vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл 2“

 

2
Други обаче описали случилото се
По друг начин: този Емпедокъл бил
Настина опитал да си осигури божествени почести
И чрез тайнствено изчезване, чрез хитроумно
Падане без свидетели в Етна искал да основе легендата, че
Той не бил от човешко естество, неподвластен

На законите на разпада. Тогава обаче
Неговият сандал му изиграл номера да попадне в човешки ръце
(Някои дори казвали, че самият кратер, ядосан
От подобно начинание, просто изплюл
Сандала на изродения). Но ние по-скоро смятаме, че
Ако той действително не е свалил сандала си, той по-скоро
Само е бил забравил нашата глупост и не бил предвидил как ние набързо
Ще поискаме да направим неясното още по-неясно и по-скоро да повярваме
В нещо нелепо, отколкото да търсим нещо с достатъчно основание. И тогава планината
Наистина не възмутена от подобна небрежност или дори вярваща, че
Онзи искал да ни измами, за да си осигури божествени почести
(Защото планината не вярва нищо и не я е грижа за нас)
А просто изригваща огън както винаги, ни изхвърлила
Сандала – и така учениците се оказали
Вече заети да предусещат голямата тайна
Да разгръщат дълбока метафизика, прекалено заети!
Изведнъж озадачени се оказали със сандала на учителя в ръце, с осезаемия
Износения, кожения, земния.

1935

 

 

 

 

 

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл 1“

 

1
Когато Емпедокъл, агригентинецът
Вече бе спечелил почитта на съгражданите си заедно
С недъзите на старостта
Той реши да умре. Понеже обаче
Обичаше неколцина, които също го обичаха
Той не искаше да се унищожи пред тях, а
По-скоро да стане нищо.
Той ги покани на излет, не всички
Някои пропусна, за да привнесе в избора
И в цялото начинание
Примес на случайност.
Те се изкачиха на Етна.
Трудността на изкачването
Породи мълчание. На никого не липсваха
Мъдри слова. Стигнали горе
Те си поеха дъх, успокоявайки пулса си
Заети с гледката, радостни, че са достигнали целта.
Без да го забележат, учителят ги изостави.
Когато отново подеха разговора си, не забелязаха
Още нищо, едва по-късно
Се усети на места липсата на дума и те се огледаха за него.
Той обаче вече отдавна бе заобиколил кратера
Без особено да бърза. Веднъж
Спря и дочу
Как далече от другата страна на планината
Отново бе подет разговорът. Отделните думи
Вече не се разбираха – умирането бе започнало.
Като застана на ръба на кратера
Отвърнал лице, без да го е грижа за последващото
Което вече не го касаеше, старецът бавно се наведе
Грижливо свали сандала от крака си и с усмивка го хвърли
Няколко крачки встрани, за да не бъде прекалено бързо
Открит, но все пак навреме, тоест
Преди съвсем да се разпадне. Едва тогава
Се обърна към кратера. Когато приятелите му
Без него и търсейки го се върнали
Започнало в следващите седмици и месеци постепенно
Сега неговото умиране, както си го бе пожелал. Все още
Някои го очаквали, докато други
Го имали за мъртъв. Все още отлагали
Някои своите въпроси до неговото завръщане, докато други вече
Сами се опитвали да намерят разрешение. Бавно като облаци
Отдалечаващи се на небето, непроменени, само смаляващи се
Продължаващи да се отдръпват, докато не гледаш, все по-далече
Когато отново ги потърсиш с поглед, може би вече обърквани с други –
Така той се отдалечавал от обичайното за съгражданите си, по обичаен начин.
Тогава изникнал слух.
Той не бил умрял, защото не бил смъртен, гласял слухът.
Обгърнала го тайна. Сметнало се за възможно
Че освен земното има и друго, че ходът на човешкото
Можел да се промени за отделен човек – такива ми ти приказки се появили.
Но по същото време бил открит и сандалът му, коженият
Осезаемият, износеният, земният! Оставен за онези, дето
Когато не виждат, веднага започват да вярват.
Краят на дните му
Станал така отново естествен. Той бе умрял като всеки друг.

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Песен Осанна Рокфелер“

 

1
Дай богатството на богатите, осанна
Добродетелите на все същите, осанна
Дай на този, който има, осанна
Дай му държавата и града, осанна
Дай Ти на победителя знак, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

2
Дари богатия с милост, осанна
В Твоите ръце, осанна
Дари Твоето милосърдие, осанна
И Твоята помощ на имащия, осанна
Смили се над сития, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

3
Направи щастливия щастлив, осанна
С пълни шепи, осанна
Смей се със смеещия се, осанна
Помогни на силния и направи така, осанна
Че злодеянието му да се увенчае с успех, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

4
Помогни на Твоята класа, която помага на Теб, осанна
С препълнени шепи, осанна
Стъпкай омразата, осанна
Смей се със смеещия се и нека, осанна
Злодеянието му се увенчае с успех, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За строежа на дълготрайните творби“ (2)

 

1
Колко дълго
Траят творбите? Докато
Станат готови.
Докато създават трудности
Са още в срок на годност.

