vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Баницата ти

Пристигах и слънцето ти изгряваше
от запад от последния люлин
знам, че жените си мерят баниците
като мъжете пишките, но твоята
изгряваше от запад от последния
люлин съизмерваше се само
с топлотата на собствените ти ръце

Пристигах в последния люлин
и слънцето ти изгряваше от запад
от долината на смъртната сянка
изгряваше съизмеримо само с топлотата
на собствените ти ръце помазани
с олиото на елея на помазанието
с полепнали трошички сирене

Съизмерваше се само с топлотата
на собствените ти ръце погалващи за последно
корите преди да ги предадеш на неизгарящия
огън на неизгарящата къпина на любовта ти
и тогава слънцето ти изгряваше от запад
от последния люлин съизмеримо само
с топлотата на собствените ти ръце

Топлотата ти е скала моя крепост моя бог мой високата ми кула щит мой високата ми кула.

На празната детска площадка

Триколка с жълто кормило и червен багажник
Зелена костенурка на сини колелца
Бяло конче на черни петна с черна грива
и яркочервено седло като на зоро с жълти колелца
Бяло конче без черни петна с черна грива
и яркочервено седло като на зоро с червени колелца
Бял мерцедес с черна седалка и черна облегалка
Розова бебешка количка само рамката без кош
Бебешко столче за хранене истинско не играчка
Триколка със синьо кормило и червена седалка без багажник
Мириада разноцветни формички за пясък
край пясъчника покрит с платнище
Тротинетка триколка с оранжеви колелца
Пролетен предиобед няма жива душа
С ИО пораснахме тук Сирма беше жива
и идваше понякога да ни види

Хайде да продължим оттам

Хайде да продължим оттам
откъдето не почнахме преди години
ти беше блондинка от варна първи курс
много строга и много умна блондинка
при такова пиршество на красотата никога
не съм настоятелен дадох ти предостатъчно
време за размисъл не смяташ ли

Хайде да продължим оттам
откъдето не почнахме преди години
ти стоеше пред мен на напълно публично място
не се предполагаше нищо непристойно
още по-малко мистично, но изведнъж
усетих наоколо беше вторник, а в сферата
около теб в която незнайно как бях
попаднал беше шеметен шабат

Хайде да продължим оттам
оттам откъдето не почнахме преди години
ти седеше на изтърбушения ми разтежим
диван купен с писателски хонорари
и беше облечена в кръвта на светлината
лееща се през червените общежитийни пердета
кръвта на изкуплението която не пожела
да споделиш с мен при такова кърваво пиршество
на красотата никога не съм настоятелен

Хайде да продължим оттам откъдето
не почнахме преди години дадох ти предостатъчно
изтичащо време за размисъл не смяташ ли

Мъртвите са на ръка разстояние

Мъртвите са на ръка разстояние
те сядат на масата, когато говориш с дъщеря си
те минават като полъх или лека вибрация
разместват невидимо малки предмети
издават непонятни звуци като на къртици
вперили поглед в божествената светлина
почукват с показалец по рамото
хващат за лакътя невнимателна ръка
лекичко спъват на равно място
те не искат да променят нищо те знаят
че света е съвършен познали щастието
да си жив само се опитват да напомнят
за щастието да си жив на ръка разстояние
мъртвите не искат жертва искат милост
на живите към самите себе си

Ден на мъртвите, ИКЕА 3 p.m.

Чаени свещички три стека по сто
времетраене на горенето два часа

Свещ в стъклена чашка бяла скандинавска гора
две бройки времетраене на горенето двайсет часа

Днес една от двайсетте часа

Този поглед (2)

Този поглед
поглед през прозореца
който само тя вижда
в който времето спира
като пантера пред скок
като светѐне на съботата
като проиграване на младенец
в непразна утроба
като предутринната дрезгавина
преди влизането в йерусалим
като отваряне на небесата
като вечността която иска наслада
като насладата която иска вечност
най-страшния грях смъртния грях
на всички смъртните грехове е
да не познаеш този поглед

Да не познаеш този поглед

Този поглед
поглед през прозореца

който само тя вижда
в който времето спира
като пантера пред скок
като светѐне на съботата
като проиграване на младенец
в непразна утроба
като предутринната дрезгавина
преди влизането в йерусалим
като отваряне на небесата
като вечността която иска наслада
като насладата която иска вечност
най-страшния грях смъртния грях
на всички смъртните грехове е
да не познаеш този поглед

Безкрайния път на завръщане у дома

Пътувам от векове по безкраен път
вечен евреин летящ холандец стока
в трюма на роботърговски кораб
заседнал в купето на чудовищно бдж
в края на пътя си ти ти си дома

Как може да се обича такъв пътник
не знам ти ме обичаше ти обичаше
всеки един от мен макар и с предпочитания
казваше стига с тоя вечно пишещ евреин
хайде малко летящ холандец

Да, няма нищо по-хубаво от холандеца
от елементарна медицинска трева
летим над безкрайно плато гарвани на по
виждаме сенките си отразени
в стоманеночерни вълни

Всяко умно момиче изпитва емпатия
всяко умно момиче знае, че всички сме
стока в трюма на роботърговски кораб
всички сме заседнали в чудовищно бдж
ти си най-умното момиче което познавам

Всяко умно момиче изпитва емпатия
към идещия отдалече пътник ти си
най-умното момиче което познавам
пътувайки от векове по безкраен път
вечен евреин летящ холандец стока

В трюма на роботърговски кораб
заседнал в купето на чудовищно бдж
всяко умно момиче изпитва емпатия
ти си най-умното момиче което познавам
в края на пътя си ти ти си дома

Ти си дома момиче ти си дома

Ти си там

Чувам вратата следва
безкрайно очакване дивана да поддаде
да седнеш в краката ми
божественото присъствие, чийто знак е
поддаването на дивана в краката ми

Божественото присъствие е гравитационното
поддаването не е необходимо да виждам
ти си там ти си там ти си там там
гравитационните ти вълни ме обгръщат
като горещ душ като музика на сферите
знам, че вече нищо лошо не може
да ми се случи ти си там ти си там

Невидимото ти божествено присъствие
което ме завлича като блажено топче
в демонстрация на гравитация
в урок по физика ти си там
в еластичното поддаващо времепространство

Невидимото ти божествено присъствие
в поддаването на дивана в краката ми

Ти си там ти си там ти си там ти си

Твоята голота е фул метал джакет

Възхищавам се на деколтирани жени
с гол гръб в началото на февруари
бях болнаво дете останах болнав кекав
казваше майка ми бог да ми прости
Без поло или шал съм гол охлюв
а твоята голота е фул метал джакет
никога не съм разбирал това за силния пол
айде съдя по себе си, но как може да е силен
некървящия месечно нераждащия в болки
няма нищо по-силно от теб излязла да пушиш
деколтирана с гол гръб в началото на февруари
да, меко е може би идва пролетта
Твоята голота е фул метал джакет