vs. archives

Любомиру Левчеву

Ти непрекъснато заставаш пред някаква въображаема стена за разстрел.
Но няма да те разстрелят.
Помисли си защо!
Ти непрекъснато заемаш пози пред някой свой стих и бял Дунав.
Но нямаш никакъв свой Дунав – нито реален, нито метафорически.
Ти нямаш и своя Шипка, своя Околчица, свое Оборище.
Най-многото, което може да се каже за теб е, че живееш между улиците „Шипка” и „Оборище”.
Ти нямаш никакъв „връх свещен”.
Защото теб те спускат по върховете с парашути.
И не бездарието е фашизъм,
а цинизмът е бездарие.
Ти развяваш знамена, които са напоени с чужда кръв.
А литературата не е фронт, нито военизирана игра, поете.
И славата не се купува с валута от „Кореком”.
А ти искаш да си хем революционер, хем началник.
Ти искаш да си хем драстичен, хем симпатичен.
Ти искаш да си хем марксичен, хем сомнамбуличен.
А няма никаква Голяма, Водеща истина, ако се нарушават дребните, човешките правила на живота.
Ти искаш хем да ядеш чашите, хем да ги пиеш.
И мислиш, че всички си надхитрил – и тези „горе”, и тези „долу”.
Но си надхитрил единствено себе си, поете.
Мислиш, че си по-талантлив от умните и по-умен от талантливите.
А ти си просто поет сред началниците
и началник сред поетите.
Ти сам си си произнесъл твърде жестока присъда
„А който не е готов да умре
той вече е мъртъв”
Пиедесталът на президиумите не е по-висок от подземията на болката.
Това, което казвам сега, не е поезия.
И то не защото „сега не е за поезия”.
А защото знам, че моите думи са груби, непоетични, неловки и дори неуместни.
А твоите думи са винаги уместни, колкото и да е тъмен и мръсен подтекстът им.
Твоите думи са винаги хубави, поетични, силно метафорични и дори сюрреалистични.
Безспорно, ти си много талантлив стихотворец.
Но зад твоите думи няма Неща, има Нищо.
Зад твоите красиви думи зее най-страшната пустота.
Ти играеш своя страшен танц с пустотата.
Не, не се късат твоите интелигентски струни, поете.
Скъсани са твоите човешки струни.

1.Х.1980 г.
В чест на четвъртия национален коктейл на българските писатели

she wrenched the roots,
the fruits of breath
she squeezed the air from the white
then cut the poison from the black
then mingled them and
then a sigh … that is right

She hoed the fields of arid life
She brimmed the rivers of the sight
she mastered the whales of dreams
she found grains, and then a sigh …
that is right

she opened furrows of her skin
she nurtured tenderly the buds
until the body bloomed divine
and then a sigh … that is right

she gives her veins for life to creep
she gives her words for him to sleep
she gives her palms for him to breathe
the sigh of deep, the sigh of deep.

Клошарката, която намери
захвърлено бебе в контейнера,
все още дишащо, синьо,

така го притисна до гърдите си,
че за миг заприлича
на Мадоната с Младенеца.

И ги сепна викът на Младенеца,
посред нощта, светла като ден,
когато видяха Божията плацента –
една разлята звезда над Витлеем.

И досущ като тримата влъхви
те се надвесиха над Богородица.
И Божият дух в миг ги облъхна
като при появата на нова порода,

която хем ще е за водене на паша,
хем тя ще ги води из тучни пасища –
да пият роса от една и съща чаша
в утрините благословени и ясни.

И нощта към утрото се нагаждаше,
когато изведнъж спря времето,
щом усетиха в яслите да се ражда
пастир и агнец едновременно.

