vs. archives

Имам вкус на мента
На езика и мирис на трева
Лежа в копривата майтап да става
И се въргалям върху парцалаците на грубата си кожа.
Тръстиката предъвках на рекичката.
Развратничах си с тлъсти камъни.
Като не ми остана кожа грам от любенето
Погледнах аз към малкото небе.
Позната ми е таз трева от дъното на панталона
От млад. И като още беше малка.
Тя дращеше ми често по врата
Растеше от косата ми значително по-бързо.
Видях я да развратничи в невръстна възраст още
(Тя бе чудесен черен прилеп.)
Добре си пасвахме при всяко положение.
Но плахо тя обичаше безспир единствено врата ми

1920

Платноход от Кадис с курс към Пернамбуко
Натоварен с канела, но прекалено немощен и затова люлеещ се
Така, че да си избълваш червата
Дори само като го гледаш.
Сгромолясващи се върху мекото тяло вълни, оттичащи се бавно –
Още има вятър в платната, още под водата
Плуващ още, още прелестен, насмукан здраво…

1920

Защото носещата зърно и рента нива
Променила човека. Поне за тях
Той не останал същия.

И начинът, по който се изградила индустрията, също не е
Бил просто грешен, а действителен. Тези машини
Били построени и използвани така, както е било възможно.
Който яде дивеч, нека също одобри и лова.
И който облича сако, одобрява сакото и поне
Това, което е било неизбежно за изтъкаването му. Но откъде идва
Тази представа за „грешно“ и „правилно“? Тези хора
Виждали пред себе си господаря, който издавал заповед
И тя била грешна или правилна – и ако била
Грешна, навреждала, и ако господарят разберял това
Може би щял да я оттегли, ако не го забранявала честта.
Така за тези хора изграждането на света от човека изглеждало
Като следствие от добри и лоши заповеди
Дошли или неявили се идеи.
Но в действителност господарите не били толкова велики.

Около 1930

К. Н.*

Когато преди години ти показах
Как да се миеш рано сутрин
В малък меден леген
Потапяйки лицето с отворени очи
Във водата с парченца лед
Докато се изтриваше с грубата кърпа
Четейки от лист на стената трудните стихове
От ролята си, аз ти казах:
Това го правиш за себе си – прави го
Образцово.

Сега чувам, че си в затвора.
Писмата, написани за теб
Остават без отговор. Приятелите, към които се обърнах за помощ
Мълчат. Не мога да направя нищо за теб. Как ли
Изглежда твоята сутрин? Ще направиш ли още нещо за себе си?
Изпълнено с надежда и отговорно
С правилни, образцови движения?

1937

* Карола Неер (1900-1942) – германска актриса, за която Брехт пише роли, емигрира като член на Германската комунистическа партия в Москва през 1934. През 1936 е арестувана заедно със съпруга й Анатол Бекер, който е разстрелян като „троцкист“. Осъдена на 10 години трудов лагер, тя умира  на петата година от тиф в лагера Сол-Илецк. Брехт е обвиняван, че не е направил необходимото, за да й помогне (б. пр.).

1
Тръгнахме през месец октомври
От провинцията Суйюан
Бързо летяхме в южна посока, без да се отклоняваме
През четири провинции пет дни наред.
Летете по-бързо, равнините чакат
Студът нараства и
Там е топлината.

2
Тръгнахме и бяхме осем хиляди
От провинцията Суйюан
С всеки ден ставахме повече с хиляди колкото по-далече стигахме
През четири провинции пет дни наред.
Летете по-бързо, равнините чакат
Студът нараства и
Там е топлината.

3
Сега летим над равнините
В провинция Хунан
Виждаме под себе си големи мрежи и разбираме
За къде сме летели пет дни наред:
Равнините са чакали
Топлината нараства и
Смъртта ни е сигурна.

