vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Апфелбьок или Лилията в полето 1-6“

1
Бе мека светлина, когато Якоб Апфелбьок
Уби родителите си – майка и баща
Завря ги в раклата за спалното бельо
И в къщата остана сам.

2
Под купола небесен облаците плаваха далеч
И летен вятър меко къщата облъхваше
И сам самин седеше в къщата
Билият само преди седем дни дете.

3
И дни минаваха, минаваше нощта
И всичко бе като преди, и само малко инак бе
И край родителите си седеше Якоб
И просто чакаше да дойде квото ще.

4
Когато смрад разнесе от раклата
Саксия купи Якоб със азалии
И Апфелбьок реши от този ден –
Бедното дете – да спи на канапето.

5
Млекарката оставя своите бутилки още
Пред прага, сладко, хладно млякото с каймак.
Каквото не изпива Апфелбьок изсипва го
Защото Якоб пие вече малко.

6
И вестникарят носи още вестника
На свечеряване отекват стъпките му тежки
И Якоб чува вестника в кутията да тупва
Но Якоб Апфелбьок не го чете.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Alabama Song“

 

1
Oh, show us the way to the next whisky-bar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next whisky-bar
For if we don’t find the next whisky-bar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have whisky
Oh! You know why.

2
Oh, show us the way to the next pretty girl
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next pretty girl
For if we don’t find the next pretty girl
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have a girl
Oh! You know why.

3
Oh, show us the way to the next little dollar
Oh, don’t ask why, oh, don’t ask why
For we must find the next little dollar
For if we don’t find the next little dollar
I tell you we must die! I tell you we must die!
Oh! Moon of Alabama
We now must say good-bye
We’ve lost our good old mamma
And must have dollars
Oh! You know why.

Превод от немски на английски Елизабет Хауптман

1925

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Паметна плоча за дванайсет световни шампиони“

 

Това е историята на световните шампиони в средна категория
На техните битки и тяхната боксьорска кариера
От 1891 година
До днес:

Започвам серията през 1891-та
Времето на грубите тупаници
Когато боксовите мачове продължавали над 56 и 70 рунда
И приключвали единствено с просването на пода
Започвам с Боб Фицсимънс, бащата на боксовата техника
Носител на световната титла в средна категория
И в тежка (със спечелената на 17 март 1897-та победа
Над Джим Корбет)
През 34-те години от живота си на ринга, със само шест поражения
Всявал такъв страх, че през цялата 1889-та
Останал без противник. Чак през 1914-та
Вече 51-годишен се качил на ринга
За двете си последни битки.
Мъж без възраст. –
През 1905-та загубил титлата си от

Джак О’Брайън, наречен Филаделфия Джак.
Джак О’Брайън започнал кариерата си на боксьор
На 18-годишна възраст
Участвал в над 200 мача.
Никога
Филаделфия Джак не питал за наградния фонд
Изхождал е от позицията
Че човек се учи от битките
И побеждавал, докато се учел.

Наследникът на Джак О’Брайън бил
Стенли Кетчел
Знаменит с четирите истински сражения
Срещу Били Пейпке
И като най-суровия боец на всички времена
Застрелян в гръб на 23-годишна възраст
През усмихнат септемврийски ден
Седнал пред фермата си
Непобеден.

Продължавам серията си с
Били Пейпке
Първият гений на боксирането от близка дистанция
Тогава за първи път се чуло
Името: Човешка Бойна Машина.
През 1913 година в Париж
Бил победен
От някого по-велик в изкуството на инфайтинга –
Франк Клаус.

Франк Клаус, който наследил Били Пейпке, се боксирал
С най-знаменитите в средна категория на своето време
Джим Гарднър, Били Бъргър
Уили Люис и Джак Дилън
А Джордж Карпентър се оказал в среща с него слаб като дете.

