Омир нямал дом
А Данте трябвало да напусне своя.
Ли Бо и Ду Фу се скитали през граждански войни
Погълнали 30 милиона души
Еврипид заплашвали със съд
А на умиращия Шекспир му държали устата затворена.
Франсоа Вийон го търсела не само музата
Но и полицията
Наречен „Любимия“
Лукреций отиде в изгнание
И Хайне също – и така побегна Брехт
Да се приюти под датския сламен покрив.
Около 1934
1
Едно време си мислех: в далечни времена
Когато са се разпаднали къщите, в които живея
И са изгнили корабите, на които пътувах
Името ми още ще се споменава
Заедно с други.
2
Защото славех полезното, което
По мое време минаваше за неблагородно
Защото се борех с религиите
Защото се борех срещу потисничеството или
Поради друга причина.
3
Защото бях на страната на човека и
За всичко го държах отговорен, така оказвайки му чест
Защото писах стихове и обогатявах езика
Защото учех на практично поведение или
Поради някоя друга причина.
4
Затова смятах, че името ми още ще се
Споменава, на някой камък
Ще стои името ми, от книгите
То ще бъде препечатвано в новите книги.
5
Днес обаче
Съм съгласен то да бъде забравено.
Защо
Да питаме за пекаря, когато има достатъчно хляб?
Защо
Да славим разтопилия се сняг
Щом предстоят нови снеговалежи?
Защо
Да има минало, щом
Има бъдеще?
6
Защо
Да бъде споменавано името ми?
1936
Дори потопът
Не продължил вечно.
Един ден се оттеглили
Черните води.
Малцина бяха оцелелите, уви
Да видят края му!
1953
Винаги съм смятал: най-обикновените думи
Трябва да са достатъчни. Щом кажа това, което е
Всяко сърце трябва да се разкъса.
Че загиваш, ако не се защитиш
Трябва да е очевидно, нали.
1956
Тогава отново бях в Буков
Хълмист край езерото
Зле скрит зад щита на книгите
И бутилката, небе
И вода
Ме обвиниха, че съм знаел
За жертвите.
1953
Кой обича ядача?
Готвачът обича ядача.
Кой обича водача?
Автомобилостроителят обича водача.
Около 1950/51
Ти нямаше никакви
Аз имах една:
Обичах
1950
Ах, как виждах света някога, когато аз самият бях нов в него
Нов трябваше да бъде и той. О, радостно време на започването!
Бял листът и моливът очертава големия план!
Първата линия в нищото, дръзко възхождаща през нищото във всецялото!
Изкоп за основите – дълбок: строежът ще е висок.
Виждане на невидяното никога! Изпробване на новото!
Около 1949
Щом синият вятър на вечерта събужда Бог Отец, той вижда небето над себе си да избледнява и му се наслаждава. На часа слухът му е оживен от великия космически хорал, на който той се отдава:
Крясъкът на наводнени гори, които всеки момент ще се удавят
Скърцането на на стари кафяви дървени къщи, на които им идва в повече бремето на мебелите и хората
Сухата кашлица на изтощени ниви, чиято сила е ограбена
Гигантският шум в червата, с който последният мамут приключва суровия си и блажен земен живот.
Изпълнените с тревога молитви на майките на вели мъже
Ревът на глетчерите на белите Хималаи, които се забавляват в ледената си самота и мъката на Берт Брехт, на когото му е зле.
И същевременно: лудите песни на водите, избликващи в горите.
Нежното дишане на спящи хора, полюшвани от стари дюшемета.
Екстатичното шумолене на житните ниви, дълги молитвени воденици.
Големите слова на велики мъже
И чудните песни на Берт Брехт, на когото му е зле.
1920
1
Какво се очаква още от мен?
Аз наредих всички пасианси, изплюх всички вишновки
Натъпках всички книги в печката
Любих всички жени, докато не замирисаха като Левиатан.
Аз съм вече голям светец, ухото ми е вече толкова прогнило, че скоро ще се отчупи.
Тогава защо няма спокойствие? Защото хората продължават да стоят в двора като кофи за боклук – чакайки да хвърлиш нещо вътре?
Аз дадох да се разбере, че от мен не бива вече да се очаква Песен на Песните.
Насъсках полицията срещу купувачите.
Който и да е човекът, когото търсите – това не съм аз.
2
Аз съм най-практичният от всички мои братя –
И с моята глава се почва!
Моите братя бяха жестоки, аз съм най-жестокият –
И аз плача нощем!
3
Със скрижалите на закона са се строшили пороците.
Вече спиш със сестра си без истинска радост.
Убийството е прекалено уморително за мнозина
Писането на поезия – прекалено общо.
При несигурността на всички обстоятелства
Мнозина предпочитат да казват истината
Поради незапознатост с опасността.
Куртизанките стерилизират месо за през зимата
И дяволът вече не прибира най-добрите си хора.
1920
vs. archives 