vs. archives

О, ти не предполагаш моето страдание
Щом видя аз жена красива
Която трътката в жълта коприна
Размята в синьото на залеза.

Около 1917/18

Долу при войниците
Е и моят приятел.
Не го открих –
Все тая.

Воюва и пееше едно време
С всички в една редица
С всички размахваше сабята
И с всички песента отзвуча му
И лежи сега долу.

Вее вятърът вечер отгоре
И пее мелодия.
Не знам защо тя натъжава.
Все тая.

Около 1916

Посвещава се на станалите сираците

Трънения Му венец
Свалиха те
Положиха го без чест
В гроба.

Преследвани и уморени
Дошли на гроба следващата вечер
И ето: разцъфнало
На хълма семето на тръна.

И в трънения цвят, забулен в сива вечер
Пееше чудно тихо
Дрозд сладко и меко
Светла песен.

И тогава смъртта почти
Не усетиха там
Прозряха през време и място
Усмихнати от светла мечта
Продължиха, мечтаейки, нататък.

1915

Увисват златни плодове
В нашите ръце
В тъмните проходи между короните
Ектят от момичешки смехове стените от клони.

Когато в храсталака чакам
Проблясва твоята дрешка
Като хоругва червена
На религиозна процесия.

Вятърът бие в мъртвите
Дървета вечерния час
Аз целувам твоята червена
Топло жива уста.

1914

Сега лежа, дебнейки лятото, брат. Напазарувахме ром и опънахме нови черва на китарата. Белите ризи тепърва трябва се заработят.

Членовете ни растат като тревата през юни и в средата на август изчезват девствениците. Блаженството взима по това време надмощие.

Небето се изпълва ден след ден с мек блясък и нощите му те лишават от сън.

1918

На покрива лежи гребло. Умерено силен вятър
Няма да отвее сламата.
В двора за люлките на децата са
Забити колове.
Пощата пристига два пъти седмично
Там, където писмата ще са добре дошли.
Надолу по провлака минават фериботите
Къщата има четири врати за бягство.

1939

1
Не забивай пирон в стената
Хвърли дрехата на стола!
Защо да планираш четири дни напред?
Утре ще се върнеш у дома!

Остави дръвчето без вода!
Защо да садиш дърво?
Преди да порасне колкото едно стъпало
Ще си отидеш радостен оттук!

Нахлупи ниско каскета, когато минават хора!
Защо да прелистваш граматика на чужд език?
Новината, която ще те повика у дома
Е написана на познат език.

Както се люпи мазилката
(Не предприемай нищо!)
Така оградата на насилието ще се разпадне
Издигната на границата
Срещу справедливостта.

2
Виж пирона в стената, който заби!
Кога смяташ, че ще се върнеш?
Искаш ли да знаеш какво вярваш в най-съкровеното на душата си?

Ден след ден
Работиш за освобождението
Седнал в стаята, пишеш
Искаш ли да знаеш какво смяташ за работата си?
Погледни малкия кестен в ъгъла на двора
До който мъкнеше каната, пълна с вода!

1938

Ти, който седиш на носа на кораба
И забелязваш в долната част теч –
По-добре не отмествай погледа, защото не си излязъл
От полезрението на окото на смъртта.

1938

Мнозина са в повече
Когато си тръгнат, става по-добре.
Но тръгне ли си той, липсва.

Той организира борбата си
За гроша на заплатата, за водата на чая
И за властта в държавата.
Той пита собствеността:
Откъде идваш?
Той пита възгледите:
На кого сте изгодни?

Навсякъде, където се мълчи
Там той ще говори
И където господства подтисничество и се говори за съдба
Той ще назове имената.

Където той седне на масата
Сяда на масата недоволството
Храната става лоша
И стаята е разпозната като тясна.

Където го натирват, там
Отива размирицата и откъдето е прогонен
Там остава все пак безпокойството.

1933

„Вместо да, вместо да
Останат у дома и в топлия креват
Имат нужда от купон, имат нужда от купон
Сякаш за тях има специална промоция.

„Това е луната над Сохо
Това е проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст
Това е „Където идеш ти, отивам и аз, Джони!“
Когато любовта и луната растат.“

„Вместо да, вместо да
Направят нещо със смисъл и цел
Купонясват те, купонясват те
И после естествено пукват в калта.“
„Каква е ползата тогава от луната над Сохо?

Къде е тогава проклетия „Чувстваш ли сърцето ми да бие“-текст?
Къде е тогава „Където идеш ти, отивам и аз, Джони“?
Когато любовта приключи и пукваш самотен!“

1928