vs. archives

Техните майки раждаха в болки, но жените им
Зачеват в болки.

Любовният акт
Вече не се получава. Все още има смесване, но
Прегръдката е прегръдка на борци. Жените
Вдигнаха ръка за защита, докато
Техните притежатели ги обгръщат.

Краварката на село, знаменита
Със способността си да изпитва
Радост при прегръдката, гледа с подигравка
Нещастните си посестрими в кожи от норка
На които се заплаща всяко проветряване на добре гледания задник.

Търпеливият извор
Поил толкова поколения
Вижда с ужас как последното
Му откопчва питието със стиснати зъби.

Всяко животно го може. Сред тия
Се смята за изкуство.

Около 1938

Един ден всички тръгнаха за Калифорния
Там е нефта, казаха вестниците
И
Аз също тръгнах за Калифорния
Отидох за две години
Жена ми остана в градче на Запад
Не можехме да се издържаме от фермата
Но аз продължих за един град на Изток
Градът растеше като пристигнах
Не открих нефт
Сглобявах коли и си мислех:
Сега градът расте, аз ще
Изчакам да стане трийсет хиляди
Тогава от днес за утре станаха много повече
Десет години минават бързо, когато се строят къщи
От десет години съм тук и ми се иска
Да остана още, на хартия
Имам жена на Запад
Покрив над далечна земя
Но тук
Нещо се случва, забавно е и
Градът расте още

1929

Няма по-голямо престъпление от това да си тръгнеш.
На какво може да се разчита при приятелите? Не на това, което правят.
Не можеш да знаеш какво ще направят. Не и на характера им. Той може
Да се промени. Само на едно може да се разчита: че няма да си тръгнат.
Който може да си тръгне, той не може да остане. Който държи в джоба
Одобрена молба за отпуск – ще остане ли, когато започне атаката срещу нас? Той
Може би няма да остане.
Когато се чувствам зле, той може би ще остане. Но когато на него
Му е зле, той може би ще си тръгне.
Борците са бедни хора. Те не могат да си тръгнат. Когато започне
Атаката, те не могат да си тръгнат.
Който остава, него го познаваме. Който си е тръгнал, него не сме познавали. Тръгналото си
Е нещо различно от билото тук.
Преди да влезем в битка трябва да знам: имаш ли паспорт във вътрешния джоб? Чака ли те самолет зад бойното поле? На колко поражения си готов да устоиш? Мога ли да те отпратя?
Тогава по-добре да не влизаме в битка.

Около 1932

Не забравяй: това са години
През които въпросът не е да победиш, а
Да се пребориш за поражението

Живеещият за извоюването на победата
Не познава победата
Спасяващият се от потъващ кораб
Търси не най-хубавия остров, а
Най-близкия.

Да промениш света
Не означава: да победиш.
Не тръгвай на поход за
Промяната на света, а
Победи в родния си град, който
Остава непроменен.

Ти подготви победата
Ти се пребори в битката, сега
Би могъл да победиш
Не побеждавай!
Продължавай да се бориш!

Но в тези години, за които ти казвам
Че не са за победи
Присъствай на всичките си поражения
Не изпускай нито едно, чуй
Всяка хулна дума – всяка обаче като въпрос, ти изкрещи всеки отговор!

Яж и пий, боецо
Очакващ със страстно желание битката
Поправи стола, на който седиш
Смей се със смеещите се
Лекувай бъбреците си и
Остави мислите на покойните на мира

Годините на победите могат
Да дойдат след тебе.

1929

1
Ти, който виждаш малцина
Да правят крайно необходимото – не ги изоставяй!
Не питай за твоя дял от яденето
Не питай за твоето положение на любимец.
Правилното
Се нуждае от минималното подсказване!
Не посочвай заместител
Когато имат нужда от теб!

2
Защо смяташ
За дружелюбно отношение да се изпълни само желаното
При положение, че знаеш: ти желаеш неразумното?

