vs. archives

С кого не би седнал праведният
За да помогне на правдата?
Кое лекарство е прекалено горчиво
За умиращия?
Каква низост не би извършил, за да
Изкорениш низостта?
Ако можеше да промениш накрая света, за какво
Би казал прекалено съм добър за това?
Затъни в болка
Прегърни касапина, но
Промени света – той има нужда от това!
Кой си ти?
Като смрад изчезни от
Изчистената стая! Дори и да си
Последната мръсотия, която ти
Трябва да отстраниш!

1930

Запушете ушите си с восък
Иначе сте изгубени
Затова: восък в ушите ви
Иначе и вие сте изгубени
Защо родени сте изобщо
Запушете ушите си с восък!

Около 1929

Кой построи седмовратата Тива?
В книгите се мъдрят имената на царе.
Царете ли домъкнаха скалните късове?
И многократно разрушавания Вавилон
Кой го съгради толкова пъти отново? В кои домове
На златозарната Лима живяха строителите?
Къде отидоха вечерта, когато китайската стена бе завършена
Зидарите? Великият Рим
Е пълен с триумфални арки. Кой ги издигна? Над кого
Триумфираха цезарите? Многовъзпяваната Византия
Само дворци ли е имала за обитателите си? Дори в легендарната Атлантида
Крещяли в нощта, когато морето я погълнало
Давещите се имената на робите си.

Младият Александър завладял Индия.
Сам ли го направи?
Цезар разбил галите.
Не го ли съпровождаше поне един готвач?
Филип, император на Испания, плакал, когато флотата му
Потънала. Никой друг ли не плака?
Фридрих Велики победил в Седемгодишната война. Кой
Победи освен него?

Всяка страница – победа.
Кой сготви гощавката за победителите?
Всеки десет години – един велик мъж.
Кой плащаше разходите?

Колкото истории
Толкова въпроси.

1
От черен дъжд разядено е седмократно
Предъвкващото любовта небце
Сълзящи щорите подобни на саван –
Това е стаята, която е последна.

2
Проказа по тапетите от мухъл побелели!
В ламперия заврени, и споени, и втвърдени –
Как нежно свети през затвор небето
На двойка бяла, съешила се небесно.

3
В началото седи си той в хавлии влажни
И смуче черни пури, дадени от нея
Като използва времето да я увери чрез кимване
С полузатворени клепачи колко я обича.

4
Тя чувства колко е космат и мъдър!
В цепнатината под клепача се процежда ден воднист
Зеленясало сапунен се заоблачава сводът
И той предчувства смътно: вече гние ризата ми.

5
Коняк наливат в сухи трупове
Той зоби я с вечерна светлина зелена
И пламват вече слабините й
Лицето избледнява постепенно.

6
Като ливада заблатена тя е
(А двамата сираци са и глухи, с плът отпаднала!)
Той би поспал, но тя не го оставя!
Зелени небесата – току-що валяло е!

7
Ден втори – труповете те увиват
В хавлиите втвърдени, лепнещи
Оцапани чаршафите завират в слабините си
Защото вече знаят – зъзнат често те.

8
И, ах, през тях тъй режещо премина любовта
Както когато Бог градушка по водите мята!
И в тях дълбоко бликна и изкорми ги почти
Сгъстена като хмел горчилка.

9
От пот, урина, смрад в косите си
Те вече утринния въздух не усещат.
Но утрините идат година след година
Скотски, сиви в покрития с тапети склеп.

10
Ах, детското й тяло седефено прелива!
Сурови удари понесло от дърво чепато и любов
Като разлагаща се дървесина на спасителната лодка
В морска буря! В роса удавена трева!

11
Ах, ръката на гърдите зеленясва!
В краката черната воня на чума!
Мек въздухът потича по стъклото на прозореца
А те – наврени в гниещ шкаф!

