vs. archives

1
През юли измъквате от вировете моя глас. Във вените ми – коняк. Ръката ми е от плът.

2
Водата на вира щави кожата ми, твърд съм като пръчка от лешник, бих бил добър в леглото, приятелки мои!

3
В червеното слънце върху камъните аз любя китарите: това са черва от добитък, китарата пее животински, тя смлясква малки песни.

4
През юли имам връзка с небето, наричам го Ацурл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е любов между мъже.

5
То става бледо, когато изтезавам моя чревен добитък и подражавам на червения разврат на нивите и въздишките на кравите при съвкупление.

1920

1
Колко ужасяващо в нощта е изпъкналото лице на черната страна!

2
Над земята са облаците, те спадат към света. Над облаците е нищо.

3
Самотното дърво в каменното поле сигурно има чувството, че всичко е напразно.
То още не е виждало дърво. Няма дървета.

4
Винаги си мисля: не ни наблюдават.
Проказата на единствената звезда в нощта преди да залезе!

5
Топлият вятър, добър католик, полага усилия за установяване на връзки.

6
Аз се явявам много поединично. Аз нямам търпение.

7
Ние пътуваме с голяма скорост по посока на звезда в Млечния път. По лицето на земята е изписано голямо умиротворение. Сърцето ми бие прекалено бързо. Иначе всичко е наред.

1920

Винаги се издава, който говори за същност, независимо дали говори с радост
Или привидно отчаян, че той иска тази същност
Винаги да остане такава. И дори да се жалва – показва
Че той поне не знае средство за промяната на това, което е същност!

Около 1933

1
Добре, квит сте.
Това, което той ти даде – като го прие
Ти му се отплати. Сметката излиза. Но:
Каква работа прекъснахте като се разделихте сега?
Какво напускаш още, напускайки го?
При какво отиде като отиде при него?
Който идва от нищото
Не го питат защо, но
Защо отиде в нищото?

2
Само заради гласа ми ли си при мен? Моят брат
Има същия.
Ако те радват само моите думи за нещата, тогава
Може и да са други думи. Аз самият
Знам по-хубави.

Когато се изгуби лист хартия
На който си писал
Това не е страшно.
Може би ще го прочете някой
И ще се промени.
Лошо е само
Щом листът се разпадне.
Когато някой вземе съда
Който си напълнил
Това не е страшно.
Лошо е обаче
Ако няма дъно.

Около 1933

1
В плъзгащия се влак, между стъклото на прозорците насред зеленината седи едно меко индианско лице – това съм аз.

2
През цялото лято може да го видите във влаковете, в равнините, сред бърборещи жени и пушещи бледолики, реещ поглед над ливадите.

3
Аз не работя през лятото, само пътувам насам-натам и бродя из зеленината, но през септември лицето ми е вече пейзаж и тогава съм най-спокоен през цялата година.

4
От горите взимам със себе си мълчанието. От ливадите обаче движението нагоре и спокойствието от нивите, които растат под сърпа за ноемврийските нощи

5
в бара Черешово бренди.

1920

1
Кожата ми виси на парцали от тялото, изпосталяло като на скакалец, аз съм като негър в бяла риза, моята примамка за белите жени. Лежал съм в топли вирове като тояга от лешник, добър съм за леглото, казвам ви го.

2
Аз свиря на китара и миналото на струните се пробужда отново под големите ми ръце – това са черва от добитък, китарата пее животински, голямо животно е, което виси на тялото ми като кърлеж и благозвучно крещи, когато го душа. Към това припявам малки песни, които бера сутрин от дърветата.

4
Аз имам връзка с небето, наричам го Ацорл, великолепен, виолетов, той ме обича. Това е мъжка любов.

6
Аз обаче танцувам като негрите около медното слънце като изтезавам чревното животно и подражавам на крясъка на нивите и на въздишките на кравите при съвкупление.

7
Децата ми са бели като мляко, няма нужда никой да се страхува, те имат големи очи и ръце, те лочат мляко като млади агнета и крещят като лешояди, давам пълна гаранция!

1920

1
Чухме, че вече не искаш да работиш с нас.
Прекалено си скапан. Нямаш сили повече да ходиш нагоре-надолу.
Прекалено си уморен. Не можеш повече да учиш.
Дотук си.
Не може да се изисква от теб да направиш нещо повече.

Знай тогава:
Ние го изискваме.

Ако си уморен и заспиш
Никой повече няма да те събуди и да каже:
Ставай, храната е готова.
Защо да трябва храната да е готова?
Ако не можеш повече да ходиш нагоре-надолу
Ще останеш да лежиш. Никой
Няма да те потърси и да каже:
Случи се революция. Фабриките
Те очакват.
Защо да трябва да се случва революция?
Когато умреш, ще те погребат
Независимо дали си виновен за смъртта си или не.