Него победил Джордж Чип
Непознатият от Оклахома
Който иначе не постигнал нищо друго значимо
И бил победен от

Ал Макой, най-лошият от всички шампиони в средна категория
Който не умеел нищо друго освен да понася удари
И бил лишен от шампионската си титла от

Майк Одоуд
Мъжа с желязната челюст
Победен от
Джони Уилсън
Свалил с нокаут 48 души
И самият той победен с нокаут
От

Хари Греб, човешката вятърна мелница.
Най-стабилният от всички боксьори
Който не се отказвал от никоя битка
И се борел с всеки докрай
И щом паднел, казвал:
Аз паднах.
Който побъркал убиеца на мъже Демпси
Джак Тигъра, Костотрошача от Мeнаса
Като го накарал по време на тренировка
Да хвърли ръкавиците си
„Фантомът, който никога не стоял мирен“
Бил победен по точки през 1926-та от

Тайгър Флауърс, негъра и свещеник
Никога непобеден с нокаут.

Днес световен шампион в средна категория е
Наследникът на боксиращия се свещеник
Мики Уокър
Който разпарчетосал
Най-смелия боксьор на Европа
Шотландеца Томи Мълиган.

Боб Фицсимънс
Джак О’Брайън
Стенли Кетчел
Били Пейпке
Франк Клаус
Джордж Чип
Ал Макой
Майк Одоуд
Джони Уилсън
Хари Греб
Тайгър Флауърс
Мики Уокър –
Това са имената на дванайсет мъже
Които в своята област бяха най-добрите на своето време
Установено в сурова битка
При съблюдаването на правилата
Пред очите на света.

1927

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Сонет № 1“

 

За спомен за Йозеф Клайн, обезглавен заради грабеж с убийство в затвора за предварително следствие в Аугсбург на 2 юли 1927

Аз посвещавам тоз сонет на г-на Йозеф Клайн
За който инак вече друго аз не мога да направя
Защото тази сутрин му отрязаха главата рано
За да е ясно, че светът не свършва от едно злодеяние.

И сториха това със същество от кръв и плът
С ремъци пристегнато към дървена дъска
(Поп един му даде нещичко от Библията за из път
Защото знае той, че грижа няма Бог за Клайн.)

Но мисля аз, че много зачести това.
И ми се иска да не става тъй
Защото злодеянията нямат край!

Не искам да ме виждат да седя с такива!
(Най-много докато изчаквам да постъпят кинтите
Които за сонета ми дължат.)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Променят се времената. На гигантските планове“

 

Променят се времената. На гигантските планове
На могъщите накрая идва им краят.
И като петли  да се перчат кръвясали
Променят се времената, насилието не помага.
На дъното на Вълтава търкалят се камъните.
Трима императори лежат погребани в Прага.
Малкото не остава малко, голямото – голямо.
Нощта е дванайсет часа, после идва денят.

1943

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Върбовата свирка“

 

Аз не съм знаменосец
Аз не съм ясновидец с орлово сърце
Във вашето шествие през великата утрин.
Аз съм върба край реката
Продухвана от ветровете
От която бунтовният дух на земното кълбо
Отчупва малко клонче, на което да свири
Своята мелодия за буря, от болка и любов
И може би малко
Предутринна дрезгавина.

Около 1940

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Възхвала на съмнението“

 

Хвала на съмнението! Съветвам ви да приветствате
Ведро и с уважение този
Който проверява думата ви като съмнителна монета!
Иска ми се да сте мъдри и да не давате
Думата си прекалено уверено.

Четете историята и вижте
В безпорядъчно бягство непобедимите армии.
Навсякъде
Се сриват непревземаеми крепости и
Когато в напускащата пристанището армада корабите са безброй
Връщащите се
Са били преброими.

Така един ден човек застана на непревземаем връх
И един кораб достигна предела на
Безкрайното море.

О, прекрасно клатене на глава
Пред неоспоримата истина!
О, смело лечение на лекаря
При неспасяемо болен пациент!

Но най-хубавото от всички съмнения
Когато обезверените и отпаднали вдигат глава и
Вече не вярват
В силата на потисниците си!