12
Като помия вечерта се стича по прозорците
Пердета шугави са от цигарен дим.
Повлечени са двама влюбени в зелените води
От любовта подгизнали като останките на кораб

13
На морско дъно, в тропиците, на трески
Висят сред водорасли те и риби бели
От вятъра солен там горе над водите
Дълбоко долу почват те да се люлеят.

14
През ден четвърти сутрин рано с удари
На скриптящи брадви влязоха съседите
И чуха тишина, видяха трупове
(Шушукаха си нещо за сияние зелено

15
Което могат да излъчват привиденията), миришеше
На влюбеност леглото още, напукани от студ прозорците –
Трупът е нещо тъй студено! Ах, пълзеше още
Черна нишка студ от техните гърди.

1921

1
Откъде идва той?
От плътта идва той!
От въздуха идва той
От речната вода
От пустинята
От градовете идва той.
Щом дойде той
Тръгва си отново.

2
От какво се учи той?
От реката се учи той!
От книгата се учи той
От лицата на хората
От ударите с юмрук
От смеха се учи той
Щом научи достатъчно
Тръгва си отново.

3
Къде отива той?
Навсякъде отива той!
Към планинските проходи отива той!
Към градовете
Към моретата
Към изворите отива той
Щом достатъчно е повървял
Не отива повече.

1928

1
От черен дъжд разядено е седмократно
Предъвкващото любовта небце
Сълзящи щорите подобни на саван –
Това е стаята, която е последна.

2
Проказа по тапетите от мухъл побелели!
В ламперия заврени, и споени, и втвърдени –
Как нежно свети във затвор небето
На двойка бяла, съешила се небесно.

3
В началото седи си той в хавлии влажни
И смуче черни пури, дадени от нея
Като използва времето да я увери чрез кимване
С полузатворени клепачи колко я обича.

4
Тя чувства колко е космат и мъдър!
В цепнатината под клепача се процежда ден воднист
Зеленясало сапунен се заоблачава сводът
И той предчувства смътно: вече гние ризата ми.

5
Коняк наливат в сухи трупове
Той зоби я с вечерна светлина зелена
И пламват вече слабините й
Лицето избледнява постепенно.

6
Като ливада заблатена тя е
(А двамата сираци са и глухи, с плът отпаднала!)
Той би поспал, но тя не го оставя!
Зелени небесата – току-що валяли!

7
Ден втори – труповете те увиват
В хавлиите втвърдени, лепнещи
Оцапани чаршафите завират в слабините си
Защото вече знаят – зъзнат често.

8
И, ах, през тях тъй режещо премина любовта
Както когато Бог градушка по водите мята!
И в тях дълбоко бликна и изкорми ги почти
Сгъстена като хмел горчилка.

9
От пот, урина, смрад в косите си
Те вече утринния въздух не усещат.
Но утрините идат година след година
Скотски, сиви в покрития с тапети склеп.

10
Ах, детското й тяло седефено прелива!
Сурови удари понесло от дърво чепато и любов
Като разлагаща се дървесина на спасителната лодка
В морска буря! В роса удавена трева!

11
Ах, ръката на гърдите зеленясва!
В краката черната воня на чума!
Мек въздухът потича по стъклото на прозореца
А те – наврени в гниещ шкаф!

12
Като помия вечерта се стича по прозорците
Пердета шугави са от цигарен дим.
Повлечени са двама влюбени в зелените води
От любовта подгизнали като останките на кораб

13
На морско дъно, в тропиците, на трески
Висят сред водорасли те и риби бели
От вятъра солен там горе над водите
Дълбоко долу почват те да се люлеят.

14
През ден четвърти сутрин рано с удари
На скриптящи брадви влязоха съседите
И чуха тишина, видяха трупове
(Шушукаха си нещо за сияние зелено

15
Което могат да излъчват привиденията), миришеше
На влюбеност леглото още, напукани от студ прозорците –
Трупът е нещо тъй студено! Ах, пълзеше още
Черна нишка студ от техните гърди.

