vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Болната поезия е срам за живота

 

Болният не бива да пише
Болната поезия е срам за живота
Болната поезия е срам за майстора

 

 

 

А вие бихте ли могли? (Final Cut)

 

От раз оплесках картата на делника
изплисквайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
възкриви скулите на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

КОНВЕРГЕНЦИЯ

Златомир Златанов's avatarНощни плажове

Капиталът е влечение към смъртта пар екселанс. Трансгресия от умерена полезност на производство (какъвто беше социализмът) към неусмъртим възвишен излишък на принадена стойност (какъво не беше социализмът).
Волята и желанието се издават като жажда за анихилация, геноцид (какъвто винаги ще бъде фашизмът), нищо че наглед кипи нездравословен цъфтеж, растеж на производство (това Кейнс го е преписал от учебниците по физика).
Капитализмът е болест към смъртта, рицарят на вярата е деградирал до мирмидонска стража на корупцията и смъртта.
Корупцията е онтологическо загниване, реципрочно на човешката тленност като арест на соларна енергия за прахосване и износване в боклук и руини.
Нищото на смъртта фундира свободата към смърт, която Хайдегер ще нарече знаменито въможност на една невъзможност. Изглежда засукано, други ще го преобърнат в невъзможност на една възможност, но става въпрос за едно и също, за някакво неопределено благо като обект на рационализирано желание, по-късно ще го нарекат воля, икономистите ще го заместят…

View original post 271 more words

Трудното правило за пълния и краткия член, спазено в избелял графит



Долу капитала
Да живее трудът

(На стената на магазия
На гара искър вляво
От кафе джорджия)

 

 

 

 

 

Или/Или

 

Сънят побеждава всичко
Липсата на сън също

 

 

 

 

 

Владимир Маяковски „А вие бихте ли могли?“

 

От раз оплесках картата на делника
плискайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
кривите скули на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

Декалог

 

1. Нямай друг бог освен писането, господа твой
2. Не се кланяй на литературните мутри и не им служи
3. Помни деня на писането, за да го светиш
4. Не прелюбодействай, изневерявайки на писането
5. Не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито творбите му
6. Не лъжесвидетелствай против чужди текстове
7. Обичай свидетелите на истината на писането като самия себе си
8. Не кради чужд писателски труд
9. Почитай бертолт брехт и силвия плат
10. Не убивай писането, което предстои

 

 

 

 

 

Сутрешен размисъл на стар механичен часовник



Въпреки смазващата очевидност
На света в който живея след смъртта
На мъжа който живя с мен

Смятам че няма как нещо
Което не се навива всяка нощ
Преди лягане с вяра и грижа

За утрешния ден
Да е истинско

 

 

 

 

 

Щастлив ден

 

Не наричай никого щастлив
До сетния му час казвали гърците

Този ден е щастлив
Преди да е свършил

Наспах се мастурбирах
Слушах музика

Написах стихотворение
Бях с дъщеря ми

Ще тичам вероятно
Няма да заспя лесно

Така гърците сигурно
Ще се окажат прави

 

 

 

 

 

Татуировка за еднократна употреба

 

Израснах във време
Когато татуировки имаха само
Истинските хора бачкатори
Трудоваци затворници цигани когато
Навлязох в новото време
На момичетата с татуировки си
Мечтаех да правя секс с такова момиче
Направих го случайно без да знам че има беше
Есеннозимен сезон още не беше епохата
На видимите целогодишно момичето
Беше прекрасно ебането възвишено и без
Внушителната татуировка не си спомням
Дали тя сама по себе си имаше
Някаква принадена стойност
Втори път не се видяхме