vs. archives

Искам да съм държанката на бодлер
Хаитянката от епохата на изплащането на дълга
Към франция възлизащ на стойността
На освободилите се роби негово
Скъпо дете

Няма да пазя писмата му
Стиховете статиите нарцистичното му
Копеле ще го цицам безмилостно ще ми пише
Непрестанно за дългове и нежност джиросване
На менителници

Мъжете обсебени от писането
Не са добри любовници но изкарах късмет
Той е застраховката ми живот задължително
Допълнително пенсионно осигуряване приличен
Терминален хоспис

Искам да съм държанка на бодлер
Поетите са егоистични копелета каквито са
И курвите вечността и удоволствията
Имат своята цена няма
Да мине метър

Аз съм неговото скъпо дете

Ти ме въведе
В изкуствения рай
На болкоуспокояващите

Сега можеш да ме оставиш
На самия себе си
По взаимно съгласие

Докато разведените ти родители се
Карат по телефона за нескончаемата подялба
На някогашната съвместна взаимна употреба
На полови органи имоти чувства
Ти яростно рисуваш на стената
Зад разтегателния диван на който си зачената
Момиченце с липсваща обеца
На отрязаното ухо ти
Избра пътя на спасението
Дете момичето на тати

Защото прекосяваш нощта
Защото трябва да създаваш
От нищото ти си момичето
Което слиза на терминал 2

С автобуса трета употреба
На превозвача за всекидневни самоубийци
Пристигаш от провинцията
За да продължиш нискотарифно
В нощното небе

Направо от гетото в преддверието
На летището направо от призрачните
Резервоари за авиокеросин на лукойл
Направо от завинаги нощната родина
Трябва да създаваш от нищото

Ти си момичето
Което слиза на терминал 2

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло се оставя на това
Нужна е калибровка баланс
Между тази сила
И целта безкрайно далече

Благодаря на онези които ми напомнят
За силата на лудостта
С несекваща спам лавина
Сизифов сипей винаги с относно
За да съм информиран и тормозен
Без да е необходимо да отварям писмата

Благодаря на политкомисарите
На всички идеи непеота фондации
Демонстриращи колко е важно
Да бъдеш сериозен ведър и делови
В амока на доброто виждам

Какъв трябва да бъда
За да успея да напиша
Едно стихотворение
И да защитя в сестрите и братята
Чистата лудост на поезията

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло заприличам на вас
Но благодаря все пак
За урока

Мидас си пожелал
Всичко до което се докосне
Да се превръща в злато
И щял да умре от глад

Не си пожелавай същото
С поезията остави храната
Да си остане храна

Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование
Те няма да са като мен защото са жени
Те ще бъдат по-добри от мен
Защото ги обичам с цялото си сърце
Изпълнено с гняв разрушение свобода страх
Цялата ми сакатост пред женствеността на света
Те ще я превъзмогнат ще я изкупят
Те ще бъдат по-смели от мен
Защото всяка смела жена е по-смела
От всеки смел мъж може би
Ще бъда смел в тяхно лице
Горко на този който няма дъщери
Трябва да му се прости
Той не знае какво прави
Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование

Порежи се когато вадиш
Хапчето от полуопоскания блистер
Болкоуспокояващи тогава
Ще те призная

След второто докладване на стихотворение в Група Нова социална поезия бих искал да взема лично отношение към случващото се като един от админите на Групата.

От личен опит на систематично и задълго блокиран знам, че мишената на донасящите не е естетическа, още по-малко етическа.

Тя не касае нито литературната стойност на съответните текстове, нито индивидуалните автори в лично качество.

Става дума за нещо много по-мащабно, което може да се определи като студена гражданска война.

Политическата коректност и налаганата от нея цензура е ключов механизъм на воденето й.

Победителите са предизвестени, защото могат да разчитат на цялата технологична, финансова и идеологическа мощ на неолибералния капитализъм.

Поезията е от страната на победените. Политическата коректност е смърт за поезията.

При тези дадености, които за мен лично не подлежат на предоговаряне, атаката срещу отделни поетически текстове цели в крайна сметка дезактивирането на Групата. Вече получихме първо предупреждение.

Аз лично искам ясно да кажа, че като админ ще продължа да отказвам автоцензурирането. Не е изключено това да доведе до целеното закриване на Групата.

Безсмислено е да поддържаш проект, насочен срещу статуквото, ако се огъваш пред най-очевидната му и насилническа проява: цензурата на политическата коректност.