vs. archives

В спомена те бяха като залязващи слънца
като гащеризони на затворници в гуантанамо
спираха дъха на прелитаща птица
течаха по брадичката като мъзга на хетера
татко каза това манго може да възкреси мъртвец
да го окъпе в топла залезна светлина
по добре ислямист в гуантанамо отколкото
затворник в подземното царство
щом спира дъха на прелитаща птица
ще спре дъха и на покойния и после
с пълни гърди ще си поеме дълбоко дъх
щом потече по брадичката като мъзга на хетера
ерос може да победи танатос мислех си
татко каза това манго може да възкреси мъртвец
ето слагам по едно пред теб татко мамо сирма

Ние сме архипелаг в океана на нищото
Зад гърба ни расте величествената черна от корена
до самата грива вълна на океана на нищото
Безшумното й сгромолясване е невидимо само
в спомена за миг като сянка я мярваме
Изплувайки под ослепителната светлина
гръцкото слънце заливащо абсолютния щил
замръзналите в абсолютна тишина
над главите ни вълни на океана на нищото
Възправили чела към ослепителната светлина
Ние сме архипелаг в океана на нищото.

Ние сме архипелаг в океана на нищото
Зад гърба ни расте величествената черна
от корена до самата грива вълна на океана на нищото
Безшумното й сгромолясване е невидимо само
в спомена за миг като сянка я мярваме
Изплувайки под ослепителната светлина
гръцкото слънце заливащо абсолютния щил
замръзналите в абсолютна тишина
Над главите ни вълни на океана на нищото
Ние сме архипелаг в океана на нищото.

Как се изпепеляват минзухари
Как се изпепеляват игриви погледи
Как се изпепелява кръвта на живота
Напът да протече същата сутрин

ИО беше на месеци когато я оперираха от херния на пъпчето или както там се казва беше пъпчето абсолютната връзка със света на топлата майчинност

Няма да забравя ужаса и почудата в погледа и крясъка й когато я изкараха след операцията излязла от междинните селения на анестезията изоставена в един свят на абсолютна самота и студенина

Винаги, навсякъде изпитвам и ще изпитвам до сетния си час смекчаван в мигове на щастие и самозабрава но завръщащ се този бебешки ужас и почуда на детето човешко от абсолютната самота и студенина на света.

Ослепителна над застиналата вълна на планината
Ослепителна над ръждата потекла от перилата
Ослепителна над сивите вълни на северно море
Ослепителна над мъртвороденото ново строителство
Ослепителна над ледовете на северния ледовит океан
Ослепителна над сумрачния коридор на нощна болница
Ослепителна над стоманените вълни на атлантика
Ослепителна над извозваната за операционната старица
Ослепителна над пурпурните вълни на индийския океан
Ослепителна над най-чистата рана
Ослепителна над ослепителните вълни на тихия океан
Ослепителна над пробуждането след операция
Ослепителна над застиналата вълна на планината
Ослепителна над сивите вълни на северно море
Ослепителна над ледовете на северния ледовит океан
Ослепителна над стоманените вълни на атлантика
Ослепителна над пурпурните вълни на индийския океан
Ослепителна над ослепителните вълни на тихия океан
Ослепителна Ослепителна Ослепителна Ослепителна

чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
аз идвам от нищото на космоса
аз идвам от космоса на нищото
аз идвам от океана на нищото
чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
искам да плача но нямам сили
искам да плача вие сте човешки същества
чувам гласовете ви искам да плача
но нямам сили аз идвам от нищото на космоса
аз идвам от от космоса на нищото
аз идвам от океана на нищото
чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
искам да плача но нямам сили
аз идвам от океана на нищото

На AB

Поезията е топлия поток превръщащ
ледената канара в зелен остров потока
Носещ в себе си стада китове огромни майки
сълзящи тлъсто мляко огромни радостни
Бебета плацикащи се в топлата околоплодна
течност на майчиния поток миришещ на мляко
Топлия меденоточив флуид на сладкогорчивия ерос
Топлия млякоточив флуид на майчиния поток

Поезията е железен рой членестоноги
жужащ около желязната царица майка
Желязната царица във всеоръжието на мига
на зачеването желязната майка на железния
Рой членестоноги жужащ като всички войни
от всички черноноси кораби пристигнали под троя
По неумолимата сивожелязна воля
на неумолимата сивожелязна съдба
Железен рой разумни членестоноги

Поезията е топлия поток миришещ на мляко
Поезията е железния рой жужащ във всеоръжие

Океанския бриз и скоростта
развява косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист
с крайчеца на окото улавям
детския ти белег непогрешимия знак
на фонтанелата на черепа
това наистина си ти отмятам глава
като безкрайно благодарна
доскорошна девственица оставям се
на океанския бриз и скоростта
развяващи косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист знам
че нищо лошо не може да ми се случи
това наистина си ти това е наистина

Да се срещнем отново
Да дойде жената, която най-сетне
Да ме освободи от девствеността
Да ми дойде за първи път
Да дойде за първи или втори път месията
Да дойде куриерката която харесвам
Да дойде мъжа с големите ръце
Да дойде отново тази вечер музата
Да дойде мъжа, който извива врата ми

Назад до изпукване докато свършва
Да дойде небесната блондинка
Да дойде отново франческа говореща
на някакъв български странен като моя
Да не ми дойде да не ми дойде да не ми
Да дойде жената, която да ми върне девствеността
Да дойде мъжа, от който да поискам дете
Да дойде разхлаждащия океански бриз
Да се срещнем отново