24. 12. 2016

Февруари е най-истинският български месец. Месецът, който най-смелите деца на България – на които не им пука за детството – оставят да се разпорежда с тях. Крушка без полилей, която се полюшква, обесена в перихелия. Ако перифразирам любимото Ролан-Бартово „Чужденецът: Слънчев роман“, това е слънчевата книга на един чужденец. И пак: това е книга на оставянето. Над посевите на живота тук прелитат мрачни архонти и птици, би казал Ани Илков, а думите, използвани като жребий, са оставени да наставляват и правят всичко или нищо с девствените любовници: защо не сте щастливи, страхливци, заебали любовта в гроб от тъга и меки сълзи – Февруари ще ви чукам като животно. Напевността е дебеляновска. Тук има любовници, от които да се притесняваш. Изтеглили жребия, само обичащите ще излязат живи оттук.

моля те, прекрачи прага на историята и ела да ме вземеш
от афганистан, от чили, от камбоджа, от гроба на фидел кастро,
от отломките на омразата, кладата, в която всяка вечер нощувам,
лозунгите, които ще напиша по улиците на париж, по булевардите на москва
внимание, моята кожа гори, няма глад, нямам глас,
като одрано животно, никой не знае защо останало живо, съм,
моля те, ти, който ме държа при глада, при мизерията, при тишината,
ела,
виж – с маркери съм написала по тетрадките,
с графити съм издраскала по стените,
с нокти – по меките повърхности на тяло ми
моята кожа гори,
социалните ми възможности на продавачка, на проститутка, на миячка
на училищните коридори, на курва по дискотеките, на уморена жена у дома си, приключиха,
моля те, ела с упътванията си за интеграция, национализация и еманципация,
с нежния си глас, бъди ласкав с мене, нека, когато умирам
ти бъда полезна, може би е утеха, че мазнините на моето тяло,
станали на сапун, могат да мият твоето,
виждаш ли, ние все пак се обичаме

Най-големият комплимент, който мога да получа, е да се каже,
че съм безотговорен, защото под отговорни се разбират негърски
Чичо Томовци.
Малкълм Х

Безотговорен според говорителя на полицията
Ти беше абсолютно безотговорен в деня на смъртта си
Зимен следобед голямата бална зала в одюбон където са
Свирили дюк каунт чък сватби бар мицва абитуриентски
Балове събрания на анархосиндикалисти с изглед към бродуей
Пътят към спасението изисква да отхвърлиш името на господаря
Хадж от другата страна на улицата допотопна градинка с катерушка
От времето на стария режим където полицията демонстрира присъствие
По време на събранията на muslim mosque, inc. но не и днес в деня на твоята
Безотговорност петимата се качват в кадилака в посока george washington
Bridge моста на бягството от мястото на екзекуцията ти залата за танци
Редиците сгъваеми дървени столове тежките балтони нареждаш лично
Никой да не бъде претърсван петимата по план заемат местата си трима
На първия ред двама отзад за отвличане на вниманието на охраната
По изключение сам на подиума в нарушение на протокола
За сигурност виждаш как някой става от първия ред
Тръгва към теб отмята пеша на балтона и черният
Брат вади рязаната си пушка

Георги Касабов remix

първо:

уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви

изкачвате Бузлуджа всяка година

Закичени с рози
пеете песни
с музика – барабани и кларинети

в черните си казани варите телата на децата от Лим

триете опушените си пръсти в мазните си фишеци

и заспивате до Хаджи Димитър

после:

стари и млади –
се спускате всички отвред
– като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове –
с викове
с вой
политате надолу от Бузлуджа всяка година
без ред

прегазвате децата от “Индиго” и плюете на посинелите си пети

и всякога:

изтръгвате гласа на Божия син заедно с гръкляна и пироните,

изгаряте кръста и крещите мир да е, че ще има жертви.

На Кева Апостолова

На брега на амазонка кално мъкнеща
Щръкнали в небето корени сърце на джунглата
Лепрозорий за стотици обитатели дошли с канута
От зоната на изолираните от кея се сбогуват серенада
За спасителя пръчици потракват по клавишите на акордеона
Вързани за чуканчета потънали в набъбналата плът очи
На сляп певец извръщащи се към небето
И тебе който скоро ще се върнеш
Да ги спасиш покайте се

Защото бунтът наближава

любовта е
черни слънчеви очила
порнография от осемдесетте
натрупана в мазето
тежка като прах осъмва
с размазано червило
тя е кифла
паднала на пода
стих написан
от смъртта