Подканват към труд
Възнаграждават участието
Тяхната същност е трайна, докато
Подканват и възнаграждават.

Полезните творби
Изискват хора
Изкусните
Имат място за изкуство
Мъдрите
Изискват мъдрост
Предопределените за пълнота
Демонстрират празноти
Дълготрайните творби
Са в непрестанно срутване.
Планираните наистина мащабно
Са незавършени.

Несъвършени още
Като стената, очакваща бръшляна
(Тя беше едно време незавършена
Отколе – преди да се качи бръшлянът – гола!)

Още неспряна
Като машината, която е в употреба
Не достига
Но обещава по-добра –
Така трябва да е построена
Творбата, за да трае, както
Машина, пълна с дефекти.

2
Когато трябва да се каже нещо, което няма да бъде разбрано веднага
Когато се дава съвет, чието изпълнение трае дълго
Когато се страхуват от слабостта на хората
От издръжливостта на враговете, от помитащите всичко катастрофи –
Тогава на творбите трябва да се придаде дълготрайност.

3
Желанието да се създават дълготрайни творби
Не бива винаги да се приветства.

Който се обръща към неродените
Често не прави нищо за раждането.
Той не се бори, но иска победата.
Той не вижда друг враг
Освен забравата.

Защо всеки вятър да трае вечно?
Можеш да запомниш сполучлив израз
Доколкото може да се появи отново поводът
Спрямо който е бил сполучлив.
Определени преживявания, предадени в съвършена форма
Обогатяват човечеството
Но богатството може да дойде в повече.
Не само преживяванията
Но и спомените състаряват.

Затова желанието да се придава на творбите дълготрайност
Не бива винаги да се приветства.

1929

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За строежа на дълготрайните творби“

 

1
Колко дълго
Траят творбите? Докато
Станат готови.
Докато костват усилия
Те не се развалят.

Приканващи към усилия
Възнаграждаващи участието
Тяхната същност е трайна, докато
Приканват и възнаграждават.

Полезните
Изискват хора
Изкусните
Имат място за изкуство
Мъдрите
Изискват мъдрост
Предопределените за пълнота
Демонстрират празноти
Дълготрайните
Са в непрестанно срутване.
Планираните наистина мащабно
Са незавършени.

Несъвършени още
Като стената, очакваща бръшляна
(Тя беше едно време незавършена
Отдавна – преди да дойде бръшляна – гола!)

Още неспряна
Като машината, която е в употреба
Но не достига
Но обещава по-добра –
Така трябва да е построена
Творбата, за да трае, както
Машина, пълна с дефекти.

2
Така също игрите, които изобретяваме
Са незавършени – надяваме се
А уредите, използвани при играта
Какво са без изхабените места, дължащи се
На досега на много пръсти, местата, на пръв поглед повредени
Пораждащи благородната форма
И също думите, чийто
Смисъл често
Се мени с употребяващите ги.

3
Не започвай да действаш, без преди това
Мислено да си извървял пътя назад!

Питащите са тези
На които ти ще отговориш, но
Слушащите са тези
Които после ще те питат.

Кой ще говори?
Който още не е говорил.
Кой ще влезе?
Който още не е влязъл.
Тези, чиято позиция изглежда незначителна
Щом я погледнеш
Това са
Силните на утрешния ден
Които имат нужда от теб, те
Трябва да се сдобият със сила.

Кой придава на творбите трайност?
Тези, които ще живеят тогава.
Кого избират строителите?
Още неродените.

Не питай: какви ще бъдат те? –
Определи го.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Вие, които тъкмо“

 

Вие, които тъкмо
Ставате от масата
Позволете, да ви съобщим за нашата
Непрестанна грижа
За насъщния, който вие имате
Бихме се задоволили и с нещо по-скромно.
Молим ви: вижте ни
В непрестанно търсене на работа!
Насъщният и работата за жалост
Зависят от непоклатими неизвестни
Закони
Непрестанно падат обаче
Надолу
През канализационните решетки в асфалта
Всевъзможни хора без никакъв отличителен белег
Или силует – надолу
Изведнъж, безгласно, бързо, надолу
Вървящи до нас, радостни – надолу
Изсред човешкия поток съгласно
Смътен подбор
Шестима от седем – надолу, но седмият
Влиза в столовата.
Кой от нас е? Кой
Е определен да се спаси?
Кой е белязан?
Къде е следващата решетка?
Неизвестно.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Всичко ново е по-хубаво от всичко старо“

 

Откъде знам, другарю
Че къщата, която се строи сега
Е полезна и нужна?
И никога невидените конструкции
Които изпадат от облика на улицата и
Чиято цел не познавам, защо
Толкова силно ме убеждават?

Защото знам:
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Не е ли така:
Който облича свежа риза
Е свеж мъж?
Жена, която току-що се е изкъпала
Е нова жена.
И нов е
Който на среднощни събрания в задимено заведение
Започва нова реч.
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

В непълните статистики
На книги с неразрязани страници, в чисто новите машини
Виждам основанията защо ставате сутрин.
Мъже, които на някоя карта
Прокарват линия в някое бяло петно
Другарите, които разрязват страниците на книга
Радостните мъже
Които наливат в машина първото гориво
Те го разбират:
Всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Тази повърхностна обсебена от новото паплач
Която не износва обувките си докрай
Не дочита книгите си
Все забравя мислите си
Това е естествената
Надежда на света.
И ако не е –
То всичко ново
Е по-добро от всичко старо.

