vs. archives

Ослепителна над застиналата вълна на планината
Ослепителна над ръждата потекла от перилата
Ослепителна над сивите вълни на северно море
Ослепителна над мъртвороденото ново строителство
Ослепителна над ледовете на северния ледовит океан
Ослепителна над сумрачния коридор на нощна болница
Ослепителна над стоманените вълни на атлантика
Ослепителна над извозваната за операционната старица
Ослепителна над пурпурните вълни на индийския океан
Ослепителна над най-чистата рана
Ослепителна над ослепителните вълни на тихия океан
Ослепителна над пробуждането след операция
Ослепителна над застиналата вълна на планината
Ослепителна над сивите вълни на северно море
Ослепителна над ледовете на северния ледовит океан
Ослепителна над стоманените вълни на атлантика
Ослепителна над пурпурните вълни на индийския океан
Ослепителна над ослепителните вълни на тихия океан
Ослепителна Ослепителна Ослепителна Ослепителна

чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
аз идвам от нищото на космоса
аз идвам от космоса на нищото
аз идвам от океана на нищото
чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
искам да плача но нямам сили
искам да плача вие сте човешки същества
чувам гласовете ви искам да плача
но нямам сили аз идвам от нищото на космоса
аз идвам от от космоса на нищото
аз идвам от океана на нищото
чувам гласовете ви
вие сте човешки същества
искам да плача но нямам сили
аз идвам от океана на нищото

На AB

Поезията е топлия поток превръщащ
ледената канара в зелен остров потока
Носещ в себе си стада китове огромни майки
сълзящи тлъсто мляко огромни радостни
Бебета плацикащи се в топлата околоплодна
течност на майчиния поток миришещ на мляко
Топлия меденоточив флуид на сладкогорчивия ерос
Топлия млякоточив флуид на майчиния поток

Поезията е железен рой членестоноги
жужащ около желязната царица майка
Желязната царица във всеоръжието на мига
на зачеването желязната майка на железния
Рой членестоноги жужащ като всички войни
от всички черноноси кораби пристигнали под троя
По неумолимата сивожелязна воля
на неумолимата сивожелязна съдба
Железен рой разумни членестоноги

Поезията е топлия поток миришещ на мляко
Поезията е железния рой жужащ във всеоръжие

Океанския бриз и скоростта
развява косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист
с крайчеца на окото улавям
детския ти белег непогрешимия знак
на фонтанелата на черепа
това наистина си ти отмятам глава
като безкрайно благодарна
доскорошна девственица оставям се
на океанския бриз и скоростта
развяващи косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист знам
че нищо лошо не може да ми се случи
това наистина си ти това е наистина

Да се срещнем отново
Да дойде жената, която най-сетне
Да ме освободи от девствеността
Да ми дойде за първи път
Да дойде за първи или втори път месията
Да дойде куриерката която харесвам
Да дойде мъжа с големите ръце
Да дойде отново тази вечер музата
Да дойде мъжа, който извива врата ми

Назад до изпукване докато свършва
Да дойде небесната блондинка
Да дойде отново франческа говореща
на някакъв български странен като моя
Да не ми дойде да не ми дойде да не ми
Да дойде жената, която да ми върне девствеността
Да дойде мъжа, от който да поискам дете
Да дойде разхлаждащия океански бриз
Да се срещнем отново

Ти ми подари хартиена роза
не, не беше така изпросих си я
в прилив на смелост една сутрин
насред северния ледовит океан
след като бях завел детето на училище
навръщане минах през денонощния
за кафе ти любимата ми беше на смяна
като те виждам всеки път ми се приисква
да съм як батка от тия дето те ухажват
теб яката кака най-яката кака в махалата
тази сутрин ти майстореше след часа пик
на ставащия най-рано пролетариат
примесен тук таме с млади наперени ченгета
ти майстореше хартиени рози
от невзети от клиентите касови бележки
в пристъп на смелост след прекосяването
на северния ледовит океан те помолих
за една бяла роза от касови бележки
с усукани като връхчета на джойнт стъбла
омотани с тиксо ти дружелюбно и небрежно
каза имам цял куп и ми подаде розата
ти любимата ми белонога от денонощния
тя стои вече от години на мястото ми
за писане вдясно под монитора хартиена
бяла роза на рая от любимата ми
белонога от денонощния на ъгъла.

Тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш
и заставаш на ръба стоиш в смътно очакване
тези кули от облаци тези кобалтови бойници
тази безшумна война майка на всички неща
това благо спокойно незабележимо протичане
тези усмихнати води очи с менящ се цвят
за да установиш цвета трябва да полетиш
тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш

Знам че сънувам но чувам
самолет минава безшумно над света гора
чувам реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
чувам първите пролетни птици
в божественото нищо на тишината

чувам дишането ти

в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам
дишането ти в реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
в пролетното божествено нищо на тишината
в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам дишането ти
в реактивната следа над света гора

Пак минах покрай онова място
на изхода от града каменоломните по които
бях воден като нямо добиче неможещо
да говори с теб затворник строг режим
без право на кореспонденция през първите
две години пак минах покрай онова място

Тази странна страна този странен град
в подстъпите на чието летище е лабиринта
на гетото лабиринта на каменоделските работилници
това казва всичко за тази страна този град
подземното царство царство на сенките
разположено на територията на земния рай
за това наистина се иска зло умение
за това наистина се иска зловещ мерак
пак минах покрай онова място

Благодаря че ме освободи благодаря
че отвърза муцуната на вола благодаря
че разреши кореспонденцията на затворника
строг режим след първите две години
когато можех да общувам с теб само по каменоломните
само по каменоделските работилници
само в лабиринта на подземното царство
само в лабиринта на царството на сенките
разположено на територията на земния рай

Благодаря ти че излязохме на крайокеанската
магистрала благодаря ти че сложи ръка
на коляното ми и каза аз съм тук

Простих на дъщеря ми
без да ми е искала прошка естествено
не й поисках прошка още не съм дорасъл
заведох я на любимия й италианец
направихме домашна киновечер по нейно желание
с избран от нея филм който се оказа
един от най-любимите ми старогръцка трагедия
тя го догледа което се случва рядко
чувствах се като с майка й блажено благодарен
тя веднага си легна след филма
не можах да заспя докъм четири
приспах се с порно едвам станах
в шест да направя горещ шоколад
и да проконтролирам излизането
за училище под точен час зарекох се
на следващия ден на прошката
когато ще е нейната бар мицва
следвам ритуала на либералните общини
все забравям как се казва при момичетата
задължително да й поискам прошка.