бояджията – прякор на Хитлер (б. пр.).

1938

Той е разумен, всеки го разбира. Той е лесен.
Нали не си експлоататор, ти можеш да го схванеш.
Той е добър за теб, информирай се за него.
Глупаците го наричат глупав, нечистоплътните го наричат нечистоплътен.
Той е срещу нечистоплътнотта и глупостта.
Експлоататорите го наричат престъпление
Но ние знаем:
Той е краят на техните престъпления.
Той не е лудост, а
Краят на лудостта.
Той не е загадка
А разрешение.
Той е най-простото
Което е трудно да се направи.

1933

За другар, попаднал в ръцете на хитлеристите, нашите съобщават:

Видели го в затвора.
Той изглежда изпълнен с кураж и още има
Напълно черни коси.

1933

Пробуждай се, прогнил християнино!
С греховния животец се захващай
Що за мошеник ти си покажи
Ще си получиш своето от Господа.

Брата си продай, мизернико!
Съпругата – в канавката, нищожна твар!
Господа за теб е въздух под налягане?
Ще видиш на съда Му Страшен!

1928

Както да стоят сега нещата
Беше време – много я обичах
Зная затова: някога
Сигурно била е тъй красива.

Не зная аз обаче вече как изглеждаше –
Един-единствен ден е заличил това, което седем месеца сия

1918

1
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Няма връщане назад.
На вратата вече е денят
Вече усещате нощния вятър –
Няма да има вече зазоряване.

2
Не се оставяйте да ви мамят!
Животът е твърде малко.
Пийте на големи глътки!
Няма да ви е достатъчно
Когато се наложи да го изоставите!

3
Не се оставяйте да ви утешават!
Няма чак толкова много време!
Оставете тлението на спасените!
По-голямо от живота няма –
И не ви чака вече с открити обятия.

4
Не се оставяйте да ви съблазняват!
Да робувате и да ви изтощават!
Какво остава още да ви плаши?
Умирате с всички твари
И след това няма нищо.

1925

1
Когато тя удави се и плуваше надолу
От малките реки в големите
Опалът на небето изглеждаше тъй чуден
Сякаш трябваше да умилостиви трупа.

2
Водораслите и речните треви обрастнаха я цяла
И тя започваше да натежава
Плуваха рибите хладно покрай крака й
Животни и растения обременяваха последния й път.

3
Небето беше вечер тъмно като дим
Звездите нощем със светлина уравновесяваха.
Но сутрин беше ясно, за да има
И за нея още залези и зазорявания.

4
Когато тялото й се разложи във водата
Се случи тъй, че Бог (ужасно бавно) полека лека я забрави
Лицето първо, ръцете после, косата най-накрая.
Тогава стана мърша тя в реките с много друга мърша.

1925

1
Мълчи.
Какво, мислиш, се променя по-лесно
Един камък или възгледът ти за него?
Аз винаги съм бил същият.

2
Какво иде да каже една снимка?
Няколко кухи фрази
Които можеш да припишеш на всеки?
Може би не съм станал по-добър
Но
Винаги съм си останал същият.

3
Ти може да кажеш:
По-рано ядах повече говеждо
Или аз вървях
По грешни пътища по-бързо.
Но хубавата неразумност е тази, която
Минава, а
Аз винаги съм бил същият.

4
Колко тежи един голям дъжд?
Няколко мисли повече или по-малко
Малко чувства или никакви
Където нищо не стига
Нищо не е достатъчно.
Аз винаги съм бил същият.

1926

Чувам
По пазарите се говори за мен, че съм бил спал зле
Враговете ми, казват, учредявали вече задруга
Жените ми разхождали хубавите си дрехи
При мен в антрето чакали хора
За които се знае, че са любезни към нещастните
Скоро
Ще се разчуе, че вече не се храня
Но нося нови костюми
Най-лошото обаче е: аз самият
Забелязвам, че съм станал
По-твърд с хората.

Около 1925