vs. archives

КОЙТО познава битките на живота, горчивите битки на живота
КОЙТО е оставил зад гърба си работния ден, дългия работен ден
КОЙТО обича занятието си, добрият работник
КОЙТО празнува рождения си ден, деня на рождението си
КОЙТО открива първите бръчки по лицето, който ги вижда – първите бръчки
КОЙТО има грижи
Той има също
Кимионова ракия
Водка
Ликьор Айзкюмел
Ракия Ягдкюмел
Портокалов ликьор Айзпомеранцен
Ракия Щокмансхоф
Ликьор от червен и от жълт портокал
Черен Кройтербалсам
Ракия Империалкирш
Джин

Около 1922/23

Як е бикът, който не вижда небето! Той обикаля на слънце и тъпче тревата!
Ха! Смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото бикът е як!
Як е бикът, но тревата, която тъпче, е по-яка. Тя познава небето и отново се изправя.
Ха! Смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото тревата е по-яка!
Който съзерцава облаците, е като камъка, който стои на едно място. Но камъкът няма защо да мърда и не ходи на водопой.
Ха, смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото камъкът няма защо да мърда!
Камъкът няма защо да мърда, но който е сляп, не вижда облаците. Не е ли хубаво устата да ти е пълна?
Ха, смейте се в Юда и пляскайте с ръце, защото не сте слепи!

И водата се надига при пълнолуние, а не става повече вода. Но лъвът умира от глад, ако остане да лежи.
Силни са тези, които правят това, което трябва да правят, а по-силни са ония, дето им е все тая.
Защото градушката не ги застига, а ако ги застигне, не ги убива
Ха, ха, смейте се в Юда, смейте се и пляскайте с ръце, пляскайте с ръце в Юда, че още можете да се смеете!

1920

1
Нощта сега се вдига да си ходи
С червения си крясък
И идещият ден, той отминава също –
Смях е падал.

2
Оставащото от жената
С пушенето изпарява се.
Докато сбирката расте от кожи
Които носим на гърба си.

Около 1924/25

Обичам моите жени неверни:
Те виждат втренчено окото ми във скута си
И трябва да го крият, щото пълен е
(А аз ги наблюдавам с удоволствие).

В устата още е вкусът на другия
И тя старае се да ме възбужда преко сили
И похотливо същата уста се хили
Студен е скутът, на другия държал доскоро кура!

И докато аз бездейно съзерцавам я
И ям останките в чинията на похотта й
Тя задушава във гръдта ебането –

Изпълнен още с туй, написах тия стихове!
(Но скъпо щеше да ми струва удоволствието
Ако сонетът влюбените изберат за свое четиво.)

Не говорете за опасност!
В танк няма как да минете през решетка на отводнителен канал –
Ще Ви се наложи да слезете.
Каната за чай по-добре я оставете
Трябва да се погрижите Вие самият да се промъкнете.

Трябва определено да имате пари
Не Ви питам откъде си ги набавяте
Но без пари дори не потегляйте.
И тук не може да останете, човече.
Тук Ви познават.
Ако добре Ви разбирам
Вие искате да хапнете още няколко бифтека
Преди да се откажете от надпреварата!

Оставете жената където си е!
Тя самата си има две ръце
Освен това има два крака
(Които вече не Ви касаят, гусине!)
Погрижете се Вие самият да се промъкнете!

Ако имате още нещо за казване, тогава
Го кажете на мен – аз ще го забравя.
Не е необходимо вече да запазвате самообладание –
Тука вече няма никой, който да Ви наблюдава.
Ако успеете да се промъкнете
Ще сте направили повече, отколкото
Е задължението на всеки човек.

Няма нужда да благодарите.

Да си признаем: слаба е, уви, плътта ни –
Откакто аз свалих жената на приятеля
Отбягвам стаята си, лошо спя
И нощем забелязвам, че слухтя!

Причината е: стаята на двамата
Граничи с моята. Това ме кара все
Аз да наострям слух, когато я използва
Не чувам ли пък нищо, викам си: по-зле!

Когато вечер тримата седим на вино
И забелязвам, че приятелят ми не запалва
А щом погледне я, избива влагата в очите му

Принуден виждам се да пълня чашата й до ръба
И ако тя не иска, насила карам я да пие
Така че нощем да не забелязва нищо.

Три гарвана летят над моя дом
Летят със силен грак направо и бездомно.

На първия перото толкова е черно
Че само гледката разкъсва ми сърцето.
На втория очите тъй са диви
Че все едно аз образа й виждам.
На третия гракът… досущ като на гарван
И чуя ли го, чувствам се напълно сам.

Три гарвана прелитат – аз стоя неподвижно
И често се питам какво ли гарванът иска.
И щом и последният гарван изчезна
Аз все тъй стоя неподвижен и втренчен.

1921

Когато насън влезе в колибата на пратените в изгнание
Поети, която се намира до колибата
Където живеят прокудените мислители (той дочу оттам
Спор и смехове), на входа му дойде насреща
Овидий и му каза с половин глас:
„По-добре още не сядай. Още не си умрял. Кой да ти каже
Дали все пак няма да се върнеш у дома? И то без да е необходимо да се променя нещо друго
Освен ти самият.“ Въпреки това, с утеха в погледа
Се приближи Бо Цзюйи и каза с усмивка: „Суровото отношение
Е заслужил всеки, който поне веднъж е назовал неправдата.“
А приятелят му Ду Фу каза тихо: „Виждаш: изгнанието
Не е мястото, където се отучваш от надменността.“ Но по-приземено
Застана до тях одрипавелият Вийон и попита: „Колко
Врати има къщата, където живееш?“ А Данте го дръпна настрана
И като го хвана за ръкава, промърмори: „Стиховете ти
Приятелю, гъмжат от грешки, помисли
Кой и колцина са срещу теб!“ И Волтер им подвикна:
„Внимавай в стотинката, иначе ще те уморят от глад!“
„И примесвай майтапи във всичко!“ извика Хайне. „Това не помага“
Изпсува Шекспир, „като Джейкъб се качи на трона
И на мен ми беше забранено вече да пиша.“ „Стигне ли се до съд
Наеми адвокат мошеник!“ посъветва Еврипид
„Защото той познава дупките в мрежата на закона.“ Смехът
Още отекваше, когато, от най-тъмния ъгъл
Се чу вик: „Ей, ти, знаят ли ти
Стиховете наизуст? И онези, дето ги знаят
Ще се измъкнат ли от преследвачите?“ „Това
Са забравените“, рече тихо Данте
„На тях са им унищожили не само телата, но и творбите.“
Смехът секна. Никой не смееше да погледне по посока на вика. Новодошлият
Бе пребледнял.

1939

Мъжете, които ги пращат насам-натам с поръчки.
Не можеха да си спомнят за нас
Казаха те.
Още помнеха цвета на косата ни
Но не вече какви бяха очите ни
Това вече не можеха да си спомнят

Около 1923

1
Ах, на горчилката наистина голяма е властта
Но силен е със сигурност човек
Защото винаги почти издържа я.
Веднъж седях си на едно поле

2
Мечок със цвят на сива грижа
Съгледах там с жена ми –
Изчезнаха за четвърт час
Под черните ели

3
На утро в сивата студенина
Все още си бях на белия свят.
И аз видях (навярно от преживения майтап)
Фанелката си на гърдите вир-вода.

1921