О, колко трудно е извоювана тезата!
Колко жертви е коствала!
Че това е така, а не иначе
Колко трудно е било да се види!
С въздишка на облекчени един ден някой го записва в бележника на мисленето.
Дълго стои тя може би в бележника и много поколения
Живеят с нея и гледат на нея като вечна истина
И осведомените презират всички, които не я познават.
Но тогава може да се случи така, че да се породи подозрение, защото нов опит
Поражда съмнение в тезата. И то се надига.
И друг някой ден един човек внимателно задрасква тезата
В бележника на знанието.

Под крясъка на заповеди, преглеждан
За пригодност от брадати лекари, инспектиран
От сияйни същества със златни отличителни знаци, назидаван
От тържествени попове, тикащи му под носа книга, написана от самия Бог
Поучаван
От нетърпеливи учители – стои бедният и слуша
Че светът е най-добрият от всички светове и че дупката
В покрива на стаята му е планирана от самия Бог.
Настина му е трудно
Да се съмнява в този свят.

Покрит с пот се навежда човекът, който строи къща, в която няма да живее
Но покрит с пот блъска и човекът, който строи собствената си къща.

А ето ги и благонадеждните, които никога не се съмняват.
Храносмилането им е блестящо, съждението им непогрешимо.
Те не вярват на фактите, те вярват само на себе си. В краен случай
Фактите трябва да вярват в тях. търпението им спрямо самите себе си
Е безгранично. Всеки аргумент
Чуват с ухото на ченгето.

Редом с благонадеждните, които никога не се съмняват
Стоят надеждно колебливите, които никога не действат.
Те се съмняват, не за да стигнат до вземане на решение, а
За да избегнат вземането на решение. Главите си
Ползват само за клатене с глава. Със загрижена физиономия
Предупреждават пътниците на потъващи кораби за опасността от водата.
Под секирата на убиеца
Се питат дали и той не е човешко същество.
С промърморената бележка
Че предметът още не е изследван из основи те си лягат.
Дейността им се състои в колебанието.
Любимата им приказка е: като му дойде времето.

Когато възхвалявате съмнението
Не възхвалявайте
Колебанието, което е отчаяние!

Каква му е ползата да може да се съмнява на този
Който не може да вземе решение!
Може да действа погрешно
Този, който се задоволява с прекалено малко доводи
Но остава бездеен насред опасността
Този, който се нуждае от прекалено много.

Ти, който си водач, не забравяй
Че си такъв, защото си се съмнявал във водачите!
Позволи затова на водените
Да се съмняват!

Около 1939

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Бележката за потребното“

 

Познавам мнозина, които циркулират наоколо с бележка
На която пише от какво имат нужда.
Съглеждащият бележката казва: това е много.
Но написалият я казва: това е минимумът.
Но има и такъв, който гордо показва бележката си
На която пише малко.

Около 1939

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На всичко, което чувстваш, придавай“

 

На всичко, което чувстваш, придавай
Най-малката величина.

Той каза, че без теб
Не може да живее, разчитай, че като го срещнеш отново
Той ще те разпознае.

Направи ми услугата и не ме обичай прекалено.

Последният път, когато бях обичан, не получих през цялото време
Ни най-малката проява на дружелюбност.

Около 1939

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За упадъка на любовта“

 

Техните майки раждаха в болки, но жените им
Зачеват в болки.

Любовният акт
Вече не се получава. Все още има смесване, но
Прегръдката е прегръдка на борци. Жените
Вдигнаха ръка за защита, докато
Техните притежатели ги обгръщат.

Краварката на село, знаменита
Със способността си да изпитва
Радост при прегръдката, гледа с подигравка
Нещастните си посестрими в кожи от норка
На които се заплаща всяко проветряване на добре гледания задник.

Търпеливият извор
Поил толкова поколения
Вижда с ужас как последното
Му откопчва питието със стиснати зъби.

Всяко животно го може. Сред тия
Се смята за изкуство.

Около 1938