vs. archives

Обичам моите жени неверни:
Те виждат втренчено окото ми във скута си
И трябва да го крият, щото пълен е
(А аз ги наблюдавам с удоволствие).

В устата още е вкусът на другия
И тя старае се да ме възбужда преко сили
И похотливо същата уста се хили
Студен е скутът, на другия държал доскоро кура!

И докато аз бездейно съзерцавам я
И ям останките в чинията на похотта й
Тя задушава във гръдта ебането –

Изпълнен още с туй, написах тия стихове!
(Но скъпо щеше да ми струва удоволствието
Ако сонетът влюбените изберат за свое четиво.)

Не говорете за опасност!
В танк няма как да минете през решетка на отводнителен канал –
Ще Ви се наложи да слезете.
Каната за чай по-добре я оставете
Трябва да се погрижите Вие самият да се промъкнете.

Трябва определено да имате пари
Не Ви питам откъде си ги набавяте
Но без пари дори не потегляйте.
И тук не може да останете, човече.
Тук Ви познават.
Ако добре Ви разбирам
Вие искате да хапнете още няколко бифтека
Преди да се откажете от надпреварата!

Оставете жената където си е!
Тя самата си има две ръце
Освен това има два крака
(Които вече не Ви касаят, гусине!)
Погрижете се Вие самият да се промъкнете!

Ако имате още нещо за казване, тогава
Го кажете на мен – аз ще го забравя.
Не е необходимо вече да запазвате самообладание –
Тука вече няма никой, който да Ви наблюдава.
Ако успеете да се промъкнете
Ще сте направили повече, отколкото
Е задължението на всеки човек.

Няма нужда да благодарите.

Да си признаем: слаба е, уви, плътта ни –
Откакто аз свалих жената на приятеля
Отбягвам стаята си, лошо спя
И нощем забелязвам, че слухтя!

Причината е: стаята на двамата
Граничи с моята. Това ме кара все
Аз да наострям слух, когато я използва
Не чувам ли пък нищо, викам си: по-зле!

Когато вечер тримата седим на вино
И забелязвам, че приятелят ми не запалва
А щом погледне я, избива влагата в очите му

Принуден виждам се да пълня чашата й до ръба
И ако тя не иска, насила карам я да пие
Така че нощем да не забелязва нищо.

Три гарвана летят над моя дом
Летят със силен грак направо и бездомно.

На първия перото толкова е черно
Че само гледката разкъсва ми сърцето.
На втория очите тъй са диви
Че все едно аз образа й виждам.
На третия гракът… досущ като на гарван
И чуя ли го, чувствам се напълно сам.

Три гарвана прелитат – аз стоя неподвижно
И често се питам какво ли гарванът иска.
И щом и последният гарван изчезна
Аз все тъй стоя неподвижен и втренчен.

1921

Когато насън влезе в колибата на пратените в изгнание
Поети, която се намира до колибата
Където живеят прокудените мислители (той дочу оттам
Спор и смехове), на входа му дойде насреща
Овидий и му каза с половин глас:
„По-добре още не сядай. Още не си умрял. Кой да ти каже
Дали все пак няма да се върнеш у дома? И то без да е необходимо да се променя нещо друго
Освен ти самият.“ Въпреки това, с утеха в погледа
Се приближи Бо Цзюйи и каза с усмивка: „Суровото отношение
Е заслужил всеки, който поне веднъж е назовал неправдата.“
А приятелят му Ду Фу каза тихо: „Виждаш: изгнанието
Не е мястото, където се отучваш от надменността.“ Но по-приземено
Застана до тях одрипавелият Вийон и попита: „Колко
Врати има къщата, където живееш?“ А Данте го дръпна настрана
И като го хвана за ръкава, промърмори: „Стиховете ти
Приятелю, гъмжат от грешки, помисли
Кой и колцина са срещу теб!“ И Волтер им подвикна:
„Внимавай в стотинката, иначе ще те уморят от глад!“
„И примесвай майтапи във всичко!“ извика Хайне. „Това не помага“
Изпсува Шекспир, „като Джейкъб се качи на трона
И на мен ми беше забранено вече да пиша.“ „Стигне ли се до съд
Наеми адвокат мошеник!“ посъветва Еврипид
„Защото той познава дупките в мрежата на закона.“ Смехът
Още отекваше, когато, от най-тъмния ъгъл
Се чу вик: „Ей, ти, знаят ли ти
Стиховете наизуст? И онези, дето ги знаят
Ще се измъкнат ли от преследвачите?“ „Това
Са забравените“, рече тихо Данте
„На тях са им унищожили не само телата, но и творбите.“
Смехът секна. Никой не смееше да погледне по посока на вика. Новодошлият
Бе пребледнял.

1939

Мъжете, които ги пращат насам-натам с поръчки.
Не можеха да си спомнят за нас
Казаха те.
Още помнеха цвета на косата ни
Но не вече какви бяха очите ни
Това вече не можеха да си спомнят

Около 1923

1
Ах, на горчилката наистина голяма е властта
Но силен е със сигурност човек
Защото винаги почти издържа я.
Веднъж седях си на едно поле

2
Мечок със цвят на сива грижа
Съгледах там с жена ми –
Изчезнаха за четвърт час
Под черните ели

3
На утро в сивата студенина
Все още си бях на белия свят.
И аз видях (навярно от преживения майтап)
Фанелката си на гърдите вир-вода.

1921

Кажи, дом, стоящ между провлака и крушата в двора:
Надживя ли издълбаното в теб от бежанеца
Изпитано изречение ИСТИНАТА Е КОНКРЕТНА
Нападението на бомбардировачите?

1
Понеже е разядена страната ни
И с мътно слънце по средата
Изплю ни тя във улиците тъмни
И по шосета мръзнещи.

2
Напролет ни изми водата снежна
А ние сме деца на лятото червено!
И през октомври още сняг валя ни
Сърцата смръзнаха се под януарски вятър.

3
През тези години думата свобода
В усти се чу, предъвкващи леда.
Мнозина видяхме с тигрови челюсти
Да следват знамето червено, нечовешко.

4
А вечер често, щом в червена ръж
Луната плуваше, преди на крантите си да заспят
Говореха си те за идещите времена
Докато клюмнат – в мързел маршът ги унася.

5
Под дъжд и тъмни ветрове
Сънят на твърди камъни ни беше сладък.
Дъждът изми очите от калта
И също многото ни грехове.

6
И често през нощта небето бе червено
Те мислеха го за червено зазоряване.
Пожар оказваше се, но идваше и утринта.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.

7
И затова, където и да бяха
Това е ада, викаха си те.
Но мина време. И тоя ад последен
Последен така и не бе.

8
Дойдоха още много адове.
Но свободата, брат, тя тъй и не дойде.
Минава времето. Но дойде ли сега небето
То щеше да дойде без тях.

9
Когато тялото разядено
Осъмне с мътното сърце в средата
Армията кожата и костите ни ще изплюе
В студени плитки дупки.

10
С тела, втвърдени от дъжда
И със сърца, прерязани от лед
И с празните, оцапани от кръв ръце
Ухилени ще влезем в рая ваш.

О, как изгаряха безмилостните пламъци на любовта
Когато млади бяхте, изпълнени със плам.
Ах, за съжаление човекът вълк е за човека
Такъв за жалост неговият нрав е.

* Отделението за кожни и венерологически болести (б. пр.).