1921

* Liebestod, финалната част на Тристан и Изолда на Р. Вагнер (б. пр.).

Полъх на вятър отваря оперни дупки в стените между стаите –
Черна пудра меко вали върху нощната ми работа –
Истукан, черни очи и жълта коса, без роднини, без придворни, по-знатен от митологията. Царството му – безсрамно зелено и лазурно
Светът на цветята
Действителността бе прекалено трънлива за великия ми характер. – Въпреки това аз пребивавах при моята дама като голяма сивосиня птица

Голям като мечок с виолетови венци и сива като грижа козина. Всичко биде сянка и светещ аквариум.

Около 1921

Израснах като син
На заможни хора. Моите родители ми
Сложиха якичка и ме възпитаха
В навиците на тези, дето ги обслужват
И ме обучиха в изкуството на заповядването. Но
Като пораснах и се огледах наоколо
Хората от моята класа не ми харесаха
Нито заповядването, нито да бъдеш обслужван
И аз напуснах моята класа и се присъединих
Към дребните люде.

Така
Те отгледаха един предател, обучиха го
В изкуствата си и той
Ги предаде на врага.

Да, аз разгласявам тайните им. Насред народа
Заставам и обяснявам
Как мамят и предричам какво ще дойде, защото
Съм посветен в плановете им.
Латинският на подкупените им попове
Превеждам дума по дума на обикновен език, и приказките им
Се оказват ала-бала. Везните на справедливостта им
Свалям долу и показвам
Фалшифицираните тежести. А техните доносници ги уведомяват
Че аз седя с обраните, когато те
Обсъждат въстанието.

Те ме предупредиха и ми отнеха
Спечеленото с труд. И след като не си взех урок
Те обявиха лова срещу мен за открит, но
Тогава бяха
Останали само ръкописи в дома ми, разкриващи
Заговорите им срещу народа. Тогава
Разпратиха по петите ми „Търси се“
Обвиняващо ме в долни възгледи, тоест
Възгледите на тези долу.

Където и да пристигна, ме заклеймяват така
Всички собственици, но безимотните
Четат моето „Търси се“ и
Ми предоставят убежище. Теб, чувам ги да казват
Са те натирили
Напълно основателно.

1939

Ти казваш:
С нашата работа нещата стоят зле.
Мракът нараства. Силите намаляват.
Сега, след толкова години работа
Ние сме в по-трудно положение, отколкото в началото.

Врагът обаче стои пред нас по-силен от всякога.
Силите му изглеждат нараснали. Той е придобил непобедим изглед.
Ние обаче допуснахме грешки, вече не може да се отрича.
Броят ни намалява стремително.
Лозунгите ни са пълен хаос. Част от думите ни
Врагът ги изопачи до неузнаваемост.

Какво сега е грешно от това, което казахме
Нещо или всичко?
На кого разчитаме още? Ние останки ли сме, изхвърлени
От живия поток? Ще изостанем ли безвъзвратно
Без да разбираме вече никого и неразбрани от никого?

Трябва ли да разчитаме на късмет?

Така питаш ти. Не очаквай
Друг отговор освен своя!

1939

Орге ми рече:

1
Любимото му място на земята било
Съвсем не край родителския гроб.

2
Орге ми рече: любимото му место
За него кенефът винаги си било.

3
Това било място, където човек е доволен
Че горе звезди са, а долу – тор е.

4
Просто си било чудесно място
Където можеш да си сам, когато пораснеш.

5
Място на смирение, където ясно осъзнаваш
Че само човек си и нищо за задържане няма.

6
Място, където почиваш телесно и леко
И все пак със напън за себе си правиш ти нещо.

7
Място на мъдрост, където шкембака
Можеш да кондиционираш за нови атаки.

8
И там все пак разбираш всъщност какво си:
Някой, дето плюска в кенефа, браточка!