Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей
Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена
И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедерасти
Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад
Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите.
Relief with Orpheus and Eurydice
Чудовищни са много неща, но нищо
По-чудовищно от работника няма нещо
На което да не е способен защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове и свещеновъзвишената за небожителите
Земя непогубимата неуморима изтощава той с напористия плуг
Година подир година тласка и напъва той с конския род
И в аркадия останах хомо фабер смъртта
Ти дойде от тучните поля на тракия момиче дето големия истър
Тече плодовит баща на най-ароматните плодове на земята
Никога повече не чух това зряло пращене на сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен така благоуханни вътрешности
Не оцених даровете на тракия момиче чудовищни са много неща
Но нищо по-чудовищно от работника
Feat. Антигона в превод на Фр. Хьолдерлин
Толкова е красиво просто и страшно
Там където лава от недрата на най-красивата земя среща
Водите на онова вечнокрасиво винобагрено море
Пясъка е вулканичен мек и черен
Някъде тук неумолимата прегръдка на хадес повлича
Вечната девойка каквито са обикновено хемофиличките
Дори при последната среща в моргата
Толкова красива и млада си любима моя
Когато вървим по плажа на остия все едно сме на екскурзия
Полагаща се във всяка уважаваща себе си хуманитарна гимназия
Без да знаем, че вече сме на точното място в точното време
На вечния античен миг на ужас и красота на разходката по черния плаж
И погледа на персефона се среща с неговия за последен път
Под божествената слънчевата светлина
Ostia Black Sand Beach
Отново в този град трезв похотлив и възвишен
Най-хубавия кроасан в бензиностанцията на границата
Най-хубавата франзела в хлебарницата където за първи път се обърнаха
Към теб с мадам и ти засия с онази красота и френския си
Отново в този град на най-лошата храна
Която можехме да си позволим и на безплатното
За нас ебане за нас любов за нас съновидение
Редовните закъснения за рейса с немски пенсионери
Всички ни чакат, как може, колко хубаво е да може
Първите уроци как да се държим когато остареем
И пак се върнем в този град като пенсионери
Нищо не може да се сравни с нежността на утрините
На пастелна момичешка руменина в този град
В който никога няма да бъдем заедно
Last Tango in Paris, 1972
Виждам те върху някаква голяма тераса
Като на покрива на латиноамериканска къща
Небето е покрито с релефно мускулести облаци
Синевата прозира между тях с кобалтова дълбочина
Тропическият порой току-що се е излял
Но водата вече се изпарява на забързан кадър
От шахматните плочки на терасата
Мирише сладникаво на гниещи плодове
Чува се поскърцването на люлеещ се стол
Ти лежиш върху метално легло боядисано в бяло
Легнала на една страна с гръб към мен
Правя последната крачка към теб и се надвесвам
За да видя отчетливо лицето ти от другата страна
Всъщност не сме били заедно на това място
Фрида Кало, Дърво на надеждата, стой изправено, 1946
Казват, че сме на прага
На нов революционен етап
Скоро ще преминем границата
От едно светлинно денонощие
Подготвя се почвата за изцяло нова ера
В изследването на дълбокия космос
Разговора се забавя като движения във вода
Жестовете стават невъзможни в реално време
Светлината е най-бързото нещо и единственото сега
На което можем да разчитаме
Когато запалвам свещ преди лягане
Пламъка ще разцъфти за теб на сутринта
На Алесандра Бертучели
Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел неща
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на едър търговец на едро
Татко рядко обясняваше предпочиташе
Да показва, че няма например по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма
В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко бил млад и черен
Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики
Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света
Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу друг
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд
И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници
Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш
С утрешните победители на победилите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски аз също и спорех с него, че се казва
Ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков
И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка
Ми ту
Татко беше комунист и киноман
По времето на диктатурата на батиста
Партията била нелегална татко вършел работи
За нея под прикритието на кинокритик
И синче на богат търговец на едро
Татко рядко обясняваше нещо
Показваше ми, че няма по-велико от холивуд
От неговото детство и юношество няма по-велико
От мики маус няма по-велико от чарли чаплин
Детското кино култура на славейков бе храма
В който всяка неделя ме водеше
И ми показваше величието на холивуд
Още нямаше противоречия между френската левица
И холивуд и сегрегацията в сащ в онези времена
Когато татко беше млад и черен
Нямаше противоречие между величието
На холивуд и юманите дюманш най-красивата левица
Нямаше противоречие между холивудската красота
И красотата на френската левица най-красивата левица
На света две красоти еднакво най-велики
Виж казваше татко без да казва нищо
Никога не се отричай от величието на красотата
Никога не се отричай от величието на мики маус
Никога не се отричай от величието на красотата
На френската левица най-красивата левица на света
Ще дойдат времена когато
Син ще се опълчи срещу баща си
Жена срещу съпруга влюбени един срещу другия
Най-красивата левица на света ще се опълчи срещу мики маус
Срещу най-великата красота на холивуд
И тогава ще те накарат да избираш
И мошенници и лоши хора ще избират най-красивата
Левица на света срещу най-великата красота на холивуд
Или най-великата красота на холивуд срещу най-красивата
Левица на света мошеници с мошеници
Да не си посмял да избираш
Да не си посмял да заемаш страната
На моментния победител красотата е вечна
Победителите днес утре ще бъдат победени
Да не си посмял тогава да бъдеш
С утрешните победители на победителите днес
Тогава без да знам защо попитах татко как се казва
На английски и аз също и спорех с него, че се казва
Анд ай ту и татко свиваше рамене и влизахме в храма
На детското кино култура на площад славейков
И заедно боготворяхме мики маус
И мики маус отвръщаше с усмивката на мишка
Ми ту
Ноемврийски сивожълтеникав ден
Сивото е меко жълтото е топло денят е
Умиротворен като в края на болест сигурно
Така е след агонията наричана защо ли битка
После идва умиротворението мекия следобед
Площадката е същата съвсем като че ли
Две майки с току-що проходили деца като на сън
Тийнейджърка на люлката люлееща във скута
Приспивно и надвесено грижовно телефона си
Пазача прикован на пейката от полиомиелита
По-добре познат от детството като детски паралич
Достоен за игра за имитация площадката е същата
Съвсем като че ли наистина във мекия следобед
Тийнейджърката има още майка площадката е
Същата съвсем като че ли не е починало
Детето на една от майките
Egon Schiеle, Herbstbäume, 1911
Започнах да чета новата биография на Путин, чиито автори са разследващите журналисти Роман Баданин и Михаил Рубин, „Царь собственной персоной. Как Владимир Путин обманул всех нас“ (2025).
Поръчах книгата, за да направя рецензия за „Маргиналия“. Може да си представите изненадата ми, когато още в самото начало, на с. 16 попаднах на Владимир Якунин, приближения путински олигарх, свекър на собственичката на издателство „Поляндрия“ и мафиотски чадър („крыша“) над руското издание на „Времеубежище“.
На снимката имението на Якунин в Подмосковието на стойност 100 милиона долара и специално „кожухохранилище“, отделно помещение със собствен микроклимат за съхранение на дрехи от естествени кожи.
Чудесен „покрив“ и сейфруум за лисугера на един народ. За разлика от Шкловски на посещение в първия ГУЛАГ на Беломорканал, който се е чувствал там като жива лисица в кожухарски магазин, този лисугер от 2023-та спокойно си пребивава в „кожухохранилището“ на Якунини като у дома под мафиотската им крыша.
To be continued.