Поведението на пазарите доведе дотам, че
Физическата любов закърня и отношението между половете
Изпадна в зависимост от всевъзможни представи
Така че вече нищо не се постига по физически път
Чрез докосване с ръка или чрез тона на гласа.
Вече само посредством определени представи се
Подмокря половият орган на жената или пък остава сух.
Желанието да бъдеш използван или желанието
Да не бъдеш използван
Потискат въздействието на докосванията
Определени преимущества възбуждат физиката повече от всичко друго.
Двойката не очаква, лежейки заедно, следствията от топлотата
Галещата леко ръка не възбужда желанието
Под допира й гърдите вече не се изправят
Коленете не се отварят под натиска на колене
Вълна на влечение не отмива
Всяка мисъл.

Защото мисълта е обсебена от представата за едно състояние
Което не зависи наистина от нея – от глупавата представа
За едно състояние, което да позволи всичко, дори естествения изблик
На най-сетне постигнатото благоприятно споразумение
И в зависимост от това – отново представата
За подобно задоволяване на опиянение
Неизпитано никога досега.

Мислещият, верен на навика си
Непрестанно да изисква невъзможното мислимо
Застъпва идеята за едно състояние на обществото, при което
Би било възможно следното поведение:

Около 1930

Може да му донесете оцет
Може да му изтриете добре лицето
Може да донесете щипците
Може да му измъкнете езика –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да го увещавате с добро
Може да му крещите
Може да го оставите да си лежи
Може да го вземете със себе си –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да му сложите пари в ръката
Можете да му изкопаете дупка
Можете да го заврете вътре
Може да праснете с лопатата отгоре –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Може да говорите наистина за великото му време
Може да забравите за великото му време
Може да му сложите чиста риза –
Не може да помогнете на мъртъв човек.

Около 1925

Щото на мен не ми харесва вече
Този свят.
Най-вече обаче гледам като на нещо чуждо
На това същество, наречено човек, на което аз
Трябва да приличам, особено това същество
Страшно не ми допада. Но и аз самият, нека само го
Призная, не си допадам и затова, а и
Поради причини, които ми убягват
От известно време възнамерявам да забегна от тоя свят и от себе си
И търся нещо подходящо
За отскок! В по-светъл час, при по-студена ведрост
Без грам недоброжелателство, защото са ме
Били, без да забележа аз самият
Да зачезна!

Около 1924

Ориз има нагоре по реката
Долу на брега на морето хората се нуждаят от ориз
Ако оставим ориза в складовете
Оризът ще стане по-скъп за тях.
Дърпащите баржата нагоре по течението ще получат още по-малко ориз
Тогава оризът за мен ще поевтинее още повече.
Какво всъщност е оризът?
Знам ли какво представлява оризът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е ориз
Знам само неговата цена.
Идва зимата, хората се нуждаят от дрехи
Тогава трябва да се купува памук
И памукът да се задържа в складовете
Щом дойде студът, дрехите ще станат по-скъпи.
Предачниците плащат прекалено високи заплати.
Изобщо има прекален много памук.
Какво всъщност е памукът?
Знам ли какво представлява памукът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е памук
Знам само неговата цена.
Човекът такъв какъвто е има нужда от много храна
Това прави човекът скъпоструващ
За да се набави храна, са необходими хора
Готвачите правят храната по-евтина, но
Ядящите я правят по-скъпа
Изобщо има прекалено малко хора.
Какво всъщност е човекът?
Знам ли какво представлява човекът?
Знам ли кой знае това!
Аз не знам какво е човек
Знам само неговата цена.

1930

Отново и отново
Във все нови битки
Никога неприключени, никога неизчистени
Стои капналият
Без никакви изгледи

Отново и отново
Пропада подът
Отмятат се приятелите
Много подове, някой и друг приятел
Той изразходва докрай
Оскъдното доверие

И който в безкрайната нощ
Впримчен в битки
Често проверяващ чия
Е кръвта на бузата му – устоява
Съглежда
В настъпващото утро
Пред себе си
До където стига поглед
Младите, с не по-малка численост, но
Със свежи сили пълчищата на
Същинския враг

И
До такава степен се вижда лишен
От всички средства за борба
(Защото потеглилият с хиляди други, не намира
За себе си дори вечеря)
Че за него остава като най-добрата
Единствена надежда
Отново
Да се изправи пред всичко това и да добави
Към старите си поражения
Още едно ново

1930