vs. archives

Рутера е в долната част
на растежимия диван на който спя
дивана който беше брачното ни легло
докато другите стаи още бяха
строителна площадка където майстора
пикаеше по ъглите сега дъщеря ни
седи в краката ми близо до рутера
сега аз лежа в краката й главата ми
сочи оставената от теб коледна звезда
която все не иска да пуска червени листа
като устата ти в най-тъмните нощи

Не си спомням нищо от тази
хотелска стая на голямата река
не направих нищо неправилно
ти направи всичко правилно
не направих нищо ти направи всичко
не си спомням как изглеждаше
сега разбирам голямото предимство
да си зряла жена, която хваща за ръка
младото момче с каква лекота
господи колко беше леко всичко
сега разбирам високата ти милост
да се погрижиш да свърша както не знаех
че може високата милост и грижа, че не бива
да се свършва как да е какъв урок само
по грижа и милост която е трудно
да окажеш като мъж не се отказвам
да вярвам, че може след твоя урок

Видях мария и йосиф слязоха
От седемдесеитри на окръжна болница
Бяха връстници почти деца
Мария държеше младенеца на хълбок
Йосиф непохватно сваляше количката
Без да спира виновно да се усмихва
Мария обърна поглед към мен
Без да спира разбиращо да се усмихва
Усмивката й ме заля без да беше предназначена
За мен момиченцето последва с поглед
Обръщането на майка си бащата тъкмо
Вдигаше падналото шише биберон
Простено ти е татко каза простено ти е
Който и да си ти добави върви си с мир
Тролея ти всеки момент ще дойде

Ще се видим само веднъж
Всичко ще е регламентирано
До най-дребната подробност
Ще правиш само каквото ти се каже
Ще е трезво утро хората ще бързат
За работа рецепционистът ще е сънен
Ти ще платиш стаята аз
Ще съм малката отрепка
Правеща го за пари
Това ще е моето стихотворение

Първата ни брачна нощ беше
в стая на общежитие по-висока
отколкото дълга и широка
след като свидетелите ни оставиха
сами в нощта единствените свидетели
в пищния провинциален соц
на ритуалната зала останахме сами
край абсолютно черната янтра
вървяхме дълго капнали от деня нагоре
покрай абсолютно черната девойка
в общежитийна стая те опънах яростно
на задна прашка в тази стая по-висока
отколкото дълга и широка
за първи път като моя жена

Бяхме прясно женени
още живеех във втори блок
на света гора ти ми идваше на гости
от люлин носеше баница готвена храна
тялото си на жена моя жена моя
това странно чувство за принадлежност
някъде където нищо не ти принадлежи
само утринните птици осъмналите
токчета в коридора свободата да се имаме
където нищо не ни принадлежи свободата
само ние да си принадлежим

Беше в някакво празно бунгало
наблюдавах те смразен от почуда
ти не ми обръщаше внимание
както аристократките от века на просвещението
третиращи прислугата като мебел
докато говорят някъде в карибите
за сад и последните безредици в париж
както с право не се обръща внимание
на самопричинилите по кант
собственото си непълнолетие
когато това непълнолетие не представлява
специфичен еротичен интерес
моето не представляваше такъв за теб
не ми причини вреда остави ме да гледам
аз се чувствах като рембо губещ
девствеността си, без да мога да се защитя
все още със съвършения му сонет
венера анадиомена ти ме остави да гледам
как си лакираш ноктите на краката

Знам, че съм тук само за малко
часовника е засечен обстановката е
до болка до наслада до истина позната
когато бях млад исках нещо друго
сега искам същото смирено го чакам
сутиена е с предно закопчаване
времето тече като залезния кехлибар
на трийсете минути на вечността
знам, че съм тук само за малко
часовника е засечен смирено чакам
да се обадят първите птици

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на снишаващи се за кацане самолети
на меденомеките ти нишки рижаво момиче
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение