vs. archives

Първото момиче в живота ми
носеше името гергана какво име само

Не си спомням нищо за гергана
освен името й гергана какво име само

Името мама е първото с което започваме
да назоваваме себеподобните си същества

Нечие име ще е последното, което ще произнесем
може би с последния си сетен дъх

Татко сирма йоана първото което
казваме за Господа след това, че е
баща

и че е на небесата е да се свети името му
не си спомням нищо за гергана

освен името й гергана какво име само
име на нейната градина на белите й крака

Първото момиче в живота ми
носеше името гергана какво име само

Името на първото момиче, за което
не си спомняш нищо освен името

За мене казват, че съм певец на грозното
че виждам във всичко истинния му поглед
аз лично бих предположил просто ненадживян
детски садизъм превърнат директно в поезия
спомням си как веднъж един съсед от махалата
изнасили пред очите ми съвсем малко коте
с пръчка в дупето аз стоях до него и гледах
по-късно когато на мен ми се изредиха
войници по време на парижката комуна
аз също гледах отстрани как ме изнасилват
и си спомнях за крясъците на котето в това
имаше повече елементарна справедливост
отколкото някаква естетика на грозното

Първо впечатление: нещо огромно
придружено от малка жена с дребни черти

Както когато дванайсетгодишно дете
разхожда огромен кафяв дог

(Следва дълга пауза: храня се, пия кафе
пиша стихотворение, не гледам извън екрана)

Ставам да отсервирам още замаян от писането
и лице в лице се сблъсквам с огромния дог

Тя е поне глава над мен с огромно манто
от огненорижави лисици сякаш току-що одрани

Мига в който не успявам да кривна встрани
от неумолимата й траектория е безкраен

Както когато комета наближи слънцето
директно преминаване на замръзналите вещества

От твърдо в газообразно състояние без
течна фаза поради много ниското налягане

Със смехотворно детско неверие съзирам
в замръзналия миг под огромното лисиче

Манто нещо като черни кожени бикини
за садомазо върху тяло на великан

Малкото същество придружаващо това
разсеяно потънало в себе си седи на масата

Чак сега виждам, че не е дете разхождащо дог
а спретната неулична проститутка миньонка

Голямото същество в замръзналия миг пред мен
не е колежката й тя е вечноженственото.

На рождения ти ден е
Равноденствието на сивотата
С кървавочервените ти устни
По средата кървавочервени в сивотата

На рождения ти ден е
Когато опрощаваш греховете
На сивото човечество в мое лице
С кървавочервените си устни

На рождения ти ден е
Деня на даровете на твоите влъхви
Които целуват краченцето на щастието
Шибаното яко писане със синя панделка

С червена някаква блондинка
За тебе, прасчо, чувам отвисоко

Когато за първи път влезе
в стаята ми ти беше съвършенство
от пухкавост съвършенство, което помолих
да щипна по бузата може ли попитах
не точно като сваляч още по-малко
като дефлоратор по-скоро като връстник
в детска игра може ли да те щипна
по бузата и ти не ми се подигра ти знаеше
нещо за мен, което мъжкото ми аз
тогава още беше далече много далече
от това да знае за себе си ти девственицата
с пухкави бузи го знаеше

Ти най-пухкавата кифла с най-изтънчен
нетукашен пълнеж не ме взе за нещо не добре
ти каза просто добре аз те щипнах и изведнъж
усетих как великолепната девственица
пред мен бе на път да ме лиши от девственост
ти най-пухкавата кифла с най-изтънчен
жест ме покани да бъда мъж ето вземи ме
докато някакъв съвършено пухкав дементор
извади с памук душата ми докато влизах в теб
и ми я показа омесена с твоята кръв и болка

въпреки кръвта и болката полепнали по нея
докато я израждаше тя беше също като теб
девственица с пухкави бузи

Тези дни си мислих за самотата
без да мрънкам разбира се
дебит кредит принадена стойност
без самота няма писане
писането води до самота
писане самота писане прим
самота писане самота прим
сметките излизат не те лъжат в сметката
какво повече може да иска човек от живота
какво повече може да иска поет от живота
какво повече може да иска честен човек
малко ебане би ми се отразило добре
може би дори на писането
моля без съобщения на лични
но може и да се отрази зле или никак
а ебане заради самото ебане си е перверзия
поезията сама по себе си впрочем също
нещо се отплеснах трябваше да пиша
за тъпата рима свобода самота
а, да благодаря на всички
които ми дадоха да разбера
че съм свободен по недвусмислен начин
с шут в гъза обичам тъпите неща
не обичам римите не ги обичам
дъщеря ми ме роши по таралежа
стига толкова по темата

Малкото моторче на малкото ти сърце
Те тласка безспир като електрическо влакче
През целия апартамент спираш
На малката ми запустяла гара
Питаш как си момче готов ли си

Малката кръв пулсира приижда
Разбива се в брега на океана от кръв където
Седя и чакам прилива надигнат
От могъщата страшна луна на женствеността
Питаща как си момче готов ли си

След десетки хиляди поколения ти
Ще родиш онзи, който ще спре пред мен
Със сини очи и рижав перчем ще попита
Как си момче готов ли си дъщеря ти
Ме роди за спасението на всички

Консултанта закъсняваше
откриваше се една от онези панорами
внушаващи чувството за свобода
струващо десетки хиляди
под куршуменосиньо облачно небе
напомнящо за франкфурт от далечна младост
отдясно със състарения соц на телевизионна кула
отляво с чисто новото златно лъщене
на православни кубета съвършената абревиатура
на един селски скайлайн
родината като на длан каквато
не я бях виждал изпълнена с чуждостта
на познато лице покрито с геометричната паяжина
на лицевото разпознаване, не не искам
да те познавам толкова откровено гола
в претенцията ти на провинциален мегаполис
искам час по-скоро да се прибера у дома

в отговарящата на истината махала

Когато ти бавно умираше
започнаха да строят офис сграда
която запушваше гледката от изток

Апартамента е чист юг и чист запад
но рано сутрин много рано за мен
аз съм сова ти си чучулига

В сияйната празнота между две кооперации
откъм черупката на шел на ботевградско
шурваше за кратко, но достатъчно за щастието ти

на чучулига потока млада светлина
и аз знаех, че окъпана в росата й ти
ще се върнеш в леглото когато

Ти бавно умираше започнаха да строят
офис сграда запушваща гледката от изток
сградата е вече построена ти не се връщаш

В леглото окъпана като чучулига
в сияйната празнота на изтока

Обикновено говорим за малки течове
от нашата тераса кротко си говорим

Обикновено пуска абсорбатора в 5:30 сутринта
и целия цигарен дим нахлува в стаята ми

Обикновено ме засича когато ходя за мляко
и някак приповдигнато ме нарича добър баща

Това е съседа от долния етаж
един от отговорниците по реалността