vs. archives

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря за да се срещнем да снизходиш в нощта
Да светиш в кувьоза омотана в системи
Като светулка в най-щастливия летен ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти опрощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с мир

& Nunc dimittis, Très Riches Heures du Duc de Berry

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Вечерта в която посягаш с празна глава
Към болничното шкафче на частната болница
Със стандартната библия вътре която разгръщаш
Където и да е това е най-щастливия ден

В долината на смъртната сянка ти слезе
И се роди за да се срещнем в тъмния лес
Не презря заради тази среща да се омърсиш
Да снизходиш в нощта да светиш
Като личинка на светулка в най-щастливия ден

Най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти снизхождаш да се родиш за да простиш
В най-щастливия ден деня на твоето рождение
Ти прощаваш ныне отпущаещи раба твоего
По глаголу твоему с миром

Чувствам се като стар евреин от Лоуър Ийст Сайд
Доживял внуците да гласуват
За пропалестински кандидат социалист

Чувствам се като баща ми
Който примирено ме слуша как имитирам
Като дете говора на циганите

Чувствам се като майка попската щерка
Тормозена от другарите пред която се възторгвам
От любимите си философи неомарксисти

Чувствам се като тийнейджър през соца
Видял за първи път италианче
Чието име беше Франческа

И нямаше какво да си кажем
А тя беше Франческа

William Blake, Dante running from three beasts, 1827

Маслини изкачват върха
В правилни благоговейни редици

Мириади цикади надават долу
Непоносими бойни крясъци

Космосът на трептящата жега е амфитеатър
В нажежения пясък бликове прескачат

С издължени членове на изящни членестоноги
Нескопени огнедишащи бикове

Едните помазват с елей младенеца
Други заглушават звънката му игра

Трети го забавляват със смъртоносни минойски салта
По пътя на всяка красива плът

Той е бездънносиньото разсеяно око
В сърцето на тишината на пладнето.

Високо над синьожелезните вълни
Изниква от вечерно море
Това е незавършения остров

Над самия микенски хребет
На недовършена планина сияещо бяло джудже
Не червен залезен гигант
Това е незавършения остров

Отново и отново самотен бетон
Със стърчаща ръждива арматура
Хилядолетни маслини папури в човешки ръст
Това е незавършения остров

Малки керемиденокафяви църкви
Тук таме със шпакловани кръпки
Склонове изронени до червена плът

И отново от вечното море
Изплува незавършения остров

На Мария Вирхов

Използваше балсам за коса
От сока на размразено месо

Маркираше територията си
Със станиолчета от дъвки

Любимия й филм беше
Човекът слон

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
След като я целуна
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна

Домашен котарак лежи на зиданата печка,
Вечеря някой рано у дома си в шест.
И само аз мечтая за домашен
Арест.

Я преместете тая женска
В местенце с повечкото нар.
От Шекспир изтормозен пискаше
Комар.

Сега урока си научих точно:
Мълчанието, знае се, е злато…
Да бях научила това преди
Следствения изолатор.