vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Джелаледдин Руми „Бъди жив, бъди жив в Любовта!“

 

Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.

 

любезно предоставено от Владислав Христов

 

 

 

 

 

Владислав Христов „отново сме аргонавти“

 

На Владимир Сабоурин

 

отново сме аргонавти
пътуваме към дъното на океана
малцината призвани
са в котелното
упорито хвърлят
въглища в пещта
водата ще нахлуе
последно при тях
когато дробовете
на останалите
ще са вече пълни

 

 

 

 

 

Кристиан Илиев „ти“

 

ти
си електричеството
за градския транспорт
което изгасва на нова година
и оставя хората слепи
за случващото се
ти си човекът
който влиза в училищата
и избива първокласниците
по азбучен ред
ти
си тролеят пълен с убийци
изнасилвачи и наркомани
а аз
съм пътник без билет

 

 

 

 

 

Мартин Костов „Обичай ме“

 

Обичай ме
Като животно
Ще те искам
Като човек

 

 

 

 

 

Кристиан Илиев „на село“

 

овчарят пуши втората трева
агнетата умират
ловците стрелят
димът поглъща гледката

 

 

 

 

 

Кристиан Илиев „квартални гробища“

 

броим до десет
зад счупените катерушки
гнием
със затворени очи
и чакаме
да ни открият

 

 

 

 

 

Кристиан Илиев ***

 

да те обичам
е като зимния плаж –
мога да лежа на пясъка
но ако плувам
ще замръзна

 

 

 

 

 

Божидар Пангелов „това разказваше Одисей“

 

толкова много неща видяха
очите
взряни до пръсване
полуголи деца
усмихнати
спяха в кашони
( въздухът се разпадна)
празни палуби
на кораби
пълни с ръце
врати изкривени
другите лица отвъд
и ослепях
свих се на разстояние мисъл
по-ниско застанах
от цвете
по-ниско от очакванията
и от ромона
на границата между
зъбите на капана чупят
мраморните колони
или животните
сами се прегризват
всъщност
всяко действие е безсмислено
( духът е подвижен
но душата е Църква)
губят се силите
от разговорите с мъртви
това разказваше Одисей
след връщането си
от онази река
без да отпие

и приношението ни
на хляб
и на думи
и на смирение

 

 

 

 

 

Авром Суцкевер „Моят баща“

 

Баща ми е леден блок по реките на Сибир
Майка ми е клада на тресавището край Вилиа
Ала и двамата са в мен
Кладата и леденият блок.
Те ще бъдат в мен, детето ми
И зад затворените ми очи –
Кладата и леденият блок.

 

 

Преводът на български е направен от немския превод на Томас Хюбнер, оригиналът е на идиш (б. пр.).

 

 

 

 

 

Марио Коев „Любовта човешка“

 

Любовта човешка
е място мочурливо
Място живо.
Там жабки дишат и щурци
се търкат над тревите.
Над твърдите треви,
в които няма място –
но сянка до трева,
трева до сянка
Мочурище от пръст, вода
и плясък.