Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и зелени гори
Не можели да удържат сълзите си когато чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори
Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил всички
Пътища на сухопътния остров на тази страна
Преди много време в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил
Всички пътища на сухопътния остров на тази страна
Незавършеният остров, корица Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov), сн. на четвърта корица Кирил Станоев
Тя спи в семейното легло на родителите си
Огромно за нея като леглото на одисей в итака издигнато
Около ствола на маслината на сънищата й с дълги листа
Която всеки момент ще разцъфне
С опнати ремъци от волската кожа
На неумолимостта на съдбата обагрени в пурпур
Наредена рамката гъсто украсена чудесно
Със сребро злато и слонова кост проблясващи
В мрака на очакването да се завърне
Шуртяща цялата в пяната на въртопа на желанието
Кръвта кръвта кръвта кръвта
Обагряща съня обагряща очакването
Обагряща момичешките страни и чаршафа
На който лежи мъртвата й майка
Penelope’s Bed
Ето ни пак в леглото под балдахина от марля
Ти си бременна в седмия месец никога повече
Няма да видя по-красиво тяло никога повече няма да вият
Така комарите обезумели по кръвта ти
Чакаме да пристигне кораба слизаме всеки ден
След като се излее пороя долу до пристанището
По димящия асфалт с наближаването на океана ти се повдига
От вонята на мазут окислен метал гниещи водорасли
Но искаш да слизаме всеки ден до големите води
Опасващи острова както великата река от която си родом опасва
Старогръцкия космос бразден от черноноси кораби
Ето ни пак тук откъдето сме родом архипелага и дунава
На хьордерлин ето на големите води протичането
Без да знаем че скоро ще ти изтекат водите
& Oceanus Fluvius
Тази алея в долината на смъртната сянка все не свършваше
Коридор на ужасите кръстосван напред и назад от сенките
На туристи какво правят тук нима всички отиват натам
Нима толкова рано сутрин всички отиват натам
В амфитеатъра на стадиона току-що бяха извлекли
Труповете от арената и беше страшно тихо защо
Няма отшумяваща глъчка на заситената тълпа
Тогава видях скъпото ти лице и тяло
Сякаш всичко беше свършило преди миг
Застинал преди хилядолетия когато милосърдно
Везувий беше запечатал агонията
Тази битка със смъртта на която бях мизерния зрител
На свети августин без да се обърна в правата вяра, а ти
Беше толкова красива онази сутрин в моргата
Amphitheater Pompeii
Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей
Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена
И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедерасти
Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад
Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите.
Relief with Orpheus and Eurydice
Чудовищни са много неща, но нищо
По-чудовищно от работника няма нещо
На което да не е способен защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове и свещеновъзвишената за небожителите
Земя непогубимата неуморима изтощава той с напористия плуг
Година подир година тласка и напъва той с конския род
И в аркадия останах хомо фабер смъртта
Ти дойде от тучните поля на тракия момиче дето големия истър
Тече плодовит баща на най-ароматните плодове на земята
Никога повече не чух това зряло пращене на сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен така благоуханни вътрешности
Не оцених даровете на тракия момиче чудовищни са много неща
Но нищо по-чудовищно от работника
Feat. Антигона в превод на Фр. Хьолдерлин
Толкова е красиво просто и страшно
Там където лава от недрата на най-красивата земя среща
Водите на онова вечнокрасиво винобагрено море
Пясъка е вулканичен мек и черен
Някъде тук неумолимата прегръдка на хадес повлича
Вечната девойка каквито са обикновено хемофиличките
Дори при последната среща в моргата
Толкова красива и млада си любима моя
Когато вървим по плажа на остия все едно сме на екскурзия
Полагаща се във всяка уважаваща себе си хуманитарна гимназия
Без да знаем, че вече сме на точното място в точното време
На вечния античен миг на ужас и красота на разходката по черния плаж
И погледа на персефона се среща с неговия за последен път
Под божествената слънчевата светлина
Ostia Black Sand Beach
