С тази руса коса
приличаш на Хана Шигула
от „Лили Марлен“ на Фасбиндер…
Меланхоличните ти жестове
са изящни и пленителни.
Цигареният дим се извива чинно над теб –
духът от бутилката,
чакащ като сервитьор
да изпълни менюто на капризите ти.
А това, което каца на твоето рамо,
не е папагал,
а пъстър ангел от рая,
заекващ името ти.
Ти си дамата с ангела,
която още никой не е нарисувал.
Тупти шийката на гущерче
върху напечения камък –
камея жива и сърце на лятото.
може би къщичка с дворче, средна класа кола в гаража
(ипотеката изплатена за няма трийсе години)
мила жена и може би едно или две деца
сигурно работно място, може би даскал или служител в спестовна каса
всичко както при другите
може би само една идея по-така и по-спретнато
така виждаха родителите ми един успешен живот за сина си
предвидимо и с двата крака на земята знам
какво са преживели за да виждат така нещата
може би все пак се е случило объркване в родилното
иначе как биха получили за син този номад
Скопие, 29.07.2016
На Ивко Щастливко
Разноуста жегата гаванка
и аз във нея чан Зико
се къпя яребица разтръгвам чворове
и пея пор и гьол щръкнал щъркел
в крайна сметка любовта е мека филия намазана с мед
и отгоре й пиршество на пчелни оргии
и когато припекът е мързел смок
Ци Чу шофьор на камионетка подвижна лимонада
от домашен сорт през мехур оригване
и спуснат джам простенва драконски навън
„Зико, Зико квартал да си пък аз пчелин във него
и тъй да си бръмчим о неподвижното
дизел дзен и облак нарисуван с нос“
така ни хрумва живописна техника с уста
рисуване по облаци чрез стрък от стръвен хрян
легнали в тревите като бедствие и прашна кихавица
пренареждаща небето по Клее
само дето камионетката на Чу ни диша тежко в меланхолията
и мравките под нас щипещо сатори
та си вдигаме триножниците яко дим
с изпохапан задник Ци хвърчи и псува
„Еротична гад и хихик от дългата
змиорка в пояса“
електрическа е, викам подир дирята му,
ама той не чува и пращи свистящ напред
чума черно високо зареден енот та кълбовидно
се изсипва сотирологично потна лимонада пада дига се
връз сърцето на дюдюкащите на площада самки
съм газиран Дон Хуан, омайва ги с едно око
а с другото ме гледа, мене Зико,
как се дуя из прахта след него, дроб
готов да кихне спори страст по наръфаната шия
на мадам Пирон и вдига пръст и сваля немска
идеалистическа касетка в която стъклено реве Хюго ван Ойтел
незнаен математик прочут боксьор и бобено зърно
гадаещо по разхвърляните стойки на хвърлячите на боб
лимонада сиреч от кисело дърво и долбокоренист ябълков омлет
та идвам озъбен аз фучене ярост и премерен свян с пустиня цяла
между веждите ги смигвам ги налитам и пращя
змиорки имаме си и триножник-два елате да ви занебем
Ци Чу разбира се дообяснява „да ви нарисуваме в небето“
за да не стане някой лингвистичен гаф се прекатурва
се развихря с отварачката летят капачки разноуста жегата
порязана с ръждива тенекия плаче
и самките ни глътват
газирано шуптим по шии
и нещо в мене гладно се обажда
ей, Ци Чу май сме ранно християнство, Йона китът и подобни лимонади
сръчквам го в ребрата а онзи ме поглежда
под въпрос
сме свинското на Буда, Зико
току опаткахме светец
се пукам да се смея аз
да умра до смях
и той до мене
потъваме
цвърчим
дзен
пиян.
Аз съм мораториум върху плащанията по външния дълг. (1990)
Аз мятах камъни в Смолян по автоколоната на СДС. (1990)
Аз извърших две политически убийства (в Перник и в Добрич) по време на предизборната кампания за Велико народно събрание. (1990)
Аз накарах стотици хиляди българи (включително две баскетболни националки, участващи в Игрите на добра вопя) да поискат политическо убежище на Запад. (1990)
Аз съм режим на тока „2 часа има – 2 часа няма“ (и не можеш да си догледаш поредния епизод от „Костенурките нинджа“). (1990)
Аз съм купонна система за олио и захар. (1990)
Аз съм празни магазини с блеснали рафтове. (1990)
Аз съм опашки за хляб и мляко още от 4ч. сутринта. (1990)
Аз докарах страната дотам, че светът да ни праща хуманитарна помощ в мирно време и без да сме пострадали от природно бедствие. (1990, 1996-97).
Аз лъжех наляво и надясно, че премиерът Филип Димитров бил луд и се събличал по коридорите на Министерски съвет. (1992)
Аз дадох реалната власт в държавата на ВИС, СИК и прочие „силови застрахователи“. (1993-96)
Аз позволих на „богоизбрани“ частни фирми да стоят на входа и изхода на държавни предприятия, за да приватизират печалбите и да национализират загубите. (1993-96)
Аз предизвиках най-големия срив на България в класацията на ООН за Индекс на човешко развитие – от 48-о до 65-о място за една година. (1994)
Аз принуждавах собствениците на земеделска земя да я предлагат първо на държавата, за да правим новите ТКЗС-та, наречени „орсовки“. (1995)
Аз допуснах български граждани да бъдат заразени с ХИВ в държавна болница. (1995)
Аз не можах да разбера кой стреля по военен камион с 14 наборни войници. (1995)
Аз стопявах валутния резерв на БНБ, за да поддържам изкуствено нисък курса на долара към лева, без изобщо да направя каквото и да било за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. (1994-96)
Аз съм икономическия гений Румен Гечев и докарах икономиката до клинична смърт. (1995-96)
Аз съм серия от банкови фалити. (1996)
Аз не можах да пресметна зърнения баланс на страната и оставих хората без хляб. (1996)
Аз казах на перфектен руски език, че е възможно да присъединя България към ОНД. (1996)
Аз съм 310% годишна инфлация. (1996)
Аз съм 10 долара месечна заплата. (началото на 1997).
