Искам да възпея атлантическия океан На всички съзнания преляти в едно Електриковосиния неонов кръг Над главите на кандидат-студенти насядали В кръг на празната площадка на празно общежитие Искам да възпея атлантическия океан На всеки иманентен опит на нашата заедност На преплисването на съзнанието От една чаша в друга трансцендентното преплисване В чашата на океана на всички съзнания Електриковосиния неонов кръг над всички глави Потопени в упойващия океан на заедността Искам да възпея атлантическия океан На всички съзнания преляти в едно Електриковосиния неонов кръг над всички глави Искам да възпея атлантическия океан На самопознанието като капка в пенливата чаша На трансцендентния океан на всички съзнания В електриковосиния океан на всички съзнания Искам да възпея атлантическия океан
4 Искам да възпея атлантическия океан Омиващ бреговете на всички родини по избор Португалската родина на морска ода Американската родина на възпявам електрическото тяло Всички португалии и всички америки на свободния избор Който е по-голям от всяка възможна родина Който е по-голям от всеки възможен избиращ Възпявам английския и испанския на летището в хюстън Възпявам тропическата буря през октомври Неразличима в хюстън хавана сантяго Възпявам машината за букети на входа Възпявам троновете за лъскане на обувки Възпявам абсолютното нищо тук-таме с еднофамилни къщи Възпявам абсолютното нищо на свободата Възпявам тексас подобен на марс Възпявам всички португалии и всички америки На свободния избор без достатъчно основание Свободата свободата свободата свободата Без необходимо и достатъчно основание Възпявам морска ода възпявам електрическото тяло Възпявам тексас подобен на марс Възпявам океана подобен на старогръцкия космос Възпявам атлантическия океан
Искам да възпея атлантическия океан Индиговооранжевия хоризонт на запад На незалязващото слънце спряло над океана Смелата визия, че пътувайки на запад Може да се стигне до западните индии Не по крайбрежието на познатото Не покрай носовете на надеждата Напролом през големите води под твърдта Готови всеки миг да се продънят в нищото Искам да възпея хитроумността на генуезеца Хитроумната отчаяно смела рационална вяра В сферичната направа на твърдта Теория като всяка друга теория На която няма как да заложиш живота си Който може да бъде заложена само на голата вяра Хитроумната отчаяно смела рационална вяра В индиговооранжевия хоризонт на запад На незалязващото слънце спряло над океана Хоризонт на очакване и хоризонт на събитие Искам да възпея атлантическия океан Величавите води под твърдта готови Всеки момент да се продънят в нищото Под незалязващото спряло слънце На индиговооранжевия хоризонт на запад Над величавия океан, в който се отразява Възможността за отсъствие на всяка твърд Нищото на отсъствието на господа в чист вид Отразено във величието на атлантическия океан Искам да възпея този океан Под индиговооранжевия хоризонт На величавото отсъствие на всяка твърд Искам да възпея атлантическия океан
2 Атлантическия океан е ритъма На радостния триумфален сблъсък На пружиниращата плът на вълна С пружиниращата плът на вълна На най-пружиниращата женска плът На оттеглящата се вълна с най-пружиниращата Мъжка плът на прииждащата вълна Ритъма сънуван от майка на танкера Ритъма сънуван от бебето й ритъма на радостта На триумфалния сблъсък на най-пружиниращата Най-женската плът на оттеглящата се вълна С най-пружиниращата мъжка плът на прииждащата Този сблъсък е ритъма на атлантическия океан Този сблъсък е бебето в утробата на танкера Насред океана в неспирния ритъм На сблъсъка на женската и мъжката плът На женската и мъжката вълна ритъма На радостния им триумфален сблъсък В бебето в утробата на танкера насред океана В спомена за триумфиращия ритъм на атлантическия океан Във всяко египетско робство на всяка суша В сянката на всеки бряг, който е умирането Триумфиращата радост на спомена За сблъсъка на оттеглящата се и прииждащата вълна Радостта радостта радостта радостта На ритъма на атлантическия океан Триумфиращата радост на ритъма на океана