Около 1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Хайде, Фатцер*.“

 

1
Напусни поста си.
Победите са извоювани. Пораженията са
Извоювани –
Сега напусни поста си.

Потопи се отново в дълбокото, победителю.
Ликуването се донася от мястото на битката
Не оставай там.
Очаквай крясъка на поражението там, където отеква най-силно –

В дълбокото.
Напусни стария пост.

Прибери гласа си, ти, дето произнасяш реч.
Името ти ще бъде изтрито от таблата. Твоите заповеди
Няма да се изпълнят. Позволи
Нови имена да се появят на таблата и
Да се следват нови заповеди.
(Ти, който вече не заповядваш
Не призовавай към неподчинение!)
Напусни стария пост.

Ти не беше достатъчен
Ти не си готов
Сега вече имаш опита и стига толкова
Сега можеш да започнеш –
Напусни поста.

Ти, който оглавяваше служби
Запали печката си.
Ти, който нямаше време за ядене
Сготви си супа.
Ти, за когото е писано много.
Щудирай азбуката.
Започни веднага –
Заеми новия пост.

Победеният не ще избегне
Мъдростта.
Дръж се здраво и потъвай! Бой се! Хайде, потъвай! На дъното
Те очаква пустотата.
Толкова търсен
Усвои неоценимия
Урок на масите –
Заеми новия пост.

2
Масата е готова, дърводелецо.
Позволи да я отнесем.
Спри да шкуриш по нея
Спри с боядисването
Не казвай за нея нито добро, нито лошо –
Каквато е, взимаме я.
Имаме нужда от нея.
Дай ни я.

Ти си готов, държавнико
Държавата не е готова.
Позволи да я променим
С оглед на условията на живота ни.
Позволи да сме държавници, държавнико.
Под твоите закони стои твоето име.
Забрави името
Уважавай законите, законодателю.

Понеси реда, ти, въвеждащият ред.
Държавата повече няма нужда от теб.
Дай ни я.

1929

 

* Протагонистът на незавършената драма на Брехт Гибелта на егоиста Йохан Фатцер (1926-1930) (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Майтап за мен (пък) е“

 

Майтап за мен (пък) е
Да Ви ритна в тумбака.
Не казвайте, че това е откачено
Макар и да не признавате основанията
(Още едно основание за мен
Да си направя майтап!)
По-добре ми кажете, как
Да го избегна?
Дайте ми поне едно основание!
Определено не се стремя да си навличам
Неприятности!
Но всеки път като Ви видя
Кажете само как да не ми дойде музата!

1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Аз, от своя страна, не обичам сигурните кораби!“

 

1
Аз, от своя страна, не обичам сигурните кораби!
Здравей, малък продавачо на души, у който човек още може да си опне ризата!
За по-бързо пътуване, за катерене по-нависоко, здравей, малък продавачо на души!
После идват тези големи пързалящи се дървени сандъци, в чийто търбух ловят риба и които нормален мъж не може да управлява! Но е хубаво да се возиш на тях в черните дълбоки води на безветрията.
Хохо, стари развратни дървени сандъци!
Това тук е пътуване с дявола, който има галоши за моретата, децата ми са в Германия, тук не сме у дома!
Кога ще видим отново зелените ечемични поля, жените и конете по пазарите!
Де да можехме да се ориентираме само по звездите! Ние разбира се нямаме галоши! Това прекалено голямо износено корито ще ни коства живота!
Здравейте, зли несигурни лодки в зеления океан под поглъщащи мърша небеса! Как само ви обичам, аз, старата, авантюристична хиена, развратникът на сензациите, главоломното нищо!

2
В момента се занимавам с продажба на хартия
Това е по-авантюристично, дръзко и мошеническо
От заниманията на Маркиза от Кийт*.
Със същата лекота можех да продавам дима от цигарите си.
Но аз ставам диво всяка сутрин
Въодушевено се мия до зачервяване на кожата
И се юрвам из града.
Що за сив хищнически въздух
Има сутрин между сградите!
И гешефтът!
Да се провираш между тези гладни бифтеци!
Да размахваш ръце като черешови дървета, когато ги берат!
Дъвча думите като кожени ремъци и важно-важно пристъпям в нечие ухилено до ушите лице като в пълна с газ стая.
На лицето на Мауер е изписано какво съм обядвал
И на грешките на С. Лемкул** дължа вечерята си.
Трябва да ставам рано, щото
На мен разбира се ми е по-трудно от другите
Да пласирам хубавата стока.

Около 1920/21

 

* Герой от едноименната драма на Франк Ведекинд, идол на младия Брехт (б. пр.).

** Стадсраад Лемкул (Statsraad Lehmkuhl) (норв.) – име на платноходен кораб, кръстен на норвежки политик (б. пр.).