3
Не се вторачвай винаги
В няколкото си белега от рани!
Вземи предвид: ударите, които ти раздаде
Бяха понесени без оплакване.
Настроенията ти бяха търпени
Ти беше ценен.
Че когато не получаваше желаното
Отказваше да направиш най-необходимото
Не бе порицано.
Ти беше натоварен с неща, които
Се поверяват само на най-сигурните рамене.
Ти беше подминаван като най-близкото до ума.
От теб се очакваше
Особеното прозрение.

4
Така ядат последни свързаните най-пряко с приготвянето на храната: готвачите.

5
Отношението към теб винаги е било като
Отношението към най-ценените.

6
Затова: не поставяй своето име
В нямащия край списък
На откреклите се.

Около 1926/27

Смеховете на човешките пазарища по континентите
(Веднъж сред Вас останал)
Сигурно са Ви разтърсили, студенината в регионите на четвъртата дълбина
Навярно е просмукала кожата Ви.
Обичате ли още сините очи на конекрадците?
Когато обаче дойдете в приютите
Ще прегледам по гърбовете Ви
Дали зимите са Ви белязали.
На Вашите деца
Искам да покажа по мъртвите Ви китки
Дали сте стояли в реките
Сред ледени късове и черни риби
И дали знаете нещо за планетата.
Ах, в действителност има
Само
Победени и страхливци.
Та така.

Около 1922

Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава

Знам
Че последната стая вече е празна
Мебелите вече са изнесени
Матракът е разпран
Пердето съдрано
Накратко: всичко е готово да
Накара тъжното ми лице
Да пребледнее

Бельото, закачено да се суши в двора
Е моето бельо, добре го разпознавам
Като се вгледам по-отблизо, забелязвам
Наистина
Шевове и кръпки по него
Изглежда
Аз съм се изнесъл, някой друг
Живее сега тук и
Дори в
Моето бельо

Около 1926/27

1
Две неща подобават на мъжа:
Да пуши и
Да се бори с метафизиката.

2
Един мъж в една кръчма погледна в жълтото си вино и рече:
Когато още бях негър
Захапвах врага си за врата.
Където прането висеше на въжето
Свършваше светът.
По-късно
Прощавах често на врага си.
Тогава
Окайвах още проказата му.
Днес
Не откривам повод за подобно нещо.
Понякога вече дори ми връзват ръцете.
Тогава разбирам:
Че вие ми връзвате ръцете и
Че те са ми вързани, това е
Болест
Или
Две болести.
Ако ме заплюят
Ще гледам с интерес
И сигурно ще мисля:
Като вода е!
Дъждът е по-добър за кожата.
Смятате, че аз съм това? Грешите!
Защото аз
Много бих се радвал
Ако можехме да напраим нещо заедно.

3
След като видях
Че на хората толкова лесно може
Да им се повлияе с думи
Знам: не е
Възможно
Да ги засегнеш: прекалено бързо
Биват отвеяни, кой знае къде са
Оцветеният въздух
И все пак си мислех:
С дума
Би могло все пак най-лесно
Да бъдат засегнати.
Но отчетливото
Умира бързо като кон
Който спира насред надбягвания –
Стъпкват го.

Около 1920/21

За какво иде реч?
Че истината е победима.
Къде трябва да се говори?
В разпуснати бардаци, където се пласира дрога.

За кого трябва да се говори?
За потисниците на истината.
Кой плаща театралните костюми?
Мутрата ги плаща.
Кои са съучастниците? Кой води играта?
Нуждаещите се от работно място са съучастниците.
На какво се надяваме?
Да се прокрадне истината.

1946

(По египетска селска песен от 1400 г. пр. Хр.)

О, велики Воле, божествени Влекачо на плуга
Снизходи да ореш! Не оплитай
Моля  те приятелски, браздите! Ти
Вървиш отпред, Водачо, дий!
Ние стояхме прегърбени да режем фуража ти
Снизходи сега да го изядеш, скъпи Хранителю! Нямай грижа
Докато преживяш, за браздата, яж!
За обора ти, Защитнико на семейството
Домъкнахме пъшкайки гредите, ние
Лежим в мокрото, ти на сушина. Вчера
Ти се прокашля, любими, ти, Проправящия пътя.
Ние бяхме извън себе си. Нима възнамеряваш
Преди сеитбата да пукнеш, куче?

1939