1 Искам да възпея атлантическия океан Омиващ несъществуващите ми родини Големите води под твърдта създадена от господ Както и големите води над твърдта Където него вече го няма, но той раздели С твърдта горната от долната вода, в която Да се отразява величественото му отсъствие Величествено отразено във величието на океаните В големите води под твърдта искам Да възпея несъществуващия остров на свободата Искам да възпея несъществуващата свободна България на непобедилото априлско въстание Искам да възпея атлантическия океан Свободата свободата свободата свободата В която се отразява великото отсъствие на господ Отразено във величието на водите под твърдта Във величието на атлантическия океан Омиващ несъществуващите ми родини
Когато бях млад поет, мразех майка ми. Но бях добре възпитан и дресиран от нея. Като всеки добър футурист при всеки скандал я наричах най-накрая чисто и просто курва. А тя се грижеше за мен, когато доста често съвсем не бях добре с главата. Тя не коментираше, че съм зле с главата. С месеци ми правеше рибена чорба от мерлуза която имаше вкус на течна пепел. Когато след месеци някой ден поисквах допълнително тя разбираше, че започвам да се оправям. И скандалите както си трябва започваха отначало. Като всеки добър футурист я наричах курва. Като бях млад поет мразех майка си. А тя се грижеше за мен, когато често съвсем не бях добре с главата. Сега седя в кафенето на флорентинските футуристи и на големия поет Дино Кампана и си спомням за майка ми.
Когато олодумаре всемогъщия бог
Ходеше по тази планета имало само огън
Огън и пламтящи скали олодумаре решил
Да има земя с планини равнини и савана
Там дето огъня бушувал най-яростно
След като бога го укротил останали
Огромни и много дълбоки падини
В най-дълбокото се родил олокун океана
Той е най-старата мъжка йемая
Женската йемая е майката царица
Защото тя е водата сладка и майчина
Майка над всичко що живее на земята
Ако тя не вали не расте сладката царевица
Така се родили водата океан и водата майка
I Преди много години в незапомнените времена За които не си спомня дори най-стария негър Нито има млад който да иска да го чуе Един демон с квадратна глава наполовина Червендалеста с цвят на свежопролята кръв Наполовина бледа с алчната бледост на смъртта Този демон с квадратна глава взел и завардил Всички пътища на тази страна водещи от морето Към планините и от планините към морето
II Хората от крайбрежието заварени от появата На демона с квадратна глава разделена на две Навътре в сушата плачели когато вятъра карал Да пее гората както пеят вълните на родния бряг Заварените на брега жители на планини и гори Не можели да удържат сълзите си като чували Песента на вълните напомняща им за песента На техните родни планини и зелени гори
III Да пътуваш по завардените от демона пътища Означавало неизбежно незабелязано и невидимо да умреш Стените били невидими стени от въздух напълно прозирни Като светлината на най-слънчевия божи ден Завардените и заличени пътища невидимо изличавали Всеки копнеж всеки сън всяка надежда Хората се разболявали от тъга скука носталгия Заварения на брега умирал далече от родните планини Заварения в планините умирал далече от родния бряг
IV Тогава една много стара негърка родила вече Дванайсет пъти в стара френска плантация за кафе И нейния много стар мъж негър от плантацията Родили без да усетят, че негърката била бременна Еднояйчни близнаци ориша деца на шангò и ошун Те си приличали като две зърна кафе Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат И дървени кръстчета от абаносово дърво
V И негърчетата близнаци изрецитирали в един глас Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли Нежните негри отмерено замахват с камите си Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние А прекрасния бриз замира в очакване в короните на палмите Като бодливия плод на гуанабано сърцето на демона Бива пронизана белезникавата пулпа без всяко злодеяние
VI И пътищата отново станали видими и проходими Отново се очертали насред пущинака без да ги възстановяват Нито работници в потта на челото си Нито жени раждащи в болки децата си И заварения на брега се изкачил в родните планини И заварения в планините слязъл към безродното море
& Jimaguas, Pareja de Ibelles, Santeria Lukumi Yoruba
И пътищата отново станали проходими Отново се очертали без да ги възстановяват Нито работници в потта на челото си Нито жени раждащи в болки деца И заварените на брега се изкачили в родните планини И заварените в планините слезли към родното крайбрежие