Аз съм 3000 лева за 1 долар. (началото на 1997)
Аз изкарах над 10% от населението на България да протестира и да стачкува срещу мен. (1997)
Аз заповядах на „Вътрешни войски“ да бият мирни граждани, счупих очилата на Филип Димитров, пукнах главата на Мартин Заимов, гоних репортерката от „Дарик“ Ирина Алексиева по „Шишман“ и налагах с палка бягащи хора по стълбите на съседните кооперации. (1997)
Аз клеветях студентите, че протестират, защото им се слага дрога в чая и получават по 50 германски марки на ден. (1997)
Аз плашех хората, че ако България даде въздушен коридор на НАТО, ще бъдем въвлечени във война. (1999)
Аз съм президент, който вече не го канят на Запад. (Георги Първанов през втория му мандат)
Аз съм домът за деца в с. Могилино. (2007)
Аз съм политически чадър над „братя Галеви“. (2008)
Аз съм спрените еврофондове. (2008)
Аз съм „Батко и братко“. (2008)
Аз смазах студентския протест от 14 януари и издевателствах върху съвсем невинни хора в Борисовата градина, които нямаха нищо общо с протеста пред Парламента. (2009)
Аз оставих Методи Маринов да умре в районното. (2009)
Аз не можах да заловя „Наглите“, а тези след мен ги хванаха за доста по-кратко време. (до средата на 2009)
Аз проглуших света с „Голям шлем“ в енергетиката, а осигурих… (2005-09)
Аз изстрелях кьорфишека от Костинброд. (2013)
Аз допуснах хора с ефективни присъди да станат министри и областни управители. (2013-14)
Аз съм „или подкрепяме Делян Пеевски, или правителството пада“. (2013)
Аз изчислявах броя на протестиращите срещу мен на принципа „ако сме на кеф броим всеки трети, иначе броим 1 на всеки 8-10-15 или както дойде“, но когато имаше митинг в моя подкрепа, 15-17 хиляди ми изглеждаха като 50-70 хиляди. (2013)
Аз съм фалита на КТБ. (2014)
Аз извърших държавна измяна покрай „Южен поток“. (не стана ясно точно кога, разкритията излязоха 2014-а).
#АзСъмБСП
Месията идва
като смс на кучка
дето не пише.
Чуй токчетата й
след 4 години
хванала е късния влак
тъпата кучка
Хиляди литри гориво, и к’во
Идва да те напусне
фръцва се, прави ти свирка
Или: тя се завръща
удряш й шамар, прави ти свирка
Мир на този дом.
прекрасни са косите ти когато падат
на кура ми изтръпнал от неземна нежност
златистия порой на къдрите ти жежва
на девствените устни розовата влага
страхувам се достатъчно ли твърдо слагам
това в което влагат вяра и надежда
ресниците които синевата свеждат
когато нашите тела престъпват прага
кръстата дограма чертае черен кур
в разгърнатата книга на една луна
разкъсваната светлина недвижно стене
старателно изписвам сричките е-ба
тетрадката е страшно тясно разграфена
ще има мамо пак мастилени петна
Облегнат на дървото с некролозите
До кофите надупчено от пиърсинги ръждиви
Габърчета оръфлеци найлон сравнително добре
Запазен щастлива среща в края на маршрута за всички
Събирачи на отпадъци елегантна жълтеникава патина тук таме
Петна разказващи за медения месец когато още цикълът не спира
Секса дискретните добре почистени следи от бебешко повръщане в агонията
На астматичен пристъп най-сетне откровено жълтото на инконтиненцията
Габърчетата разяждащи с ръждата кожата на старото
Дърво до кофите призрачно под уличната лампа
Това не може да е истина излизам
На терасата така и не се научих да пуша
За да имам алиби да съм там под погледа
На сграда тип затворен комплекс с малко обитатели
Портиер поддържащ зелената морава преди да се е
Нанесъл жив човек белият мерцедес дискретно хлътващ
В подземния гараж под погледа на гърба на панелка лицето
На кухни прането голи до кръстта пенсионери пред лицето
На първата сграда построена след 89та вече в разноцветни
Кръпки на персоналната изолация под погледа в радиус
Надхвърлящ 180 градуса виждан вгръб от богатите отляво
От бедните отдясно от някаква имагинерна средна класа пред
Погледа ми керемиден покрив пренареждан многократно
Вълнообразен от хлътвания черга от парцали с всички
Цветове на дъгата на керемиденото без сателитни чинии
Сляпа ниска капандура осенен от джанка смърдящ на джибри
Бъз бреза акация затулящи всичко под стрехата откъдето
Никой не ме вижда и аз не виждам нищо
по робската ти ирония
по многото скоби усмивки
по евтините турцизми
по бравурните образи
по имане на последната дума
виждам че ти липсва общуването
но вече е късно дори за имане на право
