vs. archives

Клошарката, която намери
захвърлено бебе в контейнера,
все още дишащо, синьо,

така го притисна до гърдите си,
че за миг заприлича
на Мадоната с Младенеца.

И ги сепна викът на Младенеца,
посред нощта, светла като ден,
когато видяха Божията плацента –
една разлята звезда над Витлеем.

И досущ като тримата влъхви
те се надвесиха над Богородица.
И Божият дух в миг ги облъхна
като при появата на нова порода,

която хем ще е за водене на паша,
хем тя ще ги води из тучни пасища –
да пият роса от една и съща чаша
в утрините благословени и ясни.

И нощта към утрото се нагаждаше,
когато изведнъж спря времето,
щом усетиха в яслите да се ражда
пастир и агнец едновременно.

24. 12. 2016

Февруари е най-истинският български месец. Месецът, който най-смелите деца на България – на които не им пука за детството – оставят да се разпорежда с тях. Крушка без полилей, която се полюшква, обесена в перихелия. Ако перифразирам любимото Ролан-Бартово „Чужденецът: Слънчев роман“, това е слънчевата книга на един чужденец. И пак: това е книга на оставянето. Над посевите на живота тук прелитат мрачни архонти и птици, би казал Ани Илков, а думите, използвани като жребий, са оставени да наставляват и правят всичко или нищо с девствените любовници: защо не сте щастливи, страхливци, заебали любовта в гроб от тъга и меки сълзи – Февруари ще ви чукам като животно. Напевността е дебеляновска. Тук има любовници, от които да се притесняваш. Изтеглили жребия, само обичащите ще излязат живи оттук.

моля те, прекрачи прага на историята и ела да ме вземеш
от афганистан, от чили, от камбоджа, от гроба на фидел кастро,
от отломките на омразата, кладата, в която всяка вечер нощувам,
лозунгите, които ще напиша по улиците на париж, по булевардите на москва
внимание, моята кожа гори, няма глад, нямам глас,
като одрано животно, никой не знае защо останало живо, съм,
моля те, ти, който ме държа при глада, при мизерията, при тишината,
ела,
виж – с маркери съм написала по тетрадките,
с графити съм издраскала по стените,
с нокти – по меките повърхности на тяло ми
моята кожа гори,
социалните ми възможности на продавачка, на проститутка, на миячка
на училищните коридори, на курва по дискотеките, на уморена жена у дома си, приключиха,
моля те, ела с упътванията си за интеграция, национализация и еманципация,
с нежния си глас, бъди ласкав с мене, нека, когато умирам
ти бъда полезна, може би е утеха, че мазнините на моето тяло,
станали на сапун, могат да мият твоето,
виждаш ли, ние все пак се обичаме

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже,
че съм безотговорен, защото под отговорни се разбират негърски
Чичо Томовци.
Малкълм Х

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петимата се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони нареждаш лично
Никой да не бъде претърсван петимата по план заемат местата си трима
На първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума в нарушение на протокола
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната си пушка

Георги Касабов remix

първо:

уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви

изкачвате Бузлуджа всяка година

Закичени с рози
пеете песни
с музика – барабани и кларинети

в черните си казани варите телата на децата от Лим

триете опушените си пръсти в мазните си фишеци

и заспивате до Хаджи Димитър

после:

стари и млади –
се спускате всички отвред
– като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове –
с викове
с вой
политате надолу от Бузлуджа всяка година
без ред

прегазвате децата от “Индиго” и плюете на посинелите си пети

и всякога:

изтръгвате гласа на Божия син заедно с гръкляна и пироните,

изгаряте кръста и крещите мир да е, че ще има жертви.

На Кева Апостолова

На брега на амазонка кално мъкнеща
Щръкнали в небето корени сърце на джунглата
Лепрозорий за стотици обитатели дошли с канута
От зоната на изолираните от кея се сбогуват серенада
За спасителя пръчици потракват по клавишите на акордеона
Вързани за чуканчета потънали в набъбналата плът очи
На сляп певец извръщащи се към небето
И тебе който скоро ще се върнеш
Да ги спасиш покайте се

Защото бунтът наближава

любовта е
черни слънчеви очила
порнография от осемдесетте
натрупана в мазето
тежка като прах осъмва
с размазано червило
тя е кифла
паднала на пода
стих написан
от смъртта

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

ЕТО КАКВО
а още не се е разсъмнало
докато се пресичам
няколко неща са ми ясни със сигурност

ще стана
ще си направя кафе
може би
още едно след това виждам се
как го приготвям може би
също така ще потръпвам
няма
по-прорязващо хладно от това
на ясните есенни утрини
изчистени
от драматични излишности
личното
ми пространство ще се разлети и
най-вероятно
ще го оставя да си кръжи пред прозореца тези дни
днес е ден
в който винаги те обичам
ми се ще да ти кажа
че се смущавам
и същевременно ми е смешно
колко нелепо чашата със кафе
е успяла съвсем да изстине
всъщност
още се съмва навън докато се пресичам
и предстои да напиша
ЕТО КАКВО…
за онези неща
които ги зная със сигурност
другото просто
е известно количество
всичко