vs. archives

От детството най-дълбоко от детството
никой не ме беше питал това искаш ли
да я видиш каза ти с ентусиазма
на първите игри най-първите имам
мишка искаш ли да я видиш

Искаш ли да я видиш за бога какво беше
това бездънно пропадане в най-дълбокото
на ентусиазма ти на простото показване
на нещо съвсем малко и живо на самото
дъно на клетка за нещо по-голямо изведнъж

С ужас разбрах, че не съм нито мишка
нито котарак, но кой бях аз ти беше
момичето с мишката най-сладката
плячка на всеки котарак но кой бях аз
кой беше това нито мишка нито котарак

Нима това беше играта чистата игра
Искаш ли да я видиш най-първата игра

От детството най-дълбоко от детството
никой не ме беше питал това искаш ли
да я видиш каза ти с ентусиазма
на първите игри най-първите имам
мишка искаш ли да я видиш

Искаш ли да я видиш за бога какво беше
това мислех че момичетата се страхуват казах
панически се страхуват от това ти беше
превърнала най-големия си детски страх
в себе си в любов в най-скъпото ти

С ужас разбрах, че не съм нито мишка нито котарак, но кой бях аз ти беше
момичето с мишката най-сладката
плячка на всеки котарак но кой бях аз
кой беше това нито мишка нито котарак

Нима това беше играта чистата игра
Искаш ли да я видиш най-първата игра

От детството най-дълбоко от детството
никой не ме бе питал това искаш ли
да я видиш каза ти с ентусиазма
на първите игри на показването имам
мишка искаш ли да я видиш

Искаш ли да я видиш за бога какво беше
това мислех че момичетата се страхуват
панически се страхуват от това ти беше
превърнала най-големия си детски страх
в себе си в желание за показване на най

Скъпото ти с ужас разбрах, че не съм
нито мишка нито котарак, но кой бях аз
ти беше момичето с мишката най-сладката
плячка на всеки котарак но кой бях аз
кой беше това нито мишка нито котарак

Хвърлихме го с майка ти тримата
над чешмата на бялата вода го хвърлихме
аз го хвърлих ръката помни
паметта на тялото как го хвърлих
как го полазиха грижливи работливи мравки
на мънички съвсем мънички хапки го разнесоха
как къртица архитект на подземното
небесно царство го хвана с двете ръчички
онези които възнася в почит на подземния
адонай на месията идещ от дълбокото
паметта на тялото помни розовите му ръчички
помни как сияйна врана мъдро го заоглежда
скланяйки човка първо на едната
после на другата страна преди да го отнесе
паметта на тялото помни как го отнася
сияйната мъдра врана помни
помни паметта на тялото майка ти

Преди смъртта ти много се карахме
спряхме сутринта преди нея, но преди
деня на смъртта не се карахме на последния ти
гергьовден ти пробваше поредната спасителна
диета ИО ядеше задължителните пържени картофи
задължително със сирене аз си поръчах агне
по гергьовски неочаквано видях го като го носеха
на друга маса дощя ми се като пред лицето
на смъртта дощя ми се така ми се дощя

Сега е толкова тихо, че спирам да дъвча
за да се уверя наистина като слушалки
с активно шумоподтискане тук забранени
само от време на време вятър профучава
в бръсначите на боровите иглички
не се чуват дори възглавничките на котките
странно няма котки аз съм тук мирише
на месо, а няма котки няма жива котка

Ти си взе от моето агнешко тук наистина
го правят божествено изядохме двамата
агнеца ти се причасти за смъртта си
последното ти причастие в щастието
да си жив на този свят спасен от агнеца
поръчах си втора порция ти беше спасена
аз алчен за живот алчен за тишина алчен
за фученето в бръсначите на игличките
алчен да те имам навсякъде около себе си

Липсваш ми Сирма липсва ми Родината

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки парченца
кора коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Иглички постилащи кехлибарен килим
посрещащ завръщащия се у дома

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво надалеч от своето гнездо

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки
коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво далече от гнездото си

Най-истинското преживяно с теб
беше когато внезапно като сриване
на квантова суперпозиция усетих

Че ти си моя баща любимия ми баща
с татко бяхте едно аз бях твоя любим
избран син когото ти избра в милостта

На женското си всемогъщество ето
свидетелствам аз съм твоя избран син
който ще се завърне при баща си.

Пиши така все едно
вселенския квантов разум
бълбука в теб като пяната
на критския плаж където бебето
зевс играе на формички със светове

Не бъди гражданин на космоса не търси
родина бъди космическо дете

Колкото повече навлизаш
в сферата на безсмисленото съвършенство
всяка възможна родина отстъпва
в недостижимостта на чистотата
на математическите парадокси
като алиса в огледалния свят

Последвай я смело нищо истински
недостижимо не може да бъде изгубено