vs. archives

И негърчетата близнаци изрецитирали
Освобождаващите стихове развалящи магията

Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
Прекрасния бриз замира в короните на палмите
Като плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизано без всякакво злодеяние

Тогава една много стара негърка родила вече
Двайсет пъти в старата френска плантация за кафе
И нейния много стар съпруг също негър от тази плантация
Родили без да усетят че негърката е бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шанго и ошун
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво

Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо заличавали
Всякакви копнежи всякакви сънища всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука и носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг

Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и зелени гори
Не можели да удържат сълзите си когато чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори

Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил всички
Пътища на сухопътния остров на тази страна

Преди много време в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил

Всички пътища на сухопътния остров на тази страна

Незавършеният остров, корица Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov), сн. на четвърта корица Кирил Станоев

Тя спи в семейното легло на родителите си
Огромно за нея като леглото на одисей в итака издигнато
Около ствола на маслината на сънищата й с дълги листа
Която всеки момент ще разцъфне

С опнати ремъци от волската кожа
На неумолимостта на съдбата обагрени в пурпур
Наредена рамката гъсто украсена чудесно
Със сребро злато и слонова кост проблясващи

В мрака на очакването да се завърне
Шуртяща цялата в пяната на въртопа на желанието
Кръвта кръвта кръвта кръвта

Обагряща съня обагряща очакването
Обагряща момичешките страни и чаршафа
На който лежи мъртвата й майка

Penelope’s Bed

Ето ни пак в леглото под балдахина от марля
Ти си бременна в седмия месец никога повече
Няма да видя по-красиво тяло никога повече няма да вият
Така комарите обезумели по кръвта ти

Чакаме да пристигне кораба слизаме всеки ден
След като се излее пороя долу до пристанището
По димящия асфалт с наближаването на океана ти се повдига
От вонята на мазут окислен метал гниещи водорасли

Но искаш да слизаме всеки ден до големите води
Опасващи острова както великата река от която си родом опасва
Старогръцкия космос бразден от черноноси кораби

Ето ни пак тук откъдето сме родом архипелага и дунава
На хьордерлин ето на големите води протичането
Без да знаем че скоро ще ти изтекат водите

& Oceanus Fluvius

Тази алея в долината на смъртната сянка все не свършваше
Коридор на ужасите кръстосван напред и назад от сенките
На туристи какво правят тук нима всички отиват натам
Нима толкова рано сутрин всички отиват натам

В амфитеатъра на стадиона току-що бяха извлекли
Труповете от арената и беше страшно тихо защо
Няма отшумяваща глъчка на заситената тълпа
Тогава видях скъпото ти лице и тяло

Сякаш всичко беше свършило преди миг
Застинал преди хилядолетия когато милосърдно
Везувий беше запечатал агонията

Тази битка със смъртта на която бях мизерния зрител
На свети августин без да се обърна в правата вяра, а ти
Беше толкова красива онази сутрин в моргата

Amphitheater Pompeii