Ти казваш:
Дълго си се борил. Не можеш повече да се бориш.
Чуй тогава:
Независимо дали си виновен, или не.
Ако не можеш повече да се бориш, ще загинеш.

2
Ти казваш: твърде дълго си се надявал. Не можеш повече да се надяваш.
На какво си се надявал?
Че борбата е лека?

Не е така.
Положението ни е по-лошо, отколкото си мислел.
Положението е следното:
Ако не направим свръхчовешкото
Ние сме изгубени.
Ако не можем да направим това, което никой не може да изисква от нас
Загиваме.
Враговете ни очакват
Да се уморим.

Когато борбата е най-ожесточена
Борещите се са най-уморени.
Борците, които са прекалено уморени, губят сражението.

Около 1933

Отново и отново, откакто работим заедно мнозина
С големи, предназначени за мнозина и дълготрайни усилия
Изчезва някой от нашата общност
За да не се върне вече.

Ръкопляскат му
Навират го във файнски аутфит
Предоставят му добре платен договор.

Той обаче се променя от ден на ден
Той седи на стария си стол като гостенин
Няма вече време за дълготраен труд
При формулировките вече не противоречи
(Понеже това коства време)
Той бързо се въодушевява.
Той става мил.
Той бърза да се обиди.

Известно време още
Се смее на файнския си аутфит
Един-два пъти
Споменава, че иска да измами спонсорите си
(Те са нечистоплътни хора).
Но ние знаем, че няма да остане още дълго при нас.

Тогава изчезва някой от общността ни
Оставя ни сами с трудната ни работа и
Поема по обичайния път.

1933

1
Под едно жълто слънце с цвят на охра, изгряващо в четири часа, под купища вятър, които ме можеш да изкупиш за седем милиона, ливадите от Кемптен до Пасау разгръщат пропагандата си в полза на радостта от живота.

2
От град на град се търкалят влаковете, пълни с мляко и пътници, житните поля се разделят пред тях като жълто море. Около громолящите влакове, насред големите вкаменелости времето спира, пладнето над неподвижните полета.

3
Фигурите в полята, кафяви с бели блузи и порочни лица, разкъсват с блестящи лопати хълбоците на търпеливата земя и вливат животински течен тор в раните. Кафявогърдите и добитъкът им работят като обсебени с бавни движения за бледоликите в големите вкаменелости, както е писано на хартия.

4а
Пурпурни ветрове възбуждат равнините. Миризмите стават в началото на май безмерни. Огромни видения на зъбещи се голи мъже се реят на големи височини в посока юг.

4b
Червената кръв на хората ражда за първи път крясъци, подобни на предсмъртни крясъци на маймуни. Звънтящи ята скакалци покриват в зелено мозъците, и главите ни стават високомерни, докато се сдобиваме със седем пъти повече членове.

4
Бог сътворил света, за да дава хляб, и ни дал камъни за домовете и ръце за труда, за да се напълнят стомасите, и стомаси ни дал, за да храносмилат. За какво обаче е вятърът, великолепен във върховете на короните?

5
Вятърът мести облаците, за да има дъжд за нивите, за да дават нивите хляб. Нека сега да зачеваме деца в многообразни похоти за хляба и в случай, че умрем!

6
Лятото е най-красивият сезон (освен пролетта, зимата и есента! Докато трае, аз го обичам най-много!)

1920

1
По-рано те клечаха като мухи край колибата ми, нагиздени с проказата си, горди със смрадта на гной, защото аз им казвах всеки път като излизах: потърпете докато ви задоволя.

2
Сега белосах изби под колибата в черната земя. Там ги погребвам всички, увити в кърпи, задушавам ги с близостта на трупове, мога да ги забравя.

3
Не, никого не съм убил, това не би ми допаднало. Те всички извършиха самоубийство и аз ги зарових преди да почнат да смърдят. Един побегна на слънце с гнойта си и там умря. Един легна в леглото ми с проказата си и там вътре се задуши. Една излезе навън, и едно резе на вратата напомняше за нея, и един гроб в катакомбите я очаква, щом се върне.

4
Мястото за спане бавно се запълва. Въздухът е чист от въодушевление и горчивина. Говоренето е забранено.

5
Подземните помещения ужасяващо нарастват, вече са по-големи от колибата ми, в която живея горе и наблюдавам тревата дали също расте, и небето дали също вали, защото тогава се събличам гол.

1920