vs. archives

Чепикът който винаги пестил е
Изтрит така и няма да го види
И който уморен и тъжен не е бил
Не е танцувал никога.

И щом от старост чак чепикът ти
На прах разпадне се дори
(И бил е като тебе само за ритници)
Пак по-щастлив от теб е бил.

И с най-голяма прелест винаги
Връз гробовете сме танцували.
И Бог мелодията най-красива свири
Все на последната дупка.

1918

Тук лежи погребана
Роза Люксембург
Еврейка от Полша
Борец предтеча на борбите
На немските работници
Убита по поръчка
На немските потисници. Потискани
Погребете раздора си!

1948

И всеки ден дъждът валеше
А слънцето светеше рядко и бледо
И те гледаха мълчаливо как потопът нараства
От върха на планина Арарат.

1942

Вършейте за себе си, вършейте за себе си
Волове, вършейте за себе си!
Сламата е вашата храна, вършейте за себе си!
Ние, вашите господари
Обичаме само зърното за брашно.
Не отмалявайте, не отмалявайте, волове!
Не е жежко като в пещ, вършейте за себе си
Волове, вършейте  за себе си!

1938

Как да
Мразиш потисничеството, ако не
Мразиш потисниците?

Около 1934

Мама Баймлен има дървен крак
С него върви идеално
(Плюс една обувка), а ако сме добри деца
Тя ни показва да видим крака.

А на крака е забит пирон
И на него виси ключът за дома
За да може като се връща от кръчмата
Да го открие дори в тъмното.

Когато мама Баймлен излиза за нощен труд
И довежда клиент у дома
Преди да отвори вратата изключва
Осветлението на стълбището тя.

Около 1925

Сутрешно трезво сбогуване, жена стои
Хладно между врата и панти, погледната хладно
Видях тогава аз: в косата кичур сив
Така и не можах да се реша да тръгна

Безмълвно хванах й гърдите, и щом попита
Защо тъй аз, нали съм нощен гост, след края на нощта
Не искам да си ходя, както се очаква
Погледнах без заобикалки и й казах

Бе само нощ, аз искам още малко да остана
Но ти използвай времето си, лошо е това
Че ти така стоиш между врата и панти

И хайде разговорът да приключва бързо
Забравихме съвсем, че ти увяхваш –
И секна ми гласа желанието

Около 1925

Не ми харесва, щом много време на жените трябва
Харесва ми онази дето ненаситна идва
И бързо се задоволява, с бързия си срам
Разделя се безспир тя между жажда и защита.

Актът из основа трябва нея да променя
До обезобразяване! Със смесени тела
Било то при мъжете или пък при жените
Главите тъй отдалечени сякаш са в страни различни.

Срам прекален мъжка плът да хване
Наслада прекалена изцяло да си го откаже
Жената да се оценява трябва по насладата й.

Прекалено хубаво е с чакането примиряване да няма
Прекалено ненаситно – до капка всичко да не взима
На нея разрешено й е да се самозабравя.

1925

1
При плитките, кафявозаблатени езера
Вече остарял, ме води дяволът надолу.
И ми показва той останките от трупове
Които ми лежат на съвестта.

2
Плуваха под много мътни небеса
Уморено и небрежно те към ада
Като плетеница водорасли, всички заедно
Искат те за моя сметка да са там.

3
Прогнилите им възпалени трупове даряваха ми
Навремето страстта, която сам разпалвах
На портокаловия ден с мен  се наслаждаваха
Избавиха се те от мрачна нощ.

4
Сито и удобно след хубавото хапване
От мързел вкараха ме в угризения на съвестта
Света направиха ми кочина, небето – мътно
Оставиха ми възпалено тяло те без вакханалия.

1919