vs. archives

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

ЕТО КАКВО
а още не се е разсъмнало
докато се пресичам
няколко неща са ми ясни със сигурност

ще стана
ще си направя кафе
може би
още едно след това виждам се
как го приготвям може би
също така ще потръпвам
няма
по-прорязващо хладно от това
на ясните есенни утрини
изчистени
от драматични излишности
личното
ми пространство ще се разлети и
най-вероятно
ще го оставя да си кръжи пред прозореца тези дни
днес е ден
в който винаги те обичам
ми се ще да ти кажа
че се смущавам
и същевременно ми е смешно
колко нелепо чашата със кафе
е успяла съвсем да изстине
всъщност
още се съмва навън докато се пресичам
и предстои да напиша
ЕТО КАКВО…
за онези неща
които ги зная със сигурност
другото просто
е известно количество
всичко

Постоловите воденици
запустели.

Ръченицата на Мърквичка –
мъртвичка.

мумия на пчела
в пирамидата на мравуняка
лятото погребано

момчето от охраната
на игралната зала

момичето от салона
за лазерна епилация

Главата на Йоан Предтеча –
в езическия скут на Саломе,
съблазнителна и млада.

Обезкървеното му тяло –
в музея с восъчните фигури
на мадам Иродиада.

плебейската рокля
на зелката
по кройка на розата

ВЯТЪРЪТ духна пространството
внимателно като космическо дете
и се разтегна по пердетата сега
го гледам как се е излегнал
върху теменужките от тюл
люш люш
прозява се и примижава
наближава
онзи най-удобният момент
но не да скочи не да скочи а
люлката да го запрати
у дома му

В това небе без облаци и слънце –
комините така го произвеждат.
В това избелено от дим небе
все още се издигат птици.

Но със какво внимание,
но със какво старание
пчели във жълти ръкавели
под него се подписват.

На Вл.С.

идвам да ти кажа хиляди неща
мълчах достатъчно
ще умреш по особено жесток начин
убит от плюнките на собствените си деца
едно от тях бях аз
но ти ме обичаше повече от всички
затова решихме да те убием
любовта не може да се дели
после гръмна бойлерът
разруши цялата вселена
материята и антиматерията
времето като цяло
експлозията беше впечатляваща
само ти не можа да видиш
въпреки че тялото ти присъстваше
а ние се хранехме от него
псувайки боговете
и най-вече теб

тогава се сетих че
същото е с вдъхновението
когато идва за да нарани близките ти
да убие любовта ти
да те изличи
безброй бръснарски ножчета в устата
а ти не спираш да говориш