vs. archives

Дойде тук
Преди петнайсетина години
За да бъдеш дефлорирана
Сега идваш
За да вземеш детето
След ебането през уикенда
Кръгът се затваря
Животът е курва

Само се опитах
Да намекна че възвръщаемостта е
Дългосрочна и посмъртна
Но вие настойчиво твърдите
Че ви се живее

Забравяте да свалите
Часовника докато ви ебе следващия самодоволно
Казвате за предходния не му го върнах
Казвате не си ли спомняш
Че ми го подари

Въпросът не е в спомена за миналото
В спомена за безсмъртието е

Обръщението на народния писател към нацията и народа му е задължително на всеки национален празник. Днес е национален празник. Имаме обръщение.

Денят на будителите по необходимост е ден на народния писател. На този ден държавата, чиято функция е народният писател, почита в негово лице нямащите нищо общо с нея.

Този Ден на будителите обаче е по-особен за народния писател. Правителството, което го излъчи като народен писател, необратимо е навлязло де факто в период на междуцарствие. Оглеждането на народния писател за новата власт, която да продължи да го прави народен писател, е започнало.

Досегашната власт, лауреат на чийто орден е народният писател, започна да харчи социално. Народният писател също видимо почва да се пали и харчи за унижените и оскърбените, заставайки плътно на страната на слабите при липсата на яснота кой е следващият силен, имащ занапред да осигурява статута му на народен писател.

Денят на будителите 2020 е специален и защото народният писател има да промотира новия си роман. Денят на будителите 2020 някак естествено е поредният ден на пиара на романа на народния писател.

Най-особен е този Ден на будителите обаче защото будителят в лицето на народния писател принудително е у дома. В неговия случай пандемията – невидимата му пандемия – касае грантовете, държали го в последните особено тлъсти години за дълги периоди там, където не е тук.

Народният писател будител по неволя се обръща на този много специален Ден на будителите към народа си оттук.

Единственият човек
Който е бил от началото
До края с бодлер е
Била майка му

Писмата му до нея
От тринайсегодишен
До мозъчния удар са
Пълни с копнежа на детето

И молби заплахи заповеди
За пари пари пари винаги
Има може би надежда
Дори за нас

Скъпа мамо

Дъщеря ми вече
Преценява мъжете
Търпелив и горделив
Лоша идея
Не търси в мъжете
Бащата

След като числата на заразените тръгнаха нагоре, отново е на дневен ред пандемичният пиар. Покрилата се временно главна мутра поднови даренията за болници, мълчащият за протестите народен писател – пиара на новия си роман, издаден на гребена на първата вълна на вируса.

В това има несъмнена политикономическа логика. Вирусът доведе до по-нататъшно скокообразно отваряне на ножицата между богати и бедни и със сигурност ще продължи да я разкрачва. Изпробваният през миналата пролет пандемичен пиар явно става рутинен.

Ако всяко историческо събитие се случва два пъти – първият път като трагедия, вторият като фарс – то употребата на втората вълна на пандемията предстои да е фарс на фарса.

Всеки път се питам толкова ли са невзискателни бедните дори към дължимите им хляб и зрелища.

Къде точно е поезията
Чуя ли тоя въпрос
Значи съм успял
Да не се осера

Аз съм твоята околна среда
Дом и храна
Ти живееш
И умираш с мен

Не искам любов
Просто признай

Че аз съм твоята околна среда
Дом и храна
И не ускорявай
Смъртта ми.

Таблоидът е изчерпателен
Отбил съм колата зад бензиностанцията
В близост до тоалетните
Относително тихо и уединено място
Извадил съм ловджийската пушка от багажника
Имам разрешително бивш военен съм
Застрелял съм я през спуснатия прозорец
Няма следи да се е защитавала
Никой не е чул изстрела
Качил съм се обратно в колата
Събул съм левия сандал бях левичар
Научиха ме да пиша с дясната
Но ритам с левия куршумът излязъл
През шибидаха бодлер бил осъден
За накърняване на обществения морал
Защото не се дистанцирал отчетливо
При описанието на злото.

Дълго време си мислех
Че писането има нужда
От майка която да се погрижи
За него след смъртта търсих я
Доста не се получи
А времето и мястото притиска

Времето и мястото притиска никога
Не се завръщай в майчината къща особено
Посмъртно последния ти шанс
Да я напуснеш завинаги
Идеята за родина майка на писането
Беше сгрешена поначало

Сгрешена поначало идеята
Изисква и очаква своето обръщане
Някоя дъждовна есенна нощ
След насъщното болкоуспокояващо се
Обръщаш на болящата страна и
Ти проблясва

Заспиваш със смътното усещане
Че няма да се обърнеш в гроба