vs. archives

Между горния и долния свят
Червено пластмасово корито увито
Като фалопиева тръба около дърво на живота

Косите ти на назорей божи избуяли още в утробата
Щръкнали левитиращи носещи се нагоре чисти и сухи
Пращящи от статично електричество

Този престол бе предназначен за теб
И се анихилира с незаемането си.

На висотата на токчета 60 литрова раница
В мимолетна нерешителност пред кварталния дюнер
Мечтата на софийски рентиер от n-1 поколение капчица
От провинцията мечтата на уседнал през стария режим
Господин с костюм металик мустаци току-що дошла
От родината му бежанка мечтата на момчето от заложната
Къща до жп гарата носеща ухание на окислен метал
(Мигновен проблясък на отворен прозорец)
Застояла урина траверси

От висотата на пързалка 3+
Наблюдаваш без да се спускаш шума
Яростта на детска площадка първичния
Вихър на живата материя венера в наколенки
Налакътници протектори за длани каски с калинки воюващи
Човешки маси биберони с верижки кофички и лопатки обработването
На земята сватбите и разтрогванията формички сита неразливащи се чаши
Раждането и смъртта проходилки тротинетки шума в съдилищата ролери
Ластици пустеещи земи плюшени гадове пластмасови динозаври празниците
И траурните оплаквания смалени копия на лимузини винтидж колички мускулести
Мотори безброй стада плачещи говорещи пишкащи акащи кукли всякакви кораби по бурното
И спокойно море пустинни бури в пясъчника безброй празници първия казал това е мое
Соленки гризини бейк ролси таралии близалки разнообразие от същества които се раждат
Съжителстват и умират слингове кенгуру като от някакво високо място обгръщаш с поглед
Ставащото долу без да се спускаш

Всички протектори сложени
Видение във всеоръжие на наколенки и налакътници
Изскочило от главата на поезията с още неотрязани етикетчета

Всички протектори свалени
Молюск дете молюска на дете очакващ първата лъжа
За да отвори бисерната мида.

(& Quentin Tarantino, Death Proof, 2007)

от мнозинството хора живели тук
не е останало на практика нищо
малко богослужебна утвар в една витрина
безпомощност на учениците
тук наистина ли са живели евреи?
добре свършена работа
от бюрократи и палачи
довършена както винаги
от спътниците на извършителите
ревизиращи историята
с удоволствие широкопръсти
с удоволствие затварящи си очите
с удоволствие прочистващи учебници по история
и музеи от всяващото само смут
за да се чувстват всички като жертви
освен изличените

Благодаря, че не умирате пред очите ни (лоша поличба)
Това е изключение за първи път мъртъв гълъб на терасата
До преди миг клепача прогонваше мравките сега пият
От свежата още незастояла вода на черно езеро

Хората сме безсрамни в смъртта търсим
С пречупващ се поглед очите на другите дори
На медицинския персонал на персонала на терминалния
Хоспис изпод ципа на чувала за трупове търсим

Чуждия поглед вместо торбичка за смет
Използвана като ръкавица и друга използвана
Като торбичка за смет милосърдната мисъл

Пред зловонието на контейнера котки да не докопат
Трупчето милосърдното дело на връзването на торбичката
И рязкото мятане по-назад, по-навътре.

Нашия цикъл от зрънце
В кристалния извор надолу
До устието солта на земята на бащините
Води маточната топлота на гълфстрийма опасващ

Света като океана на древните пътят обратен нагоре
До извора смъртоносното хвърляне на семето производствения
Цикъл на норвежкия остров завод затвора на садките горко им
На мъжа и жената дошли от бедния юг тук трудът прави

Свободен две смени по три часа при минус пет горко й
На жената която почиства филето ни горко на белите дробове на мъжа
Вкарващ с мотокар плътта ни в камерите за шоково охлаждане горко им

На мъжа и жената дошли от топлия юг на нашия остров
Завод леден ад заради зрънцето
Бъдеще на децата си

Пепел виждам пепел
Сенки от пепел под краката

Ти си сладост ти си ухание
На горска ягода напечена
В усойното си скривалище

По Кева Апостолова

Ти си сам самолет цистерна
Със стоманеносивите си пера покриваш
И под крилата ти има прибежище за смъртоносни
Ята бял кит гостоприемник телескопичната щанга
На фалоса ти ни зарежда във въздуха това не е учение
Застиваш огромен над нас чуваме чудовищното боботене
Отгоре молим захранващата щанга да не се скъса
На ръцете ни подигаш да не би да препънем
О камък ногата си сам над алчните човки