vs. archives

Маслини изкачват върха
В правилни благоговейни редици

Мириади цикади надават долу
Непоносими бойни крясъци

Космосът на трептящата жега е амфитеатър
В нажежения пясък бликове прескачат

С издължени членове на изящни членестоноги
Нескопени огнедишащи бикове

Едните помазват с елей младенеца
Други заглушават звънката му игра

Трети го забавляват със смъртоносни минойски салта
По пътя на всяка красива плът

Той е бездънносиньото разсеяно око
В сърцето на тишината на пладнето.

Високо над синьожелезните вълни
Изниква от вечерно море
Това е незавършения остров

Над самия микенски хребет
На недовършена планина сияещо бяло джудже
Не червен залезен гигант
Това е незавършения остров

Отново и отново самотен бетон
Със стърчаща ръждива арматура
Хилядолетни маслини папури в човешки ръст
Това е незавършения остров

Малки керемиденокафяви църкви
Тук таме със шпакловани кръпки
Склонове изронени до червена плът

И отново от вечното море
Изплува незавършения остров

На Мария Вирхов

Използваше балсам за коса
От сока на размразено месо

Маркираше територията си
Със станиолчета от дъвки

Любимия й филм беше
Човекът слон

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
След като я целуна
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна

Той излезе триумфиращ
От задръстената от народ
Тясна тоалетна в мазето на кафенето
Във вихъра на някакво движение
Бе пригладил косата си с вода
И обясни нещо важно на ухото й
Тя все още чакаше на опашката
Пред женската тоалетна

Домашен котарак лежи на зиданата печка,
Вечеря някой рано у дома си в шест.
И само аз мечтая за домашен
Арест.

Я преместете тая женска
В местенце с повечкото нар.
От Шекспир изтормозен пискаше
Комар.

Сега урока си научих точно:
Мълчанието, знае се, е злато…
Да бях научила това преди
Следствения изолатор.

Чак сега разбрах, че е наистина
Точно навръх полунощ изкрещя не веднъж
В абсолютната тишина сянка на съсед
На отсрещната тераса призова ме да се присъединя
Не се разочарова не се отчая не се отказа да крещиш
Когато ти отказах здравомислещо си каза да ти нямаш глас
И продължи да изкрещяваш в тишината на младото лято
Нито откъм шела на ботевградско шосе нито от панелката
Нито от кооперацията тип затворен комплекс нито отгоре
Никой не се присъедини тогава се качи на батута за смелост
И продължи ритмично да изкрещяваш при всеки подскок
Вчера ми беше пратила на вайбър съобщение препратено
От канал котета (тази група е за любители на котки)
На 31 май 23:59 викаме в прозореца „ляяятоо!!“
Пращайте го на всички които познавате за да
Целият град да вика! чак сега разбрах
Че е наистина и ти прекрачи границата
Отвъд която си само ти в истината на тишината
На младото лято ти крещиш

Това беше книжарница
На старото обръщало на детството
Където светът свършва
И беше щастлив

Това беше книжарница
Която се настани на мястото
На стара фалирала ново начало
Напомняне за пътя на всяка плът

Това беше книжарница
Мъртва дълго преди да умре
Витрина с декубитни рани
Ти каза: ще свърши зле

Сега е тобако дринкс & кофи

Бъдещето е чужда страна
Миналото е чужда страна
Сега е транзитен лагер