vs. archives

2
Атлантическия океан е ритъма
На радостния триумфален сблъсък
На пружиниращата плът на вълна
С пружиниращата плът на вълна
На най-пружиниращата женска плът
На оттеглящата се вълна с най-пружиниращата
Мъжка плът на прииждащата вълна
Ритъма сънуван от майка на танкера
Ритъма сънуван от бебето й ритъма на радостта
На триумфалния сблъсък на най-пружиниращата
Най-женската плът на оттеглящата се вълна
С най-пружиниращата мъжка плът на прииждащата
Този сблъсък е ритъма на атлантическия океан
Този сблъсък е бебето в утробата на танкера
Насред океана в неспирния ритъм
На сблъсъка на женската и мъжката плът
На женската и мъжката вълна ритъма
На радостния им триумфален сблъсък
В бебето в утробата на танкера насред океана
В спомена за триумфиращия ритъм на атлантическия океан
Във всяко египетско робство на всяка суша
В сянката на всеки бряг, който е умирането
Триумфиращата радост на спомена
За сблъсъка на оттеглящата се и прииждащата вълна
Радостта радостта радостта радостта
На ритъма на атлантическия океан
Триумфиращата радост на ритъма на океана

(to be continued)

Cabo de Roca, Portugal

1
Искам да възпея атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини
Големите води под твърдта създадена от господ
Както и големите води над твърдта
Където него вече го няма, но той раздели
С твърдта горната от долната вода, в която
Да се отразява величественото му отсъствие
Величествено отразено във величието на океаните
В големите води под твърдта искам
Да възпея несъществуващия остров на свободата
Искам да възпея несъществуващата свободна
България на непобедилото априлско въстание
Искам да възпея атлантическия океан
Свободата свободата свободата свободата
В която се отразява великото отсъствие на господ
Отразено във величието на водите под твърдта
Във величието на атлантическия океан
Омиващ несъществуващите ми родини

(to be continued)

Cabo da Roca, Portugal

Когато бях млад поет, мразех майка ми.
Но бях добре възпитан и дресиран от нея.
Като всеки добър футурист при всеки скандал
я наричах най-накрая чисто и просто курва.
А тя се грижеше за мен, когато доста често
съвсем не бях добре с главата.
Тя не коментираше, че съм зле с главата.
С месеци ми правеше рибена чорба от мерлуза
която имаше вкус на течна пепел.
Когато след месеци някой ден поисквах допълнително
тя разбираше, че започвам да се оправям.
И скандалите както си трябва започваха отначало.
Като всеки добър футурист я наричах курва.
Като бях млад поет мразех майка си.
А тя се грижеше за мен, когато често
съвсем не бях добре с главата.
Сега седя в кафенето на флорентинските футуристи
и на големия поет Дино Кампана
и си спомням за майка ми.

Le Guibbe Rosse, сн. Вл. Сабоурин

Заглавието „Градинарят и смъртта“ (2025) е откраднато от книгата на Владимир Сабоурин „Работникът и смъртта“ (2016).

Георги Господинов е крадец.

Всеки, който вярва в неприкосновеността на интелектуалната собственост като основа на всяко автентично творчество, трябва да реагира на това.

Когато олодумаре всемогъщия бог
Ходеше по тази планета имало само огън
Огън и пламтящи скали олодумаре решил
Да има земя с планини равнини и савана
Там дето огъня бушувал най-яростно
След като бога го укротил останали
Огромни и много дълбоки падини
В най-дълбокото се родил олокун океана
Той е най-старата мъжка йемая
Женската йемая е майката царица
Защото тя е водата сладка и майчина
Майка над всичко що живее на земята
Ако тя не вали не расте сладката царевица
Така се родили водата океан и водата майка

I
Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня дори най-стария негър
Нито има млад който да иска да го чуе
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с алчната бледост на смъртта
Този демон с квадратна глава взел и завардил
Всички пътища на тази страна водещи от морето
Към планините и от планините към морето

II
Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и гори
Не можели да удържат сълзите си като чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори

III
Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно незабелязано и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух напълно прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо изличавали
Всеки копнеж всеки сън всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг

IV
Тогава една много стара негърка родила вече
Дванайсет пъти в стара френска плантация за кафе
И нейния много стар мъж негър от плантацията
Родили без да усетят, че негърката била бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шангò и ошун
Те си приличали като две зърна кафе
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво

V
И негърчетата близнаци изрецитирали в един глас
Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
А прекрасния бриз замира в очакване в короните на палмите
Като бодливия плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизана белезникавата пулпа без всяко злодеяние

VI
И пътищата отново станали видими и проходими
Отново се очертали насред пущинака без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки децата си
И заварения на брега се изкачил в родните планини
И заварения в планините слязъл към безродното море

& Jimaguas, Pareja de Ibelles, Santeria Lukumi Yoruba

И пътищата отново станали проходими
Отново се очертали без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки деца
И заварените на брега се изкачили в родните планини
И заварените в планините слезли към родното крайбрежие

И негърчетата близнаци изрецитирали
Освобождаващите стихове развалящи магията

Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
Прекрасния бриз замира в короните на палмите
Като плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизано без всякакво злодеяние

Тогава една много стара негърка родила вече
Двайсет пъти в старата френска плантация за кафе
И нейния много стар съпруг също негър от тази плантация
Родили без да усетят че негърката е бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шанго и ошун
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво

Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо заличавали
Всякакви копнежи всякакви сънища всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука и носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг