vs. archives

Новата книга на Златомир Златанов!

Това естествено нещо, трудът, това, което
Тепърва превръща човека в природна сила, трудът
Това плуване във вода, това ядене на месо
Това чифтосване, това пеене –
Излезе му лошо име в продължение на дълги столетия и
В нашето време.

Този, който с мъка завъртя кормилото срещу мощта на вълната
Напъващ до скъсване мускулите, той
Завъртя наистина кормило, но като колче, забивано в земята
Като дървено колело, което задвижваше навярно воденица
Или изваждаше кофа с вода от дъното на кладенеца
Или може би не задвижваше нищо. Кормчията не видя
Как корабът промени курса си под натиска на ръцете му.
Не беше негов планът да наложи новата посока. Между
Неговото дело и целта на делото му стояха други планове –
Неизвестни. Той обаче планираше само
Да се наяде до насита преди да си легне.

Този, който отдаваше под наем мускулите си за чуждо дело
Се отчуждаваше дори от ръцете си: като на чужди
Гледаше на тях, колебливо ги напрягаше – държат ли още?

Ако отмалеят – той е изгубен! Хранителките му
Отслабваха! Те, които той същевременно хранеше!

Той не планираше повече, облян в пот
Отколкото планира клон, огънат от вятъра
Или воденично колело, върху което пада водата, така че
Да се върти.

Планомерно
Той задвижва тялото си
Ръце и крака, глава и ръка. Така
Той си набавя от земята това, от което ума нужда. Така
Земята изяжда и него.

И той знае какво прави. В главата
Мостът е готов – сега го строи.

Около 1934

Аз съм учител
Но кой ще научи мен?
Откъде да знам какво искат те да се преподава?
На драго сърце съм готов да преподавам всичко
На касапите се полага почест
Но може би не на всички касапи?
На кои примерно – не? Навярно
Вече съм изгубен – аз
Нарекох Фюрера само светец.
Правя всичко по силите си, но
Съм само човек и може да греша.

1934

Насън тази нощ
Видях голяма буря.
Връхлетя скелето на строежа
Повали металната конструкция
Долу с грохот.
Но това, което бе от дърво
Се огъна и устоя.

1956