vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Малка история на киноманията ни 2-3

2
Вече си много по-голяма
инхалациите продължават гледаме
русалката ариел след края на дозата
продължаваме да гледаме запленени
ти от опашката й аз от червената й коса
през безкрайния есеннозимен сезон
безкрайните инхалации се превръщат
в безкрайно гледане на ариел изведнъж
с потрес установявам че в историята
няма майка само баща казвам го
на майка ти тя не обръща внимание
на голямото ми откритие

3
Вече си толкова голяма
че би трябвало да израстеш необходимостта
от инхалации ти не бързаш да го правиш
седиш сама пред лаптопа на писалището ми
държиш сама мундщука вече като опитен
пушач на опиум от времената на бодлер
чета на дивана зад гърба ти вечния филм
сега е красавицата и звяра

Малка история на киноманията ни 1

Приготвям инхалацията сядаш в мен
слагам мундщука на устата и носа ти
придържам го с дясната ръка с лявата пускам
машинката тя пращи като кинопрожекторите
от детството ми пускам на лаптопа чернобелия
мики маус от времената на голямата депресия
времената на бони и клайд една доза трае
колкото едно филмче едно музикално парче
чистата магия на нямото кино в съпровод
на пиано занемели сме от възхищение



Ти беше по-смелата Ти беше най-смелата

Обичам смелите жени ти
беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси
ти беше по-смелата

Не те беше страх да говориш
за литература с литературния звяр
ти знаеше, че поезията е жена
че най-добрата поезия е момиче
даряващо девствеността си
на чудовището литература ти
я дари чудовището сложи муцуна
в скута ти и говорехте за литература
без да те е страх сложила малка ръка
без маникюр върху шиповете на тила му

Какво да говорим за ебането
много по-лесно е да ебеш литературния звяр
отколкото да говориш с муцуната в скута ти
като всяка истинска красавица ти
държеше да ебеш свой собствен звяр
ти ебеше на общи основания свой собствен
за това противно на общоразпространеното
мнение което ти презираше се искаше
по-малко смелост отколкото да положиш
малката си ръка без маникюр върху шиповете
на тила му и да говорите за литература

Ти беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси

Когато умираше ти се смееше
на хепиенда на историята за красавицата
и звяра й ти знаеше истинския край
най-добре ти беше най-смелата



Грешал съм непрестанно за големината на града, който си ти

Дълго мислех за теб
като за най-големия град в живота ми
Първия беше киев ти беше
близо тримилионна тялото ти
жита и небеса

Втория беше едва два милиона
но тялото ти величествен нощен безкрай
нищото на безкрая между летището и хотела
нарекох те хюстън защото там
стъпих на великата неумолима земя
на майка силвия моята майка

Третия беше най-страшната ми връзка
качих се още на летището в грешно такси
тялото й съединяваше прелестта на европа
и могъщото безразличие на азия
десеткимилионното безразличие
към женствеността на душата
само забравило християнския си татко

Грешал съм непрестанно за големината
на града, който си ти типично за един изгнаник

Странно спокоен съм като будист

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори
толкова колкото за втори контролен
произведен със странна траектория

Странно спокоен съм, а знам
че се намирам в окото на самсарата
в хобота й видях как очакваше
да се хвана зад теб в рейса да усетиш
дъха ми във врата си погледа ми
когато си оправяше косите странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Не е да не разпознавам магията й
но това сега е луда феерия да, аз съм
идолопоклонник на цветовете миризмите
досезите всички синестезийни ефекти
на пъстрото й колело потока й
ако не беше писането вече да съм
изгорял като мушица в нея странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Долепил нос и полуотворена в почуда
уста до стъклото което ме дели от нея
предпазното стъкло на писането
едновременно крехко и бронирано
странно спокоен като будист
когото всеки момент ще самоубият
може би дори толкова спокоен
че ще имам нужда от втори контролен
изстрел от упор със странна балистика
която да успее да мине неясно как
през плотивокуршумното стъкло
делящо ме от окото на самсарата
хобота й засмукващ ме във вихъра
от стъклена сол луди синестезии

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори толкова
че да имам нужда от втори контролен
произведен със странна траектория

Възвърнатия Рай 2

Първия ни подвиг на дрейфуващия лед
след гибелта на кораба майка беше
да сготвим спагети със сос неаполитана
следвайки стриктните ти указания
как го е правила в предишния живот
майка ти във водите на топли океани

После ледената ни плоча се пропука
навлизайки в тийнейджърските води
заживяхме в два палаткови лагера
от двете страни на пукнатината
съвместното готвене на спагети неаполитана
спасило ни живота след потъването
на майката кораб стана по взаимно съгласие
несъвместимо с навигационните реалности

Тази вечер без видима причина
освен мигновената вечност на времето
на възкресението на нашия спасител
сготвихме пак спагети неаполитана
за което написах възвърнатия рай

Възвърнатия Рай

Първия ни подвиг на дрейфуващия лед
след гибелта на кораба майка беше
да сготвим спагети със сос неаполитана
следвайки стриктните ти указания
как го е правила в предишния живот
майка ти във водите на топли океани

После ледената ни плоча се пропука
навлизайки в тийнейджърските води
заживяхме в два палаткови лагера
от двете страни на пукнатината
съвместното готвене на спагети неаполитана
спасило ни живота след потъването
на майката кораб стана по взаимно съгласие
несъвместимо с реалностите на новия режим

Тази вечер без видима причина
освен мигновената вечност на времето
на възкресението на нашия спасител
сготвихме пак спагети неаполитана
за което написах възвърнатия рай

Почасови стаи (Шармелшейх)

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи за сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
кървав пресичащ възкачващ се моисей
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Почасови стаи

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир рай в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи на сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Почасови стаи

Това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
последното колебание поклащане
увисване за миг на самолет преди
да докосне безвъзвратно земята
лъча на благовещението необратимо
без възможност за рефракция потъващ
в ликуващо зачеващото тяло на девата
неевклидово огъващото се времепространство
гравитационните вълни чудовищното
завихряне акреционния диск около
хоризонта на събитията на красотата
това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
помни срамежливостта като съботата
пази я тя е завета на отците и поезията.