Като типичен буржоазен задник
звъня в самото начало на работното време
в офиса да питам дали работят днес
цепя минутата отговаря ангелически глас
ангелически в това невъзможно рано сутрин
работят със съботното благодаря
рязко затварям със закъснял срам
Знам чий е гласа невъзможно стилна
жена на трийсеипет тип британска актриса
от шейсетте, но толкова млада толкова
пада се тя да ме обслужва толкова съм щастлив
тази невъзможно перфектна перверзна смес
от пълно щастие и шибано чувство за вина
едвам се сдържам да не кажа нещо
абсолютно невъзможно успявам да я разсмея
Боже каква красота не събирам смелост
да й направя комплимент за новата прическа
върха на смелостта ми при делова
комуникация в махалата внимавам
да не сгазя лука и утре тоест което и да е
утре да си взимам пратките оттук все пак
успях да я разсмея, но тя си няма на идея
колко много й дължа колко много съм
виновен пред нея тази сутрин
Вдигам с две ръце като идиота на махалата
якия том билингва с поезията на пазолини
благодаря истерично се хиля изнизвам се
Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря
Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до този чудовищен съсирек тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки
Клепсидрата на хоризонта на събитията
сияе като страшен акреционен диск
ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
само въображението може да устои
Полегнало до самата повърхност
На черните води като тръстика